28 ноември 1934 г.
Българското Народно събрание в заседанието си на 9 ноември 1919 г., като приема наложения на България проект за мирен договор, заявява:
„С чувство на безгранична скръб Народното събрание узнава, че последната дума на великите съюзени сили по условията на мирния договор с България остава неизменна. Потъпкват се всички оповестени принципи за международна правда и за свободно самоопределяне на народите. Българският народ се наказва с крайна жестокост. Вместо право на самоопределение чрез плебисците за откъснатите части от българския народ, късат се нови части от тялото му, за да се поставят под чуждо робство. Вместо най-пряк териториален излаз на Егейско море отнема се на България единственото ѝ пристанище на Егейския бряг. Вместо гарантиране на свободен политически и икономически живот за страната ни, България се вижда осъдена на политическо и стопанско поробване. Вместо един мир, който да донесе омиротворение на Балканите, изкопават се нови ями, отравят се още повече отношенията между балканските народи. Срещу такъв мир Народното събрание смята за свой дълг в този трагичен момент да издигне високо още един път, в името на целия български народ глас на протест. В името на историческата правда, в името на оповестените принципи за свобода и справедливост, дори към слабите, в името на милиони невинни българи, които имат право да живеят своя свободен национален живот, Народното събрание протестира против този мир на неправда и, като остава на отговорността на правителството и по-нататъшните му мероприятия за запазване интересите на България, минава в дневен ред“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар