Автор: Радка Пенчева
Д-р Фьодор Фьодорович Трейман е роден в Рига през 1886г. Неговите деди са били потомствени лекари от прибалтийските немци, дошли с Екатерина Велика в Русия. Завършва Висшата военно-медицинска академия в Санкт Петербург и участва в Първата световна война. По време на Февруарската революция е избран в Учредителното събрание, а по-късно след конфликт с болшевиките се включва в Бялата армия и в Ледения ѝ поход. Поверена му е военно-полевата болница във Врангеловата армия, в която достига до чин генерал. От Новорусийск армията на генерал Врангел се прехвърля на полуостров Галиполи и оттам една част преминава в Сърбия, а друга в България. След разгрома на Бялата армия, заедно с корпуса на ген. Кутепов, д-р Трейман идва в гр. В. Търново. Щабът на корпуса, заедно с руската болница, се установяват в старопрестолния град. По това време градът наброява около 10000 души, а квартируващата армия – два пъти повече. Д-р Трейман постъпва в трудовите войски на Стамболийски и организира нейните медицински служби. Като лекар специалист д-р Трейман преценява нуждата от по-сериозно лечение на туберкулозно болните от социално най-слабата част от населението. Той среща подкрепата на търновската общественост в лицето на лекарите Раев, Джаков, аптекаря Воденичаров, търговците братя Карачорови и други родолюбиви търновци. През 1931г. се открива частна болница на д-р Трейман, а на 1 септември 1937г. се открива Санаториум за гръдоболни на „Света гора” край В. Търново.
Д-р Фьодор Фьодорович Трейман е роден в Рига през 1886г. Неговите деди са били потомствени лекари от прибалтийските немци, дошли с Екатерина Велика в Русия. Завършва Висшата военно-медицинска академия в Санкт Петербург и участва в Първата световна война. По време на Февруарската революция е избран в Учредителното събрание, а по-късно след конфликт с болшевиките се включва в Бялата армия и в Ледения ѝ поход. Поверена му е военно-полевата болница във Врангеловата армия, в която достига до чин генерал. От Новорусийск армията на генерал Врангел се прехвърля на полуостров Галиполи и оттам една част преминава в Сърбия, а друга в България. След разгрома на Бялата армия, заедно с корпуса на ген. Кутепов, д-р Трейман идва в гр. В. Търново. Щабът на корпуса, заедно с руската болница, се установяват в старопрестолния град. По това време градът наброява около 10000 души, а квартируващата армия – два пъти повече. Д-р Трейман постъпва в трудовите войски на Стамболийски и организира нейните медицински служби. Като лекар специалист д-р Трейман преценява нуждата от по-сериозно лечение на туберкулозно болните от социално най-слабата част от населението. Той среща подкрепата на търновската общественост в лицето на лекарите Раев, Джаков, аптекаря Воденичаров, търговците братя Карачорови и други родолюбиви търновци. През 1931г. се открива частна болница на д-р Трейман, а на 1 септември 1937г. се открива Санаториум за гръдоболни на „Света гора” край В. Търново.
Цялото
семейство на д-р Трейман се посвещава на грижите за болните в
санаториума, извършва и профилактика. Това продължава до края на дните
му.
След 9.ІХ.1944г. д-р Трейман е арестуван от пристигналите органи на НКВД и така приключва неговия живот.
Днес неговите наследници живеят в градовете София, Габрово и Плевен. След 10.ХI.1989г. те не предявяват искания за връщане на болницата, като изявяват желание пред Търновската община тя да носи името на дядо им. Това става през 1998г. с решение № 803 на Общинския съвет в гр. В. Търново.
След 9.ІХ.1944г. д-р Трейман е арестуван от пристигналите органи на НКВД и така приключва неговия живот.
Днес неговите наследници живеят в градовете София, Габрово и Плевен. След 10.ХI.1989г. те не предявяват искания за връщане на болницата, като изявяват желание пред Търновската община тя да носи името на дядо им. Това става през 1998г. с решение № 803 на Общинския съвет в гр. В. Търново.
Синът
на Д-р Фьодор Трейман - Емануил Трейман е пръв фотограф в рода.
Неговите синове- братята Юрий и Николай Треймън са също професионални
фотографи.
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар