архимандрит Кирил Рилски
В 1900 година бидох назначен от Св. Екзархия за
председател на Гевгелийската българска църковна община,
която длъжност заемах цели осем години.
В 1902 година 24. IV присътствувах на 25-годишния
юбилей на Негово Блаженство Българския Екзарх.
господина Иосифа в Цариград от встъпването му на
екзархийския български престол, като поздравих юбиляра
от страна на духовенството, учителството и православния
български народ от градеца Гевгели и околността му,
като му поднесох с една кратка приветствена реч ликове
на тримата труженици и обновители на православната ни
българска поместна църква блаженопочившите митрополити:
Иларион Макариополски, Авксентий Бележки и Паисий
Пловдивски в една художествено изработена местна
сребърна рамка. Негово Блаженство юбиляр ми отговори на
приветствената реч, като държеше ликовете на
приснопаметните борци за църковната ни самостоятелност,
трогнато каза: „Тех съм имал за образец всякога в моята
деятелност, и в минути на спънки и напасти от тяхната
преданост към делото и неустрашимост в борбата съм
черпил сили и насърдчение. Препоръчвам ги и на Вам Ваше
Всепреподобие, за образец, защото и Вас жребието е
определило да се подвизавате в един край, обстрелван и
от гръцка, и от сръбска, и от католишка пропаганди“,
(Юбилен сборник стр. 53. София, 1904 год.).
В 1900 година, като поех управлението на Гевгелийската
црковна община, то от приемането на тази важна длъжност
от 1900—1908 година до провъзгласяването на
конституцията от младотурците в отоманската империя,
гевгелийското православно българско население от града
и околията се намираше в най-трудно положение.
Гевгелийския затвор, подир станалата афера в селото
Баялци (Гевгелийско), беше препълнен от българско
население от града и селата, където най-безчеловечно се
изтезаваха от властта. Писъците нощно време на
нещастните затворници, които се изтезаваха, се слушаха
много надалеч. Мъченията и изтезанията на тези
нещастници бяха неописуеми и сърцераздирателни.
Насилията и безчестията, които се вършеха от
султанските чиновници и от аскера по гевгелийските
села, в околията, над нещастното и беззащитно българско
население, бяха неописуеми. Картината на този мрачен
период време на моето духовно управление на
Гевгелийската българска църковна община от 1900 до 1908
година, до 9 юний, до деня на провъзгласяването от
младотурците на конституцията в турската отоманска
империя за нашето православно гевгелийско българско
население беше непоносимо. Като кога самото Провидение
беше ме хвърлило в този прекрасен кът на красивата
страна Македония, за да гледам пред очите си, като как
немилостиво и безчеловечно се изтезават и мъчат от
властта нашите беззащитни българи и като как те без
никакъв разбор се арестуваха от властта, без никаква
вина, само защото бяха българи.
В моето осемгодишно стоене в Гевгели, като председател
на Гевгелийската българска църковна община, станаха
много сражения помежду султанския аскер и много войводи
българи, които юнашки се сражаваха за свободата на
своето отечество и проляха своята юнашка кръв. В този
период време паднаха юнашки в сраженията в Гевгелийско
българските войводи: Сава Михайлов, Никола Гърков, Иван
Карасулията и Леонид с многото им отбор юначни четници,
които юначно паднаха в сраженията за сдобиването на
свободен человечески живот на своите братя
съотечественици. Всеки може да си представи, като каква
е била моята скръб, като духовен пастир на това
нещастно българско население, когато ми се предаваха от
властта юначните мъртви тела на тези избити за
свободата юнаци-войводи наедно с техните отбор млади
момчета четници, на които телата лежаха мъртви пред
очите ми, неоплакани от техните близки до сърцето
домашни. Моята скръб беше неизказана, като гледах
цветът на милото ми отечество как гине в борбата за
придобиване человечески правдини. Аз няма да се впускам
и описвам до подробност всички насилия и изтезания от
правителствената власт, извършвани над нашето
беззащитно българско население, защото те не могат да
се опишат и изкажат, а ние ще да укажем само на няколко
от тях по характерни, по които ще да може читателят да
си състави ясна представа в какво плачевно положение се
е намирало нашето българско население през този мрачен
осемгодишен период време на моето духовно управление на
българското население в Гевгели.
В 1901 година подир Баялската афера арестуванията на
свещеници, учители, граждани и селяни от властта бяха
масови. В Гевгелийския затвор се намираха със стотици
българи, над които се извършваха нечувани изтезания.
Някой от тези нещастници измряха от големите изтезания
а някои от тях, при всичко и да останаха живи, бяха
осакатени и останаха негодни за някаква работа. Гевгел.
правителствена власт, за да прикрие тези свои зверства
пред вънкашния свят, извършени от нея над нашето
нещастно българско население пред очите на образования
свят, прибягна до фалшивото средство, за да прикрие
своите зверства, както е прибягвала турската власт при
такива обстоятелства всякога. Местната гевгелийска
турска власт беше съставила един лъжлив писмен
документ, в когото се говореше, че властта не е
извършила никакви насилия над гевгелийското селско и
градско християнско население. Този лъжлив писмен
документ на властта беше подписан от гевгелийския
турски мюфтия и от гръцкия гевгелийски архиирейски
наместник. Този лъжлив документ на властта, който беше
нарочно съставен, за да се изтръгне моя подпис, като
духовен началник на нещастното гевгелийско българско
население, над което беше властта извършила
безчеловечните зверства, ми се поднесе от властта и аз
да го подпиша. Аз освен, че не го подписах и го
отхвърлих, а още най-енергично протестирах пред властта
за извършените от нея безчеловечни зверства над нашето
българско население. С моето неподписване на този
лъжлив документ на властта биде безпредметен и
унищожен, защото той беше съставен от властта нарочно
за да се изтръгне моя подпис, като на духовен началник
над българското население, над което властта беше
извършила своите зверства.
В 1903 година в Гевгели биде арестуван мачуковския
свещеник Христо, който от големите изтезания, като биде
горен с нажежени железа от чиновниците в самия
правителствен дом, умря мъченически в ръцете на самите
правителствени мъчители-чиновници. Аз в това време се
намирах в Солун по служебна работа. Щом е умрял
свещеника Христо, то веднага верният ми гавазин Неврус
Таиров дойде в Солун и ми доложи всичко за починалия
свещеник Христо. Аз изпратих гавазина обратно в
Гевгели, като му казах да съобщи на градските
свещеници, че докато не дойда в Гевгели, да не
погребват починалия мачуговски свещеник Христо. Аз
отидох веднага при руския генерален консул в Солун
господин А. Гирса и му доложих подробно за
мъченическата смърт на починалия мой подведомствен
селски свещеник Христо в Гевгели в ръцете на самите
правителствени чиновници в правителствения дом, като го
попитах дали той ще да ме поддържа да направя постъпки
пред Солунския валия за извършените от гевгелийските
чиновници изтезания над селския свещеник Христо.
Руският генерален солунски консул господин А. Гирс ми
обеща: че ще да ме поддържа и ми каза да направя
постъпки пред Солунския валия против гевгелийските
чиновници, които бяха извършили такова едно голямо
престъпление, като бяха уморили свещеника Христо вътре
в правителствения дом. Аз замолих господин Христо
Далчев, учител при Солунската мъжка гимназия по турски
език, за да ми напише на официалния турски език нужния
такрир до Солунския валия в три екземпляра, като му
продиктувах на български език съдържанието на такрира,
от които един екземпляр дадох на руския генерален
консул в Солун, втория екземпляр дадох на нашия
търговски агент в Солун господин А. Шопов, за да снеме
копие от него на французки език и да даде по един
екземпляр на всички иностранни консули в Солун, а
третия екземпляр занесох аз сам на солунския валия
Хасан Вехтми Паша. Буквалното съдържание на подадения
ми такрир до валията беше със следното съдържание:
„Един от моите подведомствени селски свещеници, а
именно свещеника Христо, от селото Мачуково, който биде
арестуван от гевгелийската власт и горен с нагорещени
железа в самия правителствен дом от царските чиновници,
в ръцете на които е починал от големите изтезания.
Моля, Ваше Високопревъзходителство, Паша Азретлери, да
назначите една безпристрастна комисия, която да се
състои от европейски християни, а не от турци, които да
скрият извършеното злодеяние от царските чиновници на
починалия свещеник Христо от селото Мачуково, която
комисия да разгледа измъченото тяло на починалия
свещеник Христо, да накажете виновниците за това
злодеяние и да заповядате занапред на царските
чиновници да не вършат такива зверства над
християните“. Солунският валия като прочете в мое
присъствие подадения ми такрир, не му стана добре и,
като се понамръщи малко, ми каза: „Само вие, българите,
ли имате душа? Другите нямат ли? Какво направиха
вашите комити в селото Мачуково, които изклаха,
избодоха с щиковете на пушките цялото семейство на
рибаря от това село?“ Аз отговорих на валията: „Паша
Азретлери, това злодеяние са извършили в селото
Мачуково, за каквото ми говорите, комити, които, ако
им, се паднем на ръце, и тебе и мене ще да ни заколят,
защото те са излезнали комити, за да отмъщават и
убиват. На мен ми се струва, Паша Азретлери, комитите
не могат да се сравняват със султанските чиновници,
които са поставени да пазят реда, честта и живота на
верните поданици на Негово Императорско Величество
Султана. Затворите в държавата служат за изправлението
на поведението на провинилите се затворници, които,
като излязат от затвора с поправено поведение, за да
бъдат добри и почтени граждани, с поправено поведение,
а не да се умъртвяват, както стана с нещастния
мачуковски свещеник Христо, който умря в ръцете на
царските чиновници вътре в правителствения дом от
големите мъчения и изтезания. „От къде знаеш ти, че
този свещеник не е умрял от своя смърт, а е бил горен с
железа от чиновниците и, вследствие на това умрял,
когато ти от четири деня насам се намираш тук в Солун“?
Аз отговорих на валията: „Действително, аз от четири
деня насам се намирам тук, в Солун, по служебна
работа, но аз си имам поставен в Гавгели свой
заместник, който ми долага всичко, що става в Гевгели в
мое отсъствие“. Валията почна да се заканва на моя
заместник, който уж ме е въвел в заблуждение и че
свещеникът е умрял от естествена смърт. Аз тогава
излязох из търпение, уверен във всичко казано от мен за
смъртта на починалия свещеник, донесено ми от верния ми
гавазин Невруз Таиров, който беше видял със собствените
си очи покойния свещеник и който никогаж не беше ме
лъгал, и казах на валията: „Паша Азретлери, никогаж не
трябва да се скрива и изопачава истината. Всичко,
доложено мен от моя гевгелийски заместник за
мъченическата смърт на починалия мой подведомствен
свещеник в Гевгели, е вярно и не подлежи този печален
факт на никакво съмнение. Ето аз ви давам писмен
документ, ако ли това желаете, в който да се говори,
че, щом се разгледа мъртвото тяло на починалия свещеник
от една безпристрастна комисия и се укаже, че този
свещеник е починал от своя естествена смърт, а не от
извършените над него изтезания от царските чиновници,
имаш право да ме обесиш и никой да няма право да
протестира за моята смърт“. Солунският валия, като чу
този мой решителен отговор, омекна и понижи своя тон,
като ми каза да отида в Гевгели и да погреба починалия
свещеник. Аз отидох в руското генерално консулство в
Солун и разказах на руския генерален консул господин А.
Гирса, задето подадох своя такрир на солунския валия и
за водения разговор с валията по въпроса за
мъченическата смърт на подведомствения ми свещеник.
Гирс ми каза да отида в Гевгели и да погреба починалия
свещеник съгласно заповедта на валията, като му известя
отсетне, като какво е направила властта в случая по
повод подаването на такрира ми. Аз отидох в Гевгели и
погребах починалия свещеник-мъченик най-тържествено зад
олтарната стена на гражданската ни църква в Гевгели
„Св. Кирил и Методий" и още същата вечер по железницата
се завърнах в Солун и доложих на руския генерален
консул, че властта нищо не е направила по повод
подадения ми такрир за мъченическата смърт на починалия
свещеник от с. Мачуково. Солунският генерален руски
консул А. Гирс ми каза да подам друг такрир със същото
съдържание до валията, когото да моля да се откопа
мъртвото тяло на погребания вече свещеник и да се
изследва от една безпристрастна комисия, какъвто такрир
веднага подадох на Солунския валия, копия от който се
раздадоха на всички иностранни консули в Солун. На
следующия ден, пак по съветите на руския генерален
консул, бих телеграма до Негово Величество Султана, в
която се оплаках от Солунския валия, че той нищо не е
направил по повод подадения ми до него такрир за
смъртта на починалия изтезаван свещеник от
гевгелийските правителствени чиновници. Копие от тази
телеграма подадох на Негово Блаженство в Цариград за
сведение.
На четвъртия ден от смъртта на починалия свещеник,
всички иностранни консули се явиха при Солунския
валия, когото запитаха, защо той не е направил нищо по
повод подадения от мен такрир за мъченическата смърт на
гевгелийския свещеник Христо, като съобщили на валията
при това, че те имат точни копия от съдържанието на
двата ми подадени от мен до него такрири, а така също и
от телеграмата до Негово Величество Султана против
него. Солунският валия Хасан Вехтми Паша е останал
поразен от отиването на всичките солунски иностранни
консули при него по повод на мъченическата смърт на
гевгелийския български свещеник Христо. Валията не е
могъл да каже нищо за свое оправдание пред иностранните
консули, защото не е могъл да се оправдае при
наличността на самото злодеяние, което бяха извършили
гевгелийските царски чиновници вътре в самия
правителствен гевгелийски дом.
В същата 1903 година гевгелийските офицери, като
заобикаляха гевгелийските села с аскер, за да търсят
комити, бяха отишли в гевгелийското планинско село
Конско, което се намира на 6 часа разстояние от Гевгели
в планината Кожух. Но като не могли да намерят в това
село комити, хванали селския кмет, селянина Вангел,
като го съблекли гол, като от майка роден, запушили му
устата и го турили да се пече жив на огъня. Домакинката
му подир малко време влезнала в къщи и извадила
нещастния си мъж от огъня, където бил турнат от
офицерите, които са били излезли в това време на двора,
за да не гледат жив как се пече на огъня. Цялата задна
част — от главата до нозете беше изгоряла. Дойдоха
селяните в Гевгели и ми съобщиха за станалата нещастна
случка в селото им Конско. На селяните казах да донесат
на носилки нещастния жив печен кмет в Гевгели, за да го
видя сам с очите си. На следующия ден биде донесен този
нещастник в Гевгели, когото отнесохме в правителствения
дом, за да го види Гевгелийския околийски началник
(каймакамин). Гевгелийският началник, като го видя,
остана поразен от ужасното грозно зрелище. Отнесохме
сетне нещастника в хана на българина Христо Ковачев,
гдето му се даде една малка помощ. Аз, като видях живия
изгорял човек от главата до нозете от гевгелийските
офицери, веднага съобщих в Солун на генералния руския
консул господин Я. Гирса, че в Гевгели има жив
печен человек от царските офицери. Солунският руски
генерален консул, на основание моето съобщение,
телеграфически съобщи на руския посланик в Цариград
господин Зиновиева, че в градеца Гевгели има жив
печен человек от турските офицери. Цариградският руски посланик господин Зиновиев, на основание
официалното телеграфическо съобщение на солунския
генерален консул господин А. Гирса, отива в двореца
на Негово Императорско Величество Султана и му
съобщава, че в градеца Гевгели има жив печен человек от
офицерите. Негово Императорско Величество Султана
назначава една комисия от четворица души белгийци,
която дохожда в Гевгели, за да види и провери
извършеното престъпление от страна на гевгелийските
офицери. Назначената от Негово Величество Султана
комисия от четири души белгийци, като дойде в Гевгели и
видя нещастния жив печен кмет на селото Конско, остана
поразена от ужасното и сърцераздирателно зрелище,
която комисия, ръководима от человеколюбиво чувство,
веднага взе нещастния жив печен кмет на носилки по
железницата в Солун, за да му се даде медицинска помощ,
който нещастник, за голямо чудо оздравя. Подир няколко
месеци, като дойде в Гевгели и го видях жив, аз не
можах да повярвам на очите си. Нещастният селянин ми
разправяше, че при леженето му е паднало всичкото
печено месо и му е пораснало друго ново. За голямо
чудо, остана жив този нещастник, благодарение на
человеколюбивите белгийци, които от състрадание взеха
грижата, за да изцерят този нещастник, който дължи своя
живот на тях...
В 1905 година, на втория ден на Великден, щеше да бъде
изклано от турците цялото християнско население в
градеца Гевгели, ако ли не успех да предотвратя злото
още за няколко минути. Същността на работата се
състоеше в следующето: Съществува древен местен
християнски обичай в градеца Гевгели, щото цялото
християнско население на втория ден Великден да отива с
църковна процесия покрай реката Вардар на един рид,
където се свети вода, ръсят се, закусват и се повръщат
пак с църковна процесия обратно в градеца Гевгели
в църква и от там се разотиват по домовете. В Гевгели
християнското население се дели на две духовни
ведомства: патриаршисти и екзархисти, и заради това се
образуват на втория ден Великден две църковни процесии,
които отиват на един и същи рид покрай реката Вардар.
Както на отиването, а така на завръщането, църковните
процесии отиват по различни пътища. Гевгелийските турци
бяха използувани този древен местен християнски обичай,
за да се скарат тези християнски едноверни народа:
патриаршисти и екзархисти помежду им и се даде причина,
предвид на омирение, за да изколят християнското
население и пак вината да падне върху последното. Този
скроен план от турците, начело с военния Гевгелийски
командант Етем Паша, е бил скроен през страстната
седмица, както това се узна отсетне. Както всяка
година, така и в настоящата година на втория ден
Великден се образуваха двете църковни процесии:
патриаршистка и екзархийска, и по различни пътища
отидоха на рида покрай реката Вардар, които, църковни
процесии, и се завърнаха пак обратно в града по
различни пътища. В самата среда на градеца, на главната
улица пътищата се кръстосват на двете църковни
процесии. Турците нарочно спират гръцката процесия на
това място да не върви, докато подир малко пристигна и
българската църковна процесия на това място. Нашата
църковна процесия искаше да помине по правата улица, но
гръцката процесия не позволяваше на нашата българска
процесия да мине по правата улица, като й показваше да
мине по една друга улица. Тук стана и скарването
помежду тези две многолюдни църковни процесии, които
бяха готови да се нахвърлят в своя разгар една на друга
и да се избият. Караницата се продължи повече от
половина час. На това място пристигна Етем Паша,
команданта на гевгелийския аскер, с много войници,
които бяха турили щиковете на пушките си и чакаха
заповедта на своя командант да се нахвърлят на
християните. Етем Паша взе страната в спора на гръцката
процесия и захвана най-грубо да напада българската
процесия, като хулеше всичко българско и с това той
искаше да предизвика българите да дадат причина. В това
време някои наши наелектризирани младежи, възползувани
от времето на препирнята, бяха се измъкнали от тълпата
незабелязано, които бяха взели от домовете си динамитни
бомби и пак незабелязано бяха влезнали в тълпата. В
това време дойде в квартирата ми джандармерийския
юзбашия Неджи Бей, който ми каза, че българите искат да
вдигнат бунт и не искат да се покоряват на команданта
Етем Паша. Аз веднага съобразих в що се състои работата
и с голяма бързина търчишката отидох на това съдбоносно
място; като наближих, захванах да викам с висок глас:
„Бягайте, братя гърци и българи, защото сега ще бъдете
всичките изклани от царския аскер!“ Като чуха моят
изплашен глас, и двете църковни процесии моментално се
разбягаха по домовете си, като остана на това
съдбоносно место само военният командант Етем Паша с
неговия аскер, с турнатите щикове на пушките си. Както
се установи отсетне, че този план на турците е бил
скроен още през страстната седмица и във време на спора
е била пълна гевгелийската чаршия с въоръжено турско
население от селата, за да разграбят християнските
маази, както това твърдяха отсетне по-наивните турци,
че аз съм им побъркал на плана, за да могат те да се
награбят с християнската стока от гевгелийските
християнски маази. Като се установи положително
отсетне, че действително е имало скроен план от
гевгелийското турско население, начело на който
предварително скроен план през страстната седмица е
стоял гевгелийския военен командант Етем Паша, за да
скарат двата християнски народа и се подаде повод, за
да бъде изклано гевгелийското християнско население и
пак вината за това да падне на самото гевгелийско
население, аз подадох един енергичен такрир на Хилми
Паша в Солун против гевгелийския военен командант Етем
Паша, в който се говореше и молеше Хилми Паша,
генералния инспектор на румелийските вилаети, за да
посъветва Гевгелийския военен, командант Етем Паша да
бъде по-благоразумен и се отнася еднакво в неговата
област къмто всичките народности верни поданици на
Негово Императорско Величество Султана: това се изисква
от времето, в което живеем. От този ми такрир копие
дадох на руския и австрийския цивилни агенти в Солун
против гевгелийския командант Етем Паша, като им казах
устно цялата история за скроения план от гевгелийското
турско население, за да се изколи христианското
гевгелийско население и пак вината да падне над самото
христианско население. Цивилните агенти в Солун, руския
и австрийския, другари на Хилми Паша, генералния
инспектор на румелийските вилаети, с голямо внимание
изслушаха целия мой устен разговор и се произнесоха, че
действително, ако да не съм побързал, за да осуетя този
пъклен план на гевгелийското турско население, начело
на когото е стоял самия гевгелийски военен командант
Етем Паша, то гевгелийското христианско население щяло
да бъде изклано и ограбено и пак вината щяла да бъде
хвърлена на самото християнско население.
От изложените тук няколко примери читателя може да си
състави ясно понятие в какво плачевно положение се е
намирало нашето българско население в Гевгели и
околията при осемгодишното мое стоене там, като духовен
началник на православното българско население. Аз бях
зрител на всиички негови мъки и страдания, причинявани
нему от тираническата турска монархическа власт, но и
аз бях най-щастливия да дочакам светлата дата 9 юни
1908 година, да известя пръв радостната вест на моето
любимо и измъчено духовно паство падението на
тираническия монархически режим в отоманската империя,
който тровеше живота на любимото ми духовно паство, и
провъзгласяването на конституцията в обширната
отоманска империя, която дава равни права на всички
народности, без разлика на вяра и народност. На 9 юни,
тъкмо въ 6 часа по турски, през деня градската ни
черковна камбана биеше, като известяваше на всички
равнини, долини и хълмове на гевгелийската околност,
оросени с юначната кръв на борците за свободата, на
чийто юначни кости изникна свободата в отоманската
империя. Новият и красив градец беше щастлив да получи
палмата на първенството помежду всички градове на
обширната отоманска империя, и той пръв издигна своя
глас за падането на монархическото управление в
отоманската империя и провъзгласяването на
конституцията. Казвам, пръв получи палмата на
първенство градеца Гевгели заради това, защото в града
Гевгели биде провъзгласена конституцията на 9 юний,
един ден по-рано, когото в Солун биде провъзгласена
конституцията един ден по-късно, на 10 юни. Това не
беше случайност, а беше паднало жребието от
младотурците на кой град се падне то — той пръв да
провъзгласи конституцията. Жребието се падна на градеца
Гевгели и там за пръв път биде провъзгласена
конституциита в обширната отоманска империя. Тъкмо въ 6
и половина часа по турски през деня на 9 юний отидох в
градската ни черква св. Кирилъ и Методи, заварих
препълнена черквата с народ. Аз пръв известих
радостната вест на моето духовно паство, че падна вече
тираническия монархически режим на султан Хамида и се
провъзгласи пълно равенство помежду всички народности,
без разлика на вяра и народност, в обширната отоманска
империя. Картината беше неописуема, как православното
наше българско гевгелийско население сияеше от голяма
радост, като разбра, че тираническият режим на султана
Хамида е вече паднал, който тъй много тровеше неговия
живот. Аз описах в една кратка реч като какви злини е
направил тираническия монархически Хамидов режим на
гражданите в отоманската империя, като е завлекал той
най-добрите и интелигентни синове на нашето отечество.
Свидетели на това са дълбините на Цариградското море,
което е погълнало най-интелигентните синове на нашето
отечество от турската и арменска народности, а така
също са свидетели планините, долините и полетата на
красивите и живописни страни Македония и Тракия, които
са оросени с юначната кръв на падналите за свободата
борци от българската народност. Обърнах вниманието на
любезното ми духовно паство, че тази свобода е сдобита
с големи жертви, като са положили своя живот за нея
най-добрите синове на нашето отечество, без разлика на
вяра и народност, и заради това тази свобода, която е
изникнала от костите на най-интелигентните синове на
нашето отечество, трябва да се цени скъпо и да се
защитава от всяко посегателство на нея, от където и от
когото и да би било то. Прочетете още...
Грета Костова-Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар