Д-p Стефан х. Пенчев

През 1886 г. Д-р Стефан х. Пенчев спасява Велико Търново от холерна епидемия. Година преди това е бил ко­мандирован в Софийската държавна болница, за да лекува болни и ранени войници от фронта. За тази си дейност е награден с орден „Св. Александър“ V-тa степен. Когато се завръща в Търново, ус­тановява, че населението е обречено. Бързо организира санитарен лагер в района на с. Добри дял и настанява там всички болни от холера. Създавайки този „изолатор“ с много строг правилник за контакти, снабдяване с вода, храна и медикаменти, той успява да спре заразата. Това е сериозен медицински успех за времето и не остава незабелязан. Висшето му началство го награждава със Златен кръст за борба против холерата. А опитът му се популяризира сред медицинските среди и води до много положителни резултати в борбата не само срещу холерата, но и срещу всички масови зарази, особено в последвалите войни, когато е пикът на тяхното разпространение. Д-р х. Пенчев е второто от шестте деца на Хаджи Пенчо Стоянов и Зафирица Пенчева. Роден е на 15 април 1848 г. През онези години баща му работил с търговците на кожухар­ски стоки в Букурещ „Никола Станков и сие“. Синът му се срещ­нал с Никола Станков в Търново през пролетта на 1863 г. и тази среща била решаваща за бъдещето му. От Станков бъдещият лекар научил за новооткритото през 1862 г. Медицинско училище в Букурещ. Основател на т. нар „Скола национала де медицина“ в Букурещ е генерал д-р Давила, създателят на наречените на него­во име давилови капки за стомах. В тази школа д-р х. Пенчев получил диплом за завършен курс по физика и естествени науки, към които се е числяла медицината. Завърнал, се в родния си град през 1868 г. и до 1875-та рабо­тил като лекар. Същевременно се подготвял за специализация по хирургия и докторско звание, като помагал за издръжката на по-малкия си брат Йордан Пенчев, следвал също в медицинското училище на д-р Давила, специалност аптекарство, и който след дипломирането си се счита за един от основателите на аптечнотo дело в града ни. Той пък е родоначалникът на голямото аптекарско съсловие на рода х. Пенчеви. От септември 1875 година д-р х. Пенчев работи като ординатор в болницата в Галац, а след това в Букурещ, като същевременно подготвя и защитава доктората си, а титлата „Доктор по медицина и хирургия“ получава през януари 1877 г. Веднага се завръща в Търново като лекар на свободна практика. Като такъв го заварва и Руско-турската освободителна война 1878 г. През 1879 година д-р х. Пенчев е назначен на длъжността търновски окръжен лекар. Той е организаторът и на първата окръжна медицинска служба, обединяваща градове и села на тогавашния Търновски окръг, който обхващал и Осман пазар (днешно Търговище). Особено непримирим е в борбата със заразните болести в града и окръга и популяризирането на началата на обществената хигиена. В болницата работи заедно с колегите си д-р Стат Антонов и д-р Алекси Христов. Тримата се считат за основатели на Търновската болница. След като спасява града ни от страшната епидемия и в навечерието на Балканските войни, макар вече пенсионер, той се отдава на усилена обществена дейност. Оглавява дружество „Червен кръст“, в което влага много енергия за преуспяване на великотърновския му клон. От обявяване на Балканските войни до сключване договорите за мир той работи непрекъснато в Търновската разпределителна болница, където лекува и се бори за живота на тежко ранените в боевете войници и офицери. Същевременно като председател на Червения кръст развива значителна благотворителна дейност за поддържане подкрепителния пункт при търновската гара.
На 1 юни 1913 г. нашият град е сполетян от земетресение. Домът на сем. х. Пенчеви е напълно разрушен и в руините загива съпругата му Тодорица (от известния търновски род Смилови). Това съкрушава д-р Хаджипенчев, който е принуден като много свои съграждани, да живее в барака в двора на казармите. Денонощните му дежурства за лечение на болните и ранени войници от фронта, ниските хигиенни условия, при които е принуден да битува, довеждат до заразяването му от холера. И... лекарят, спасил безброй войници и граждани от болестта, става нейна жертва. На 18 август 1913 г. д-р Стефан х. Пенчев умира в ръцете на сина си Александър Пенчев, известния търновски агроном, публицист, журналист и общественик - достоен продължител на делата на своя баща.

Това е гроба на д-р Стефан х. Пенчев

 

Из книгата "Споменъ за Търново" на Катя Митова-Ганева
Вижте още- Фамилия хаджи Пенчеви  

Александър Ст. Пенчев (1879-1953 г.)-  виден общественик, агроном, писател, журналист.

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ