През 1886 г. Д-р Стефан х. Пенчев спасява Велико Търново
от холерна епидемия. Година преди това е бил командирован в Софийската
държавна болница, за да лекува болни и ранени войници от фронта. За
тази си дейност е награден с орден „Св. Александър“ V-тa степен. Когато
се завръща в Търново, установява, че населението е обречено. Бързо
организира санитарен лагер в района на с. Добри дял и настанява там
всички болни от холера. Създавайки този „изолатор“ с много строг
правилник за контакти, снабдяване с вода, храна и медикаменти, той
успява да спре заразата. Това е сериозен медицински успех за времето и
не остава незабелязан. Висшето му началство го награждава със Златен
кръст за борба против холерата. А опитът му се популяризира сред
медицинските среди и води до много положителни резултати в борбата не
само срещу холерата, но и срещу всички масови зарази, особено в
последвалите войни, когато е пикът на тяхното разпространение. Д-р х.
Пенчев е второто от шестте деца на Хаджи Пенчо Стоянов и Зафирица
Пенчева. Роден е на 15 април 1848 г. През онези години баща му работил с
търговците на кожухарски стоки в Букурещ „Никола Станков и сие“. Синът
му се срещнал с Никола Станков в Търново през пролетта на 1863 г. и
тази среща била решаваща за бъдещето му. От Станков бъдещият лекар
научил за новооткритото през 1862 г. Медицинско училище в Букурещ.
Основател на т. нар „Скола национала де медицина“ в Букурещ е генерал д-р
Давила, създателят на наречените на негово име давилови капки за
стомах. В тази школа д-р х. Пенчев получил диплом за завършен курс по
физика и естествени науки, към които се е числяла медицината. Завърнал,
се в родния си град през 1868 г. и до 1875-та работил като лекар. Същевременно се подготвял за специализация по хирургия и докторско
звание, като помагал за издръжката на по-малкия си брат Йордан Пенчев,
следвал също в медицинското училище на д-р Давила, специалност
аптекарство, и който след дипломирането си се счита за един от
основателите на аптечнотo дело в града ни. Той пък е родоначалникът на
голямото аптекарско съсловие на рода х. Пенчеви. От септември 1875
година д-р х. Пенчев работи като ординатор в болницата в Галац, а след
това в Букурещ, като същевременно подготвя и защитава доктората си, а
титлата „Доктор по медицина и хирургия“ получава през януари 1877 г.
Веднага се завръща в Търново като лекар на свободна практика. Като такъв
го заварва и Руско-турската освободителна война 1878 г. През 1879
година д-р х. Пенчев е назначен на длъжността търновски окръжен лекар. Той е организаторът и на първата окръжна медицинска служба, обединяваща
градове и села на тогавашния Търновски окръг, който обхващал и Осман
пазар (днешно Търговище). Особено непримирим е в борбата със заразните
болести в града и окръга и популяризирането на началата на обществената
хигиена. В болницата работи заедно с колегите си д-р Стат Антонов и д-р
Алекси Христов. Тримата се считат за основатели на Търновската болница.
След като спасява града ни от страшната епидемия и в навечерието на
Балканските войни, макар вече пенсионер, той се отдава на усилена
обществена дейност. Оглавява дружество „Червен кръст“, в което влага
много енергия за преуспяване на великотърновския му клон. От обявяване
на Балканските войни до сключване договорите за мир той работи
непрекъснато в Търновската разпределителна болница, където лекува и се
бори за живота на тежко ранените в боевете войници и офицери.
Същевременно като председател на Червения кръст развива значителна
благотворителна дейност за поддържане подкрепителния пункт при
търновската гара.
На 1 юни 1913 г. нашият град е сполетян от земетресение. Домът на сем. х. Пенчеви е напълно разрушен и в руините загива съпругата му Тодорица (от известния търновски род Смилови). Това съкрушава д-р Хаджипенчев, който е принуден като много свои съграждани, да живее в барака в двора на казармите. Денонощните му дежурства за лечение на болните и ранени войници от фронта, ниските хигиенни условия, при които е принуден да битува, довеждат до заразяването му от холера. И... лекарят, спасил безброй войници и граждани от болестта, става нейна жертва. На 18 август 1913 г. д-р Стефан х. Пенчев умира в ръцете на сина си Александър Пенчев, известния търновски агроном, публицист, журналист и общественик - достоен продължител на делата на своя баща.
На 1 юни 1913 г. нашият град е сполетян от земетресение. Домът на сем. х. Пенчеви е напълно разрушен и в руините загива съпругата му Тодорица (от известния търновски род Смилови). Това съкрушава д-р Хаджипенчев, който е принуден като много свои съграждани, да живее в барака в двора на казармите. Денонощните му дежурства за лечение на болните и ранени войници от фронта, ниските хигиенни условия, при които е принуден да битува, довеждат до заразяването му от холера. И... лекарят, спасил безброй войници и граждани от болестта, става нейна жертва. На 18 август 1913 г. д-р Стефан х. Пенчев умира в ръцете на сина си Александър Пенчев, известния търновски агроном, публицист, журналист и общественик - достоен продължител на делата на своя баща.
Това е гроба на д-р Стефан х. Пенчев
Из книгата "Споменъ за Търново" на Катя Митова-Ганева
Вижте още- Фамилия хаджи Пенчеви
Вижте още- Фамилия хаджи Пенчеви
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар