Пред малка, красива градинка се издига Градският дом, наричан в турско време „конакът", а след Освобождението—„полицията", което название и днес се употребява. Това е грамадно, продълговато здание, което откъм север — главната му лицева страна — има два високи етажи, а откъм южната — три. Над главния му вход, откъм градинката, има красива издаденост, подпирана от масивни стълбове; тук е двойното стълбище, което води за горния етаж. Макар построен от неук майстор-строител, известният Никола Фичев — „Колю Фичето", както обикновено го наричаха в Търново — то е не само напълно издържано по замисъл за целта, за която е въздигнато, но е и красиво в цялата своя внушителна вънкашност. В него се помещават всички административни и съдебни учреждения, както и градската управа. Южно зад него се намира затворът — мрачно, каменно здание от по-далечен турски произход. И двете тия сгради са исторически. В затвора са лежали мнозина бунтовници от времето на въстанията, а в „конака" са бивали осъждани и изпращани или на бесилото или на заточение. Но в безспирния ход на историята това красиво, но мрачно в паметта на търновци здание се превърна по волята на съдбата в източник на благодат за угнетените. Началото на това щастливо превръщане започва от 25 юни 1877г., когато казашкият авангард на руските освободителни войски влезе в Търново и спря пред това здание, приветствуван от градските първенци. В него се откри на 10 февруари 1879г. от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков Учредителното народно събрание, което в двумесечни заседания изработи Търновската конституция. На 17 април с. г, в същото това здание се събра първото Велико народно събрание, което, избра за български държевен глава княз Александър Батенберг. На 27 юни с. г. първоизбраният княз Александър I произнесе клетвата си за вярност на конституцията, след което закри първото Велико народно събрание. На 27 юни 1884г. тук бе свикано четвъртото Обикновено народно събрание на извънредна сесия след премахването на пълномощията. На 6 септември 1885г. пак в това здание взеха решение Стамболов и Каравелов, да се признае съединението на Северна и Южна България. На 9 август 1886г. Стамболов от същото това здание се обяви против свалянето от престола на княз Александра и в качеството си на председател на Народното събрание отново го върна в България. На 18 декември 1906 год. зданието пострада от пожар, като изгоряха архиви и мобили, но отново бе възстановено. Във връзка с това здание, считам за неизлишно да разкажа накратко и някои интересни случки, които пък на мене са разказвани от нашия съгражданин д-р Стат Антонов. Преди всичко трябва да се знае, че казаният лекар, вече покойник, беше един извънредно почтен, природно развит и образован човек, владеещ няколко европ. езици, а при това и много скромен. Стамболов го е канил два пъти да заеме поста министър на външ. работи, но той решително е отказвал да стори това. В турско време до самото Освобождение д-р Стат Антонов е бил търновски градски лекар — "беледие-хикими"— както и домашен лекар на видни турски първенци, между които и на последния търновски мютесарифин, който бил образован, честен и изключително добър човек. Ревностен изпълнител на своята висока длъжност, той е покровителствувал българското население, като го е спасил и от клане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар