Виктория Ангелова е родена в Търново на 20 ноември 1902 г. Нейните
корени водят към известния род Златарски. Неин прадядо е известният
търновски учител и общественик Никола Златарски (1823-1875), чиито деца
са: Александър Златарски (1851-1926) - подуправител на Върховната
сметна палата; проф. Георги Златарски (1854 - 1909) - геолог и
палеонтолог; ген. Стефан Златарски (1860 - 1912) - генерал-майор от
артилерията (1907), служил в Генералния щаб на Русия; проф. Васил
Златарски (1866 - 1935) - историк и археолог; Виктория
Златарска- Петрова.
Виктория Ангелова е внучка на Виктория Златарска -
Петрова. Неин баща е Васил Ангелов - известен търновски търговец, учил в
Англия, дългогодишен член на настоятелството на читалище „Надежда“.
Като истински британски възпитаник кръщава дъщеря си на властната
кралица на Обединеното кралство, починала точно година преди раждането
на момиченцето. Виктория Ангелова се занимава с рисуване от детска
възраст. След като завършва гимназия, учи 2 семестъра във Висшето
техническо училище във Виена, но по материални съображения се дипломира в
Дрезден през 1925 г.
Постъпва на работа в София като
стажант-архитект при Пенчо Койчев в Министерството на обществените
сгради, пътищата и благоустройството. Спечелва проведения вътрешен
конкурс през 1926г. и сама проектира сградата на министерството
(завършена през 1932г.), която заема пространството между днешните
площад „Петко Славейков“ и улиците "Г. С. Раковски", „Уилям Гладстон“ и
„Хан Крум“. Днес това е сградата на Столичната библиотека и театър
„Възраждане“. Входът пред вратата на сградата е украсен с 3 каменни
глави и монументална скулптурна композиция от 2 седнали фигури - жена,
олицетворяваща архитектурата, и мъж - символ на строителството.
Интериорните решения носят стиловите белези на сецесиона. През 1926г.
Виктория Ангелова печели конкурса за Дома на правниците в София, но
инвеститорът смята, че е рисковано надзорът да бъде поверен на жена без
професионален опит и задачата е възложена на арх. Й. Йорданов и арх. С.
Овчаров. През 1929г. арх. Виктория Ангелова и арх. Чавдар Мутафов
печелят конкурс и строят Окръжната палата в Кърджали. Тя участва
самостоятелно в конкурсите за Пощенската палата в Бургас (1930 г., 2-ра
награда), за Главната дирекция на БДЖ (4-та награда), за Военния клуб в
Плевен (1931, 3-та награда), за Пощенската палата в Пловдив (1935, 2-ра
награда).
През 1933г. Виктория се омъжва за арх. Борис Винаров, син
на ген. Върбан Винаров - флигеладютант на цар Фердинанд I - и брат на
художничката Бистра Винарова - съпруга на известния публицист и дипломат
Симеон Радев. Арх. Винарова работи предимно с изграждане и
реконструиране на здравни и учебни сгради. През 1933 г. тя е авторка на
разширението и преустройството на Девическа гимназия "Митрополит
Климент" във Велико Търново, както и на Девическата гимназия в Пловдив;
през 1939 г. след спечелен конкурс проектира санаториума за гръдоболни
край с. Радунци, Казанлъшко. През периода 1942-1944 г. ръководи
архитектурно бюро в София заедно със съпруга си арх. Борис Винаров.
Архитект Виктория Ангелова-Винарова е удостоена с орден „За граждански
заслуги“. Винаги елегантна, със скандално модерни за времето си късо
подстригани коси, с вечно димяща в ръка цигара, Виктория бързо става
част от архитектурния ни елит. Често е рязка в оценките и мненията си,
но затова пък никога не отстъпва от позициите си и умее да ги отстоява.
Лицето ѝ е респектиращо - сериозно, но и готово да засияе в усмивка.
Гласът ѝ е строг, шегите ѝ са пиперливи. Въпреки че е заклет
работохолик, бохемските нрави не са ѝ чужди. Широкият ѝ творчески замах и
взискателността ѝ респектират както колегите ѝ, така и строителните
работници. Казват, че докато вървял строежът на Природонаучния музей,
заради една накриво иззидана стена тя загърбила всички изискани обноски
на хайлайф дама и изръсила доста солени думи в лицето на пишман
майсторите. Стреснати от гнева ѝ, мъжете събарят строежа и започват
наново. За краткия си живот Арх. Ангелова оставя много сгради в София и
други градове на страната. Повечето от тях са ѝ възложени за проектиране
и изпълнение след участие в обявени по онова време национални конкурси.
Независимо че проектира на много места из страната, Виктория Ангелова е
подчертано софийски архитект. Запазените в столицата нейни постройки се
нареждат сред високите постижения на националната архитектура от
втората половина на 1920-те и 1930-те год. В сградата на пл. „Петко
Славейков“ 4-та зала (№ 403) носи нейното име „Виктория“, а до входа ѝ
паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата
българска архитектка.
- сградата на Министерството на обществените
сгради, пътищата и благоустройството (днес Столична библиотека), пл.
"Петко Славейков" 4, София
- преустройство и разширение на Националния природонаучен музей, бул. "Цар Освободител" 1, София
- Втора девическа гимназия (днес Софийска математическа гимназия "Отец
Паисий"), ул. "Искър" 61, София - реализиран след смъртта ѝ
-
изложбена зала на Художествената академия, ул. "Шипка" 1, София,
разрушена по време на Втората световна война и доразрушена след нея
- жилищна кооперация на ул. "Московска" 37, София
- преустройство и разширение на Девическата гимназия , Велико Търново
По време на бомбардировките през 1944г. бюрото и домът им на ул. “Сан
Стефано” 27 са разрушени частично, а личният архив на двамата архитекти
изгаря. Виктория и Борис оцеляват, защото по чиста случайност научават,
че същия ден се очаква въздушно нападение, и отиват в дома на Бистра
Винарова и Симеон Радев. Синът им Траян Радев още помни как в онзи
ужасен ден, в който половин София е разрушена, родителите му посрещат в
дома си на ул. “У. Гладстон” Виктория и Борис.
Останали без покрив,
двамата се евакуират в Търново. Там тя заболява от бронхопневмония, но
дори и след преминаването на болестта здравето ѝ е сериозно разклатено.
Връщат се в София на следващата година, но здравословните проблеми на
Виктория се задълбочават. Кралицата на родната архитектура умира в
разцвета на творческите си сили - едва 45-годишна на 27 декември 1947 г.
Три месеца след нея си отива и съпругът ѝ арх. Борис Винаров. Двамата
не остават след себе си преки наследници, но сградите, създадени от тях,
и днес впечатляват със своята оригиналност и импозантност.
Източници- Искра Ценкова, "Кралицата на родната архитектура",
Митова-Ганева Катя, "Великотърновки - от традицията към модерността",
В.Т., 2009, с. 57-63
Аврамов И., "Безкрайно отдадена на професията", сп. „Архитектура“, 1990, №3
Жеков К., "Жените архитектки - първите у нас", сп. „Отечество“, 1987, №5
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, т. 1, 1980
Енциклопедия България, т. 1/1978, с. 78
Няма коментари:
Публикуване на коментар