Търновград, градът крепост

Местности с название Града, Градата или Градище със значение на крепост има много в цялата страна, по-наблизо около Дряново, около Габрово и др. градове. Така изобщо са се наричали онези укрепени места, т. нар. крепости на владетелите. Българите са ги наричали „градове” от думата „градя” - оградено място, запазено с яки стени против неприятелите. Градът бил ограден от крепостни стени и затова се наричал така. Населението извън крепостните стени казвало, че отива в града, със значение в ограденото място, в крепостта. Така е бил наричан и нашият град в миналото- Търновград, защото имал яки крепостни стени. Център на общата укрепителна система на града са крепостните стени и съоръжения на хълмовете Царевец и Трапезица. В подножието им, от двете страни на река Янтра още по времето на траките е имало обособен квартал, който през XIII в. се споменава в писмените извори като Новия град- днешната Асенова махала. Укрепяването му става на няколко етапа. За тракийския период няма информация за крепостни стени под хълма "Царевец", както и за античния. Третият хълм- Момина крепост, за съжаление не е цялостно проучван. Най-добре археологически проучена е крепостната система на хълма Царевец. Освен трите крепости, разположени на хълмовете Царевец, Трапезица и Девинград, средновековната столица се разпростирала между тези укрепени хълмове и в приречните ивици на Янтра северно, източно и южно от Царевец и южно и западно от Трапезица. Една част от тези квартали били включени в общата крепостна система посредством външни крепостни стени, които се свързвали със спускащите се от двата хълма към р. Янтра напречни зидове. Защитата на приречните квартали, които в структурата на средновековните градове били известни с името подградие или външен град, се осъществявала от отвесните скали, които образували венец в целия пролом, от водите на Янтра, от околните височини (Арбанашки височини, Гарвана, Орловец-Картала) и крепостните стени откъм р. Янтра. Най-важната част на подградието се намирала между двата хълма. Тя се наричала «Нов град». За нея има данни от Доментиан, житиеписеца на Сава Сръбски. Кварталът бил наречен Нов град, защото допълнително, след укрепяването на Царевец и Трапезица, били изградени крепостни стени към Янтра и се оформило това укрепено място. При разкопки в тази част на Търновград са направени важни открития. Установява се металургично и керамично производство. Разнообразните находки показват, че този квартал е играел важна роля в стопанския живот. В тази част на старата столица се намират изключителни средновековни паметници — църквите «Св. Димитър», «Апостоли Петър и Павел», царският манастир Великата лавра «Св. Четиридесет мъченици», църквата «Св. Богородица Темнишка» и девически манастир край нея. Всички досегашни проучвания върху старопрестолния Търновград го разкриват като голям здраво укрепен град. Наред с природната му защитеност били издигнати отбранителни съоръжения, образуващи сложна крепостна система. Всяка теренно обособена част- на града — хълмовете — е укрепена и заедно с това свързана в единния градски крепостен комплекс.  

 ⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
Източници: Книгата "Царствуващият Търновград"- 1985г., изображения: https://www.bulgariancastles.com 

Грета Костова-Бабулкова

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.