Търновци посрещали
освободителите цели три пъти. През юли 1877 г. търновци били щастливи да посрещнат руските
освободители на три пъти с цветя и знамена. Най-напред на 7 юли
Драгунската бригада и 16-а конна батарея, водени от ген. Гурко,
превземат старата българска столица, прогонват турските войски и
пленяват огромен обоз с турски снаряжения. По този случай е пратена
специална телеграма до главнокомандващия княз Николай Николаевич. На
следващия ден в Търново пристигат отрядите на българските опълченци, а
след четири дни тържествено влиза и самият главнокомандващ.
Първият път,
когато пристига отрядът на ген. Гурко, пред къщата на известната
Евгения Кисимова – председателка на тогавашната женска община, се
събират много граждани и тя произнася кратка прочувствена реч. После
поднася хляб със сол и червен пипер и заедно с други жени го раздава на
щабните офицери и на войниците. На другия ден по подобен начин са
посрещнати и опълченците.
Най-знаменателният момент настъпил на 12 юли
1877 г. В чест на знаменития висок гост – княз Николаевич, жителите на
Търново се подготвили по-добре. Те направили специални знамена, с които
украсили прозорците на къщите по цялата главна улица чак до турския
конак. Това не остава незабелязано от руските кореспонденти, както и от
български автори, които написали в книгите си: „Когато Търново среща на
30 юни (12 юли нов стил) 1877 г. главнокомандващия, всички къщи били
украсени с флагове, руски и български знамена, венци от разни цветя
украсявали всеки един дом и всяко здание...” Едно от тези знамена е
запазено и до днес (мисля, че се съхранява в Регионалния исторически
музей във Велико Търново). Знамето е нарисувано с блажни бои върху бял
памучен плат и е с размери 79/100 см. В горната му част е изрисувана
владишка корона – митра. Тя завършва с руски християнски кръст. Короната
– митра е поддържана от двете страни от ангели на благовестието,
държащи в ръцете си клонки от крем (градинска лилия). Под короната е
разположен текст, заемащ по-голямата част на знамето. Той е изписан на
седем реда в два цвята – охра и зелено, и гласи: „Да живее императорско
величие Александър Николаев и всем царствующим освободитель болгарского
народа. Търново, юний 25, 1877 года”.
Под този надпис е нарисувана панделка в син цвят. От двете ѝ страни
излизат маслинови клонки, изписани със зелена боя. Знамето е подгънато
от двете страни и подшито на ръка. От горната страна ръбът е също
подгънат, на места скъсан. Вероятно на него пряпорецът е бил закрепян и
спускан...
Някои автори смятат, че идеята градът да се украси със знамена е на
Евгения Кисимова и Георги Кабакчиев. Но интересното е, че при първото
посрещане на ген. Гурко не е имало флагове. Навярно затова, защото
търновци не са били сигурни дали ще бъдат освободени и не са могли да се
подготвят за съответното триумфално посрещане на руските войски.
За това
как е станало руският офицер Всеволод Крестовски описва следната
картина: „Мъже, жени, девойки и деца с насълзени от радост очи
прегръщаха всеки срещнат войник. Щом влезе в града Великият княз,
духовенството излезе да го посрещне с кръстове и хоругви. Цялото
християнско население в града беше се стекло тук. Руски и български
знамена, украсени с миртови и маслинени клонки, се развяваха над
къщите...”
Автор: Маргарита Атанасова – Арачийска
Картина- „Влизането на великия княз Николай Николаевич в Търново на 30 юни/12 юли 1877 г.”, художник Николай Дмитриев – Оренбургски, 1885 г.
Прочетете: Автентичен разказ на Васил Берон
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар