Отец Зотик е родом от с. Ахламорлии, Адреонополски (Одрински) вилает. Според П. Р. Славейков О. Зотик бил родом от Одринското село Дрипчево (Демир Ханлии).
Още на младини той се е отличавал с благочестив живот — имал силно желание да прекара живота си в душевен мир, пост и молитва. Водим от това свое желание той оставил родителите си и техните имоти и тръгнал да постъпи в монастир. След дълго пътуване дошъл в монастиря „Св. Троица" при гр. В. Търново. Като стоял там три години О. Зотик отишъл в светата Рилска обител, дето приел първия монашески чин (расофорския). Там О. Зотик придобил нужното за всеки монах образование; но той желаел да стане още по-просветен — ето защо, заминал за Влашко и постъпил в монастиря „Калдрошан,“ в който се славел тогава като учител Иеромонах Серафим, ученик на о. Паисия Величковски. О. Зотик станал ученик на отца Серафима и се усъвършенствувал още повече в славянски език, като изучил наизуст псалтиря. Също усвоил в голяма степен богословските науки. Но и с тези познания, твърде големи за времето си, не се задоволил О. Зотик. Той се стремял към все по-голямо духовно съвършенство. Отец Серафим насочил погледа на даровития си и жаден за знание ученик към Атон — дал благословение на О. Зотика да отиде в Св. Гора. Едва след смъртта на своя любим учител О. Зотик изпълнил своето съкровено желание, като отишъл в Св. Гора и се заселил в скита „Лаку“, дето прекарвал в пост, молитва и труд. В същото време той е преподавал на много ученици, трима от които били много предани нему. Последните О. Зотик имал за свои духовни чада, които възпитавал в строго нравствено-религиозен дух. Постническият и целомъдрен живот на О. Зотика действувал с неотразима сила върху душата на неговите възпитаници, които станали усърдни служители на Бога. Да възпитава своите духовни чада, да издига техните души към Създателя наш е била най-голямата радост на О. Зотик, но тя не траела много. След 12 години настъпила Заверата (1821 г.), войната между Гърция и Турция; турците нападнали на Св. Гора, разграбили и опустошили светите монастири и изклали много монаси. С прискърбие, О. Зотик, заедно с тримата си ученици, напуснал своето безмълвно жилище и тръгнал пак към Търново. В Серес той бил хванат с учениците си от турските власти и затворен като бунтовник. Три месеца учителя и учениците стояли в затвора и след няколко разследвания били освободени. От тук О. Зотик заминал за Тракия, дето оставил учениците си, а сам той продължил пътя си за Търново и в края на 1821 година отишъл отново в монастиря „Св. Троица“, дето се настанил и захванал своя постнически и проповеднически живот. Отец Зотик проповядвал на български, нещо нечувано тогава в Търново; поради това, неговите проповеди по църкви и монастири били постоянно посещавани от много народ. О. Зотик бил много красноречив и голям родолюбец. В духовните си проповеди той прокарвал, разбира се предпазливо, позивите на Отца Паисия към българите. Тайно и на доверени хора О. Зотик говорил и против турското робство. Търновчани много обичали и почитали О. Зотика. Абаджийският еснаф, който него време минавал за най-многоброен и най-богат, поканил О. Зотика за учител в Търново. Едвам след дълги настоявания на еснафа О. Зотик склонил, защото смятал да обхожда градове и села и да проповедва. За училище О. Зотик отворил една келия в Ламбриновата къща и събрал там децата на еснафлиите, младежи и свещеници, даже, да ги учи на четмо и писмо и на църковно пение. За да се издържа, О. Зотик получавал от всеки свой ученик на месец по 1 грош. Тогавашният Търновски митрополит Иларион Критски, като грък, се много ядосал на О. Зотика и искал да го прати на заточение. С голяма мъка гражданите успели да укротят разярения владика, но като разбрали, че той ще продължи да клевети О. Зотика пред турците, със сълзи на очи се разделили от своя мил учител, който трябвало да се отстрани от Търново. И така, след две годишна проповедническа и учителска деятелност в Старата столица, О. Зотик с четирма свои ученици се преселил в Горна Оряховица, настанил се в метоха на монастиря „Св. Троица“, дето продължил да преподава по български. И тук О. Зотик имал голям успех, който се дължал на способностите му и на примерния негов живот. Скоро се събрали много ученици около него; повечето от тях после станали монаси. И сега се чувства плода на семето, което този неуморим духовник българин посял в Гор. Оряховица. Горне Оряховчани и днес се отличават със своето благочестие и патриотизъм. През 1825 година влиятелните търновски първенци, като обичали много О. Зотика и като желаели да се повдигне западналия и ограбения монастир „Св. Преображение“, настояли пред митрополита Илариона да го назначи за игумен на тоя монастир. Владиката, смятайки, че щом удовлетвори тази молба, ще направи О. Зотика по-малко вреден за гърцизма, склонил да стори това — продал на О. Зотика управлението на монастиря за 750 гроша.
 |
| Летописна книга |
В запазената досега летописна книга О. Зотик саморъчно записал, че когато поел управлението на монастиря е направил следните материални жертви.
За да се
получат повече средства за възобновявание на монастиря, О. Зотик се
обърнал към братята и околните селяни. Драговолно братята дали всичко
каквото имали. О. Зотик старателно водел своя тефтер, в който записвал
какво и от кого вземал, а също и за какво харчил. Така, за 1826 година
той пише следното..
Манастир „Св. Преображение Господне“ (Положение и разположение)
Много труд положил О. Зотик и много средства изразходвал докато възобновил монастиря. Всичко каквото имал или можал да има дал за последния. Предстояла, обаче, грамадна работа, за която били нужни много пари.
Новият игумен считал за своя първа длъжност да основе монастирско братство и благодарение на личните си качества и на голямото си познанство с по-интелигентните тогава младежи от близките градове и села, успял в едно твърде късо време да склони неколцина от бившите си ученици да приемат монашески чин. Към 1830 година в монастиря „Св. Преображение Господне“ е имало вече 20 монаси и 3-ма послушници.
Новият игумен считал за своя първа длъжност да основе монастирско братство и благодарение на личните си качества и на голямото си познанство с по-интелигентните тогава младежи от близките градове и села, успял в едно твърде късо време да склони неколцина от бившите си ученици да приемат монашески чин. Към 1830 година в монастиря „Св. Преображение Господне“ е имало вече 20 монаси и 3-ма послушници.
Средствата, с които О. Зотик осъществил своята мечта да направи монастиря общежителен, били неговия личен пример и строгата монашеска дисциплина, що установил, основани на устав изработен от авторитетния игумен и задължителен за всички. Този устав, ревниво спазван от всички братя, на първо място от игумена, бързо издигнал на чувствителна висота живота на общежителния монастир „Св. Преображение Господне“, а това станало причина да придойдат нови монаси и послушници, желаещи да се предадат на тих и благочестив живот.
ПРОЧЕТЕТЕ- Устава на манастира и още за о. Зотик Манастир „Св. Преображение Господне“ (Положение и разположение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар