събота, 21 април 2018 г.

Манастир „Св. Преображение Господне“ (Положение и разположение)

Издание-1927г.
Из История на Общежителния Монастир "Св. Преображение" при гр. В. Търново, издание от 1927г., печатница "Ст. Фъртуновъ & синъ"- В. Търново

Към север от гр. В. Търново, Янтра изправя посоката на течението си. Тя е избрала едничкия възможен за нея път — по пролеза към село Самоводене, което представлява неразделна част, една по-далечна но важна врата на старопрестолния град. Недалеч от реката, от двете ѝ страни и успоредно на нея, се простират високите скалисти хълмове Орловец и Гарга баир, които при голямото красиво историческо с. Самоводене образуват защитим вход за В. Търново. Стария и новия град обхваща множество хълмове, които образуват цяла система; част от тази система са почти успоредните един на друг Орловец и Гарга баир. Скалите, които преобладават в горната част на тези хълмове, са стръмни и високи, осеяни с малки и големи дупки, някои от които водят в недостъпни пещери. Под скалите започва и в двата хълма наклонен терен, който все повече се спуща, до като слезе в коритото на р. Янтра. Само тук-таме, особено близо до града, -склона е гол. В по-голямата си част е покрит с млада гора от липа, дъб и др. Има места изпълнени със смрадликов храст. Пътя от В. Търново за с. Самоводене върви по левия бряг на р. Янтра. Цялото дефиле, от голямо стратегическо значение в миналото, бие в очи със своята живописност. Когато чужденци посетят В.Търново и възлязат на Трапезица, застават на високата ѝ част и оглеждат околността. Те виждат по-посока към север около 6 км. от града двете страни на дефилето, под високи скали, да блещят кубета на светини — това са монастирите "Св. Преображение Господне" на запад и "Св. Троица" - на изток.
Ако нечестивия агарянец и вероломния грък са успели през робството да разрушат светините в града и да убият почти душата на гражданството, тук, в монастирите са търпели неуспех, защото народните врагове срещу себе си имали вече хора, които доброволно са се отказали от приятностите на мира сего и които не е плашела смъртта.
Тръгнем ли от града за монастиря „Св. Преображение Господне,“ хващаме пътя към. с. Самоводене. Пътят е хубав и добре поддържан. През всяко време на годината окото на пътника намира на какво да се радва. Зиме дефилето представя едно гигантско корито, в дъното на което като хубава лента се набелязва реката, а от двете страни на нея са шосето и железопътната линия В. Търново — Горна Оряховица. По първото — снежната покривка се продира от пешеходци, коли, а по втората дима на машината отбелязва къде се таи закритата от снега линия. Големи купища сняг от време на време се дигат във въздуха и се движат ту по-ниско, ту по-високо по посока на дефилето; отклонят ли се от пътя си, разбиват се в наклона или скалите. Пролет цвета на множеството липи и овощни дървета образува нова бяла покривка тук. Какъв приятен дъх чувствуваме тогава! Лете горещината из града е нетърпима — тъдява е прохлада и красота. Бързо се движат по пътя селяни от околните села, които дошли за неотложна работа или за пазар в града, веднага се връщат. Есен из Дервента пътникът е омаян от нови прелести. Реката Янтра, с пясъчните насипи и с надвесените върби, които се отразяват дълбоко в тихата вода извиква в душата ни лека тъга. Колко прилича на това място р. Янтра на Вардар под Велес! Това чувство се усилва от околната гледка. Липовите гори по хълма към юг с цвета на листата си хвърлят разкошна грамадна жълта мантия, прошарена с големи червени петна от смрадликовите храсти. Без да щем нам обзема мисълта, че живота ни е скоропреходен, както всичко около нас. И мило ни става, че има близо хора, които в ранните си години са дали най-големия смисъл на своя живот да служат на Бога — на истината, правдата, доброто.
Такива братя во Христе ние ще посетим в светата обител „Св. Преображение Господне.“ Като вървим 5 км. по шосето В. Търново — с. Самоводене, отбиваме се вляво гдето един бял кръст с надпис ни сочи пътя: 1879 Август 1. Път на монастиря „Св. Преображение“ и вземаме по стръмнината един нов път, който постепенно ни отдалечава от шосето и незабелязано ни отвежда в монастиря. По цялото си протежение пътя минава през хубава гора, иска се човеку да се поспира често в малките празни места на тази гора. На 6 км. по този страничен път е чешмата, строена от игумена йероманаха Никифора с надпис:

Под чешмата на няколко крачки има изкуствени езера, които вземат водата си чрез тръби от самата чешма. Виждаме и овощни градини с най-разнообразни овощни дървета, пчелини, лозя, бахчи и пр. Продължим ли пътя си от чешмата по стръмнината, след половин км. сме пред самия монастир.
Богомолецът си спомня думите на германския пътешественик Каниц: „През всичкото българско христианско време е познат и славен монастиря „Св. Преображение Господне" и се е ползувал с голяма почит, понеже природата и монасите са направили всичко, за да го обкръжат с мистичен блясък.“
Същият пътешественик, който преди 100 години минал по тези места и нарисувал Дервента с двата монастиря, добавя: "През август отдалеч се стичаха на поклонение хиляди верующи, които оживяваха пътя и примесваха шума на Янтра с високи молитви." Стигаме при монастиря. Двуетажните му сгради образуват четириъгълник в средата на който е двора. Двете по дълги страни на четириъгълника имат посока от север към юг, а другата — от изток към запад. Западното здание е под самите скали. Дворът е послан с калдъръм. Почти в средата е старата църква твърде интересна по своята живопис. На изток е новата църква, а под нея — подземията. С подробното описание на зданията и тяхното предназначение ще се занимаем по после. При влизане в манастира посетителят добива неотразимо силно впечатление поради хубостта на манастирските сгради и околната гледка. На запад до самите сгради се издигат отвесно около 49 метра високи вековни скали.

Монастиря в своето далечно минало.
В миналото на общежителния манастир. "Св. Преображние Господне“ е важна годината 1825, когато е бил възобновен. Липсват по положителни сведения за времето преди тази дата. Такива сигурно е имало в патриаршеската библиотека. Прочее, за старинността на монастиря ще съдим по оскъдните останки, по разказите на стари монаси и по бележките тук-таме на наши писатели. Под скалите, по на юг от сегашния монастир и близо до него има остатъци от зидове, за които с голяма вероятност може да се предполага, че са от стария монастир „Св. Преображение Господне.“ По предание и до днес мястото с тези зидове се нарича „монастиря“. В скалите до монастиря на значителна височина има дупки, които по-рано са били недостъпни, па и не обръщали внимание на себе. Един от сегашните братя иеромонах Софроний, който сега посети светите места на Иерусалим и Рим, преди 20 години с голям риск е успял да се покачи там. Намерил куп пергаменти, които веч били развалени. Вземал ги, дал от тях парчета на братята, обаче от влагата в откритите пещери, където стояли, били разрушени и нищо не е могло да се прочете от тези паметници. А твърде вероятно е, че това са паметници подобни на пергаментите, които имаше насрещния монастир „Св. Троица“ от края на второто българско царство.
В Преображенския монастир има запазена голяма библия, печатана в 1724 година. В подземната църква на монастиря се намира един крушумен дискос от 1760г. Старите монаси Иваникиа, Прокопиа, Никита разправяли, че когато разкопавали старата църква през 1837 година, за да издигнат новата намерили още запазени на една от стените образите на царя Ив. Александър Асеня и жена му Теодора и Ивана Шишмана и на жена му също един надпис под тия образи, който гласял: „Ктитори храм сего Преображения Господне“. Възможно е монастиря да е въздигнат от майката на Ивана Шишмана, за която се казва в Синодикт на царя Бориса ръкопис XIV века намерен в Търново и съобщен на Н. Хр. Палаузов. Почерка ниписан с ръка в XIV в. и съдържа в себе си сборник или синодикт, който се чете в православната неделя. Той бил преведен от гръцки език на български по повеление на цар Бориса или Борила, 1207 — 1217г. Причината да се преведе синодикта е събора на богомилската ерес в 1210 год. в В. Търново. Всичко, което се отнася в синодикта после царуването на Бориса е прибавено от преписчика на синодикта. Синодикта е от 24 листа, но първите страници, са биле изтрити от дългото време. В ръкописа от лист 27 до 30 е важно за българската история, особено за обновлението на българската църква В. Търновската патриарашя при Иоан Асен II, който царувал от 1217—1241г. При обновяването на българската патриаршия от никъде немало съпротивление, ни от страна на император Йоана Дука Ватаци, ни от страната на четеритех вселенски патриарси. Това се обяснявало че българите във времето на Асеня I имали общ интерес с гърците против поробения Цариград от латините.
Доктор Берон, който разглеждал старините в монастиря Св. Троица в 1856г„ пише: „Инокът Харитон ми показа още и ми даде да разгледам следующите рисунки, които той има : 
1) държавен печат на Българското царство преди превземането му от турците в 31 юлий 1393 година.
2) Образец от един държавен знак отличие (декорация-медал) и
3) показа ми тоже и 2 сребърни монети, както и 2 медни. Сребърните са и двете еднакви.
Тия сребърни монети са доволно хубаво изработени и са същите, както и оная сребърна монета, що я има отпечатана в съчинението на Раковски „за Асеновците“. На едната страна на тая монета е изобразен Исус Христос, а на другата страна са изобразени два царски лика, стоящи прави в едно действително великолепно одеяние и помежду им се намира кръст.“
Иеромонах Софроний, брат понастоящем в монастиря „Св. Преображение Господне,“ познава добре тази монета и твърди, че такива монети намерил в голямата пещера насред високите и недостъпни скали на запад от монастиря. В тази пещера Иеромонах Софроний е успял да се изкачи, докато бил по-млад. Това той можал да направи само 3 пъти при особено присътствие на духа. Намерил сплута архива и само малки крайчета от пергаментни хартии, от които дал на братята за уверение. Също намерил монети като тези, за които е реч. Дал ги на покойния митрополит Иосиф, който казал, че царските изображения на монетите са на братята Асен и Петър. Прочее, с голяма достовереност може да се допусне, че общежителният монастир „Св. Преображение Господне“ е съществувал в края на Второто Българско царство. Може би отначало е бил един обикновен скит, каквито по онова време е имало доста тъдява. Кърджалиите опустошили монастиря — тогава той съвсем западнал и вече към 1825 год. имал само няколко полусрутени келии и една стара църквица. Монасите се намерили в безизходно положение не само поради задлъжняването на монастиря 1200 гроша, борч твърде голям за онова време, но и поради постоянните преследвания и тревоги. Поради това братята се разпръснали по другите монастири и оставили „Св. Преображение Господне“ запустял. Само една благочестива бабичка от В. Търново, на име Райка, ходила от време на време да пали кандилата, а понякога и Самоводските свещеници отивали да служат в полуразрушения монастир, за да бъде запазен що-годе. Скоро, обаче, Св. Преображенския монастир билъ повдигнат благодарение личните средства и голямата предприемчивост на Отец Зотик.
Грета  Костова-Бабулкова
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар