В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Военен дом /клуб/


Освещаването на Военния музей, читалище и дом (Военния клуб). Велико Търново, 18 ноември 1934г. 
Идеята за построяване на сграда за офицерско събрание във Велико Търново се заражда през 1910-1911г. Балканската война и последвалите я други войни до 1918г. осуетяват градежа. Изживяната криза след войните дава възможност за по-широко обществено и частно строителство. Възродител на идеята за построяване на военен дом е полковник Рашко Атанасов - началник на търновския гарнизон през 1926-1927г. На 15 ноември 1927г. на заседание на Щаба на Търновския гарнизон се поставя въпросът “да се турят основите на един военен музей, който ще бъде реален израз на бита и преживяното в тази епоха и войни от частите на гарнизона”. Въз основа на приетия от участниците в събранието протокол началникът на гарнизона подготвя предложение до кмета на общината. Местната управа реагира своевременно на предложението и искането на сформирания военен комитет. Още на първата редовна сесия, проведена на 4 януари 1927 година, градоначалникът внася предложението за обсъждане. Възникват обаче редица трудности: отказ на Висшата съдебно-административна комисия за изменение на регулационния план, продажбата на парцел XII на жител от Велико Търново, колебанията дали построяването на монументалния клуб музей няма да е в дисхармония с целия квартал на “победите”. Върху проблемите се умува повече от пет години и чак на 13 юли 1933г., когато Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава заветното решение на Общинския съвет: “Отстъпва в собственост на офицерското събрание в квартал 51 А по новата регулация 1400 кв. м място срещу заплащане по 1 лев/кв. м съгласно чл. 60, параграф 4 от Закона за общините по приложена скица. Останалата част остава за парк за обществено ползване, общодостъпен за всички. Задължава офицерското събрание да направи красива ограда на парка”. Започва набирането на необходимите средства за разработването на проектите и за изпълнението на строителната програма. За целта е изграден общостроителен комитет. Обявеният от него конкурс е спечелен от архитектите Георги Папазов и Георги Русев, които са и проектанти на сградата. За събирането на нужната сума е организирана парична лотария. Тя се ръководи от началника на гарнизона полковник Настев. Въпреки икономическата криза запасните офицери, гражданството и цялата българска войска дават своята лепта за осъществяването на патриотичната идея. Старши офицери от Търновския гарнизон са командировани в гарнизоните в страната да продават лотарийни билети с цена по сто лева единия. В резултат на кампанията е събрана внушителната за такъв вид акция сума от над четири милиона лева. Основният камък се полага на 24 май 1933 г. в деня на светите апостоли Кирил и Методий. На мястото, където се полага основният камък (местността Марино поле) е построена арка, окичена с цветя и знамена. Със специален влак пристига цар Борис III заедно с царица Йоанна, които се включват в общия ентусиазъм, обхванал старостоличани. Още повече че в този ден освен на традиционния парад, участват в полагането на основния камък на новостроящия се Военен дом, читалище и музей. Присъства и военният министър Вергил Димов, както и полковниците Пеев и Стефанов, допринесли в значителна степен за изграждането на този паметен за нашия град Военен дом. Цар Борис III и царица Йоанна престояват два дена в Търново и имат възможност да се срещнат и удостоят с внимание много обществени дейци от града, както и обикновени граждани. Тържеството започва с молебен, отслужен с митрополит Филип. При полагането на основния камък цар Борис III произнася прочувствена реч, която завършва с думите: “Нека този бъдещ дом бъде също и още една от съединителните връзки между офицерството и доблестното търновско гражданство за общокултурна дейност. Пожелавам, щото духът на великаните от епохата на Асеневци да пребъде във войнство и гражданство, а светлата памет на падналите за Отечеството герои да бъде винаги и у всички ни чувства на дълг и на все по- възвишена и чиста любов към родината.” За тяхното височайшо пребиваване в старата столица свидетелства Общински вестник „Велико Търново“. „Още в зори се пръсна като мълния радостната вест, че Височайшите гости ще присъстват на тържествата. И всички се втурнаха натам, към Марно поле, голямо и мало, болно и здраво, немощни старци и деца, всеки тичаше и гореше от нетърпение да види своите скъпи и обичани цар и царица. И те пристигнаха всред възторжени акламации! Пристигнаха весели, жизнерадостни, защото бяха уверени, че влизат в един град - център на просвета, на родолюбие и на предани монархически чувства. Техни Величества, заобиколени от търновци, лично можаха да констатират сега това, в което вярваха и вярват. Твърде рядко се е проявявала така задушевна, сърдечна, искрена почит и обич, такава възторжена радост от трогнати граждани към своите владетели. Ето защо 24 май 1933г. беше за великотърновци празник на празниците!" Строежът на култовата за старата столица сграда е завършен за рекордно кратък срок- една година и пет месеца. В нея има концертна зала, казино и хотелски помещения. Красивите мозайки, дъбовият паркет, скритото електрическо осветление са само малка част от красотата и уюта на търновската гордост. Тържественото откриване на Военния музей, читалище и дом е на 18 ноември 1934 година. То е почетено от министрите Я. Моллов, Н. Захариев, директора на областта Йонов, генералите Филипов и Радев, шефове на управления, представители на различни учреждения от Елена, Горна Оряховица, Габрово и други селища. В празненството участват хор “Царевец” и военната музика.Освещаването е извършено от епископ Софроний, който отслужва панихида за загиналите бойци. През 1938 година идеята за дългоочаквания от всички военен музей отново става актуална. Ръководството на дома излиза със специален апел: “Във Великотърновския гарнизон се основава военен музей, в който се събират предмети, които ще бъдат живата история и величие на Българската войска, и по-специално на ония, които със славните си и безстрашни подвизи увековечиха своето име и прославиха полковете на гарнизона. В този музей се събира всичко, което свързва мирния и боен живот на 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70-и, 83-ти пехотни полкове, както старо оръжие, портрети, снимки, медали, значки и други”. До наши дни обаче не е достигнала информация за тогавашно осъществяване на патриотичното начинание. Сега такава експозиция има в музей "Нова и най-нова история". През годините военният клуб се превръща в културно средище, отворило вратите си за военнослужещите и гражданите на Велико Търново. Приоритетите на дейността на Военния клуб се преместват във времето, но идеята за съзидателите му – да бъде връзката между военнослужещите и великотърновското гражданство остава непроменено. Източници: книга "Споменъ за Търново" http://www.militaryclubs.bg http://www.strannik.bg
Старо Търново
Прочетете още- История на Военния музей, читалище и домиз вестник "Велико Търново"-1934г.
РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА

Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова