Търновската конституция

Конституцията на Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е първата конституция на България. Приета е на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи университети в Европа. Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и консерватори (старите). Либералите се оказват мнозинство в Учредителното събрание, затова първата българска конституция, отговаря главно на техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със старата българска държава и нейната столица. Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален характер. Търновската конституция провъзгласява широки граждански права – премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се сдружават, да създават обществени и политически организации, да се събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, обявява неприкосновеността на частната собственост и създава условия за стопански и социален напредък. 

Гербът е златен коронован лъв на червено поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а девизът – "Съединението прави силата". От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от негово име – принципът за разделение на властите не е последователно проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл. 49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха). Търновската конституция поставя стабилна основа за новата българска държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска държава в европейския свят.  

За своето време Търновската конституция е една от най-демокритичните в Европа. С измененията на Търновската конституция от 1893 г. и 1911 г. се намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911 година думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с "царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската конституция става широко известна като "Сребърната конституция". Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно потъпкван. През 1881 г. Конституцията е временно суспендирана (отменена), през 1923 г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934 г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция. Установеното с Деветосептемврийския акт от 1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано. На 4 декември 1947 г. е заменена с Конституция на Народна република България. 

Любопитно: Оригиналът на Търновската конституция, с подписите на народните представители от Учредителното събрание се съхранявала в църквата "Св. Крал" /"Св. Неделя"/ в железен ковчег, запечатан със собствения печат на Софийския митрополит Мелетия и печата на архиваря на Народното събрание. 

За този, който иска да прочете Търновската конституция-  

Протоколите на Учредителното българско народно събрание в Търново. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, София, Русчюк, 1879.

Източници: http://bg.wikipedia.org http://www.burgasnews.com

 
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ