Търновската конституция
Конституцията на
Българското княжество, широко известна като Търновска конституция, е
първата конституция на България. Приета е на 16 април 1879 г. от
Учредителното събрание във Велико Търново. Създадена е след
конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на
българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на
юристи и други българи, получили висшето си образование във водещи
университети в Европа. Проектът за Органически устав за държавното
устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на
Временното руско управление и е съгласуван с български общественици и
руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 10/23 януари
1879г., внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието
му. При това обсъждане се формират 2 групи – либерали (младите) и
консерватори (старите). Либералите се оказват мнозинство в Учредителното
събрание, затова първата българска конституция, отговаря главно на
техните виждания. Тя се нарича Търновска не само заради седалището на
Учредителното събрание, но и за да се подчертае историческата връзка със
старата българска държава и нейната столица.
Търновската конституция цели да закрепи юридически
социално-икономическите и политическите изменения в българското общество
след Освобождението през 1878г. Съгласно член 4 „Българското царство е
монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“
Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи
на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във
вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира
министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско
самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си и с либерален
характер. Търновската конституция провъзгласява широки граждански права –
премахва робството, осигурява безплатно и задължително начално
образование, свобода на печата и словото, право на гражданите да се
сдружават, да създават обществени и политически организации, да се
събират мирно и без оръжие, за да обсъждат всякакви въпроси, обявява
неприкосновеността на частната собственост и създава условия за
стопански и социален напредък. Гербът е златен коронован лъв на червено
поле, знамето е с хоризонтални три цвята – бяло, зелено, червено, а
девизът – "Съединението прави силата". От друга страна, съобразно
Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна
монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е
вкарана в рамки, но той има водеща роля. Той е титуляр и на
законодателната (съвместно с Народното събрание), и на изпълнителната
власт (сам назначава министрите - чл. 152), а съдебната действа пак от
негово име – принципът за разделение на властите не е последователно
проведен. Няма глава за съдебната власт (като гаранция за правова
държава), няма контрол за съответствие на законите с конституцията (чл.
49). Жителите на държавата се наричат „поданици“ (на монарха).
Търновската конституция поставя стабилна основа за новата българска
държава. Тя следва европейските постижения на конституционната мисъл и
практика, като ползва модела на белгийската конституция. Тя осигурява
пълноправното влизане на възродената след толкова столетия българска
държава в европейския свят. За своето време Търновската конституция е
една от най-демокритичните в Европа.
С измененията на Търновската конституция от 1893г. и 1911г. се
намаляват правата на Народното събрание и се засилва монархическата
власт. След обявяване на независимостта на Княжество България през 1908
година и последвалото дипломатическо признаване от страна на другите
държави на този акт, с изменението на Търновската конституция през 1911
година думите "княжество", "княз" и производните им са заменени с
"царство", "цар" и производните им. След тези изменения Търновската
конституция става широко известна като "Сребърната конституция".
Конституционно установеният ред в Княжество България е многократно
потъпкван. През 1881г. Конституцията е временно суспендирана
(отменена), през 1923г. е извършен военен преврат, а след 19 май 1934г. дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически
суспендирана конституция. Установеното с Деветосептемврийския акт от
1944 година правителство на Отечествения фронт обявява намерението си да
възстанови Търновската конституция, но това не е реализирано. На 4
декември 1947г. е заменена с Конституция на Народна република България.
Любопитно: Оригиналът на Търновската конституция, с подписите на
народните представители от Учредителното събрание се съхранявала в
църквата "Св. Крал" /"Св. Неделя"/ в железен ковчег, запечатан със
собствения печат на Софийския митрополит Мелетия и печата на архиваря на
Народното събрание.
За този, който иска да прочете Търновската конституция
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар