ГЕНЕРАЛ-МАЙОР РАШКО АТАНАСОВ АТАНАСОВ

(13.08.1888 - 1.01.1945)

Роден в Търново на 13 август (25 август нов стил) 1888 г. Постъпва на военна служба на 8 септември 1900 година. Завършва ВНВУ през 1905 г. Първи офицерски чин подпоручик получава на 6 август 1905 г., поручик - на 15 октомври 1908 г., капитан - 1 ноември 1913 г., майор - на 16 септември 1917 г.,подполковник- на 28 август 1920 г., полковник- на 1 януари 1928 г. Рашко Атанасов е произведен в чин генерал- майор на 1 януари 1935 г. Служи във ВНВУ през 1927, 3-та пионерска дружи на, 5-ти пограничен сектор в 1930 година, 1 -ва военна инспекционна област в 1931, началник-отдел в щаба на армията 1934, инспектор на пехотата 1935, офицер за поръчки в кабинета на военния министър 1935 г.   

Полковник Рашко Атанасов, като началник на гарнизона през годините 1926 и 1927, дава идеята да се разиграе голяма парична лотария, чрез която да се съберат необходимите средства за изграждане на военния музей, читалище и дом. Прочетете повече

През 1935 г. Рашко Атанасов се уволнява в армията и през следващите години се занимава със спортна дейност. Той е председател на съюз „Юнак“ от 1935 до 1940 г. и председател на БОК от 1941 г. Заради Втората световна война през този период не са провеждани олимпийски игри. 

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. БОК прекратява дейността си.

Като запасен офицер е министър на вътрешните работи и народното здраве в кабинета на Андрей Тошев от 21 април 1935 до 13 ноември 1935 г. По това време генерал Рашко Атанасов съдейства Търново да стане областен град, председателства на комитета за честване на 100 години от Велчовата завера. Този комитет издига паметника на Велчовата завера, поставя паметна плоча в Плаковския манастир, издава юбилеен сборник и организира всенародни тържества.

Избран е за народен представител в 25-то народно събрание.

Генерал-майор Рашко Атанасов е осъден на смърт от Народния съд, заедно с останалите народни представители от 25-то обикновено народно събрание и разстрелян на 1 февруари 1945 г. Присъдата е отменена с Решение №243 от 1996 г. на Върховния съд.

Източници: Търновските генерали- Горазд Чолаков, https://bg.wikipedia.org