В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Митрополит Панарет Рашев - щедър дарител и лидер на възрожденското ни общество

Българският църковен и просветен деец Панарет – Панайот Пенчев Рашев е роден в Търново през 1808г. Негови родители са Пенчо и Иванка Рашеви (Иванка по баща Кермекчиева). Баща му е заможен кожухар и градски бирник. В семейството са четири деца: той, брат му Тодор (поминал се рано) и две сестри - Юца и Кица. Първоначалното си образование получава в Търново в гръцкото училище. Баща му иска той да получи по-високо образование. Чрез българина Хелифаря – произхождащ от преселници от с. Арбанаси (човек с влияние пред Високата порта) - е препоръчан на принц Александър Гика, който е управител на Влахия. Панайот става негов възпитаник и постъпва в института „Св. Сава”. Тук изучава гръцки и румънски език. За да се усъвършенства, А. Гика го изпраща да се учи в Атина и Париж. Учителства в Букурещ от 1838 до 1840 година. Завръщайки се в България, той става учител в гръцкото училище в Търново (1840-1841г.). След една година отива в Цариград и постъпва като учител по френски и гръцки в патриаршеското училище във Фенер. През 1845г. е ръкоположен за дякон при патриаршията под името Панарет. През Кримската война (1854г.) е ръкоположен за митрополит на Погонианската епархия в Букурещ. До 1863г. митрополит Панарет управлява имотите на Цариградската патриаршия във Влашко и Молдова. Управлява имотите на епархията до 1863г., когато по заповед на принц Куза (заместник на Гика) са отнети всички манастирски имоти в полза на държавата. През 1866г. митрополит Панарет се отказва от Патриаршията в Цариград, обявява се за български духовник, остава да живее в Букурещ и взема участие в Църковно-националната борба. Той помага на българската емиграция в Румъния. Развива активна обществено-политическа дейност и е един от инициаторите за създаването на Добродетелната дружина. Проявява се като щедър благодетел при организирането на българската църква и българското училище в Букурещ. Това раздразва Цариградската патриаршия и тя иска от румънското правителство да го екстернира и изпрати в Цариград. Със застъпничеството и помощта на богатия български търговец и банкер Христо Георгиев, той съумява да остане в Румъния и с редица хитрости да запази за себе си около 20 000 дуката. Останал без епархия, Панарет дава 1200 жълтици на останалите българи – 800 жълтици, за да купят къщата, в която дотогава живее Панарет. В знак на признателност Панарет предоставя една част от къщата да бъде приспособена за параклис на българската колония в Букурещ. Тук се помещава и българското училище. През 1876г. е председател на „Човеколюбивото дружество” в Букурещ. Не забравя и отечеството си, като дарява 10 хиляди гроша на Българското духовно училище в Петропавловския манастир край Лясковец. Завещава значителни средства на българското Министерство на просвещението. До смъртта си Панарет служи безрезервно на българската колония в Букурещ и е неин духовен учител. Той е вуйчо на Венета Ботева. Спомага за оцеляването на племенницата си и семейството ѝ, след смъртта на войводата Христо Ботев. Завещава къщата си на Св. Синод на БПЦ, с препоръка средствата да се използват за благотворителни цели. Митрополит Панарет умира на 21 март 1887г. в Букурещ. Тялото му е балсамирано и пренесено в Търново, където е погребан в църквата „Св. Константин и Елена”.
Сега там се намира и направената му приживе в Букурещ статуя, дело на румънския скулптор Йон Джорджеску. Одеждите и църковната утвар на митрополит Панарет Рашев са изложени дълго време в музей "Възраждане и Учредително събрание" гр. В. Търново, но митрополитската корона е открадната в края на ХХ и началото на ХХІ век.
(Използвани са материали от ”Внучката на Венета Ботева разказва за Ботевото семейство”, Венета Рашева-Божинова).
Снимка: Личен архив на Борис Цацов http://dveri.bg

ФОНД № 1 „МИТРОПОЛИТ ПАНАРЕТ РАШЕВ“ (при Св. синод)  

Образуван е въз основа на завещанието на митрополит ПАНАРЕТ РАШЕВ, изготвено и заверено в Българското дипломатическо агентство в Букурещ през юли 1886 г. За изпълнители са определени Евлогий Георгиев, д-р Георги Атанасович, Стати Станкович и Йордан Хаджидимитров. Те срещат редица трудности при привеждането в известност на имуществото и разпределението на сумите, което отлага образуването на благотворителния фонд. През 1890г. изпълнителите на завещанието по съдебен път канят роднините на митрополита да получат наследството си и да подпишат декларация, че признават завещанието. Делото се гледа от Русенския окръжен съд и решението му улеснява по-нататъшната работа по изпълнение последната воля на дарителя. По съдебен път се събират и вземания от длъжници на митрополита. През 1896г. един от наследниците оспорва законността на завещанието и отново се стига до съд. През април 1897г. изпълнителите на завещанието след много трудности успяват да представят пред МНП пълен отчет за дейността си, предават цялата документация и се освобождават от възложената мисия. На 31 март 1898г. МС разглежда въпроса за дарението и с постановление от същата дата решава фондът да се управлява от Св. синод. МНП предава на Св. синод всички документи и преписки по завещанието, фондът е образуван през 1898г.

Капиталът се изчислява на ок. 540 хил. лв. От тях 215 604 лв. (в ценни книжа и в наличност) се намират в БНБ. Фондът се учредява с този капитал. Другите завещани средства са: 109 500лв. в румънски ценни книжа на съхранение в Руското дипломатическо представителство в Букурещ, 125 хил. лв. в облигации в Азиатския департамент в С. Петербург; една воденица при с. Гебедже, Варненско, оценена на 87 145лв. Изпълнителите на завещанието и най-вече Евлогий Георгиев многократно настояват да получат депозираните в Букурещ и С. Петербург ценни книжа, но така и не успяват. Св. синод, от своя страна, години наред прави официални постъпки за изтегляне на средствата, води преписка със Св. синод на Руската православна църква. Въпросът така и не получава разрешение. До 1915г. лихвите от книжата се изплащат редовно. След тази дата не постъпват средства от тях. Недвижимият имот се дава под наем до 1912г., когато е опожарен, фондът не получава обезщетение, тъй като воденицата не е застрахована. През 1926г. мястото е продадено за 500 хил. лв., прибавени към капитала. Към 1 ян. 1927г. фондът разполага с 936 236 лв., към 1 ян. 1931г. – с 1 342 089 лв., към. 1 ян. 1939г. – с 1 966 685 лв., към 1 ян. 1945г. – с 2 461 670 лв. Средствата са вложени в ДЦК, облигации от общински заеми, срочни свидетелства. Радетел за национална просвета и църква, митрополит Панарет желае лихвите да се използват по следния начин: 2/5 да се употребяват за стипендии на младежи – българи, желаещи да получат висше богословско образование в европейски православни държави; 2/5 да се дават като премии на преводачи и автори на духовни нравоучителни книги и на съчинения по история на Българската православна църква; 1/5 от лихвите да се капитализират. Кандидатите за стипендии и премираните съчинения да се посочват от Св. синод.
Фондът се управлява от Св. синод. Отпускането на сумите за целите, посочени от завещателя, вероятно започва веднага след образуването му. На заседание на Св. синод от 27 май 1903г. се взема решение отредената част от лихвите на капитала за отпечатване на книги да се използва за издаване на Светото писание. За тази цел от 1906 до май 1922г. са изразходвани ок. 110 хил. лв., които представляват 1/4 от сумата, изразходвана за цялото издание. Средства се предоставят и за отпечатване протоколите на Българския народен събор в Цариград от 1871г., за хонорар на Марко Балабанов за книгата му за Гаврил Кръстевич. По решение на Св. синод през 1909г. от фонда са отпуснати 3 хил. лв. на Юбилейния комитет за честването на 100-годишнината от рождението на Иларион Макариополски. Сумата се използва за издаването на книгите на Милан Радивоев: „Време и живот на Търновския митрополит Иларион (Макариополски)“ и „Търновский митрополит Иларион (Макариополски)“. Фондът издържа стипендианти в богословските факултети в Европа. Ежегодно се предоставят 5 стипендии за духовни лица, средства за пътни, за учебни пособия, такси и пр. В периода 1916–1921г. отпусканата за тази цел сума възлиза на 11–12 хил. лв. годишно. Сред стипендиантите на фонда са йеродяконите Паисий, Борис и Софроний, следващи в Богословския факултет в Черновиц. Обезценяването на националната валута след 1918г. внася промени в изразходването на средствата. От 1927 до 1934г. приходите се капитализират. След тази дата фондът подновява благотворителната си дейност. В периода 1934–1946г. ежегодно се отпускат по 24–37 хил. лв. за стипендии в Софийската духовна семинария. Сред стипендиантите са Димитър Спасов, Атанас Атанасов, Атанас Сотиров, Александър Тонев. За премиране на автори и преводачи на богословска литература ежегодно се изразходват по 30–40 хил. лв. Фондът прекъсва благотворителната си дейност през 1947г.

ФОНД № 2 „МИТРОПОЛИТ ПАНАРЕТ РАШЕВ“ (при училищното настоятелство, Търново)

Със завещанието си от 1886г. митрополит ПАНАРЕТ РАШЕВ оставя 50 хил. лв. за подпомагане на началните училища в родния си град. Сумата е предадена от изпълнителите на завещанието и с нея е образуван фонд, носещ името на дарителя. Управлява се от училищното настоятелство в града. Според някои сведения на 2 април 1909г. фондът разполага със 106 600 лв. На заседание на градския общински съвет от 1 юли 1909г. се взема решение да се слеят фондовете за търновските училища, образувани от даренията на митрополит Панарет Рашев и на Силвестър Пенов, под общото име „Фонд на благодетелите на търновските училища“. По неизяснени причини решението не влиза в сила. В края на 1932г. капиталът на фонд „Митрополит Панарет Рашев“ възлиза на 275 950 лв. (в ценни книжа, срочни влогове и текуща сметка).
Данните за благотворителната дейност на фонда са оскъдни. През 1931 и 1932г. училищното настоятелство отпуска 43 384 лв. за подпомагане на бедни ученици с храна, облекло и учебници. Средства от фонда са използвани и за издръжка на лятното летовище, уреждано от настоятелството в периода 1932–1939г. В него на две смени почиват по 70 деца на възраст между 7 и 14 години. За 1935г. са отпуснати 23 860 лв. за лятната почивка на бедни ученици. Вероятно суми от него са изразходвани и за покупката на място за летовището в с. Божковци, Тревненско. Други данни за фонда не са открити.
Източник: http://daritelite.bg
Грета Костова-Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар