Старопрестолната гимназия по икономика

Търговската гимназия в града ни  

из вестник " Велико Търново"-1935 г.

 

Пътниците, които отсега вече пристигат в града ни, още от гората, щом се навалят отсам гарата, ще имат възможност да видят великолепното здание на търговската гимназия. Мнозина биха се намерили да ни рекат: "Това модерно здание развали старинната, весела гледка на града ви. Вие трябваше да запазите изгледа на старинната архитектура, която красеше града“. Не искам да отрека правдивостта на това твърдение. Вярно е, градът ни не ще има повече оня изглед, който е имал по-рано. Монументалното здание на търговската гимназия ще видоизмени оня изглед, но с това, пристигащият в града ни пътник, ще съзре и нещо друго, също тъй важно, а според мене и може би по-важно от старинния изглед на града ни: Търново в миналото е било един фар, който е светел и будел българщината, и изгледът на търговската гимназия ще повика и събуди и друга представа за града- че той и сега продължава да буди българщината, щом може да намери в себе си средства да въздигне една великолепна сграда за търговска гимназия, която сама ще бъде един нов фар за просветяване душите на ония български деца, жадуващи за работа в стопанския и търговски живот на страната. Градът Търново мени своята гледка, но я мени да даде тласък на българщината към просветна дейност, да издигне видим и гласен зов към българското племе: стига държавна трапеза, стига очакване само на държавна помощ, и в частния живот, и в търговията, в частното стопанство, в промишлеността и там има прехрана и благополучие и, с просвета, ще се дойде до добра организация, която да устрои наново в здрави основи българската земя. Идеята за търговска гимназия в града ни изникна преди 16 години. Болното време, което преживяваше народът ни след войната, образованието на политически професионални съюзи, които искаха да поемат върховната власт, и я поеха, за да бъде тази власт изкористена за партийни цели, подтикна и българския търговец да търси и той политически съюз — тъй наречения търговски блок начело с г-н Ганчева — да защити себе си, за да запази интересите на своето съсловие. Почнаха събранията на търговци, на промишленици и на занаятчии, почнаха едни нескончаеми дебати, дали да се прави дружество или съюз или политическа партия. Защитници имаше на всички идеи. Не липсваха и широки и тесни социалисти, които развиваха своите програми, появиха се и партийни направления, явното образуване на демократически или стамболистки или други партийни групички, полека лека обаче излезе наяве онова, което беше самата действителност — няма нужда от партийна организация, нека всеки си остане там където е, но нека обърнем внимание на нашия търговец, на нашия промишленик, на нашия занаятчия в качествено отношение, културно издигнатите люде ще бъдат по-лесно податливи към организация, ще съумеят да се организират по-добре — затова да дадем просвета!
Тук трябва да търсим зародиша на търновската търговска гимназия. И наистина, тогава се тури началото на не един професионален съюз, а на културно, просветното благотворително дружество Промишлено Търговско Дружество (първоначално още и занаятчийско), което в първо време сплоти около себе си значителна част от търновското гражданство, и никога вече не престана да развива своята културно просветна благотворителна дейност: да се подобри качеството на търговеца, на промишленика и на занаятчията, защото — ще си послужа с думите на първоначалния председател на дружеството г-н Г. Козаров: „Наистина това са стопанските съсловия в страната, това е съсловието на собствениците, на истинските хора на труда“.
Лесно беше да се издигне лозунга — просвета искаме — но как трябваше да се постъпи, за да се изгради това дело? Мъчни бяха пътищата, осеяни бяха с много пречки, има едно обаче много радостно нещо — всички, буквално всички, търновчани се заинтересуваха и всеки даде ако не помощ, то поне своето съчувствие. За да се подготви преподавателски персонал започна се с вечерни търговски курсове, които още от самото начало бяха масово посещавани, и мнозина видни наши съграждани получиха възможността да разберат или сами да водят своите търговски книги, благодарение на тия курсове. 

Първоначално преподаватели в курса бяха: банковия чиновник Перашкевов — вече покойник— Д. Щърков, адвокатът Ив. Хрелопанов. Две години по-късно се устрои нисше търговско училище, което се помещаваше в килията на църквата „Св. Никола“, а след други две години биде използвано едно тълкуване на един член на закона за народната просвета — професионалното образуване бе предадено към министерството на просветата — и при промишлено търговското дружество се откри, макар и частна, но пълна търговска гимназия. Като частно училище гимназията можеше да се използва и да даде добри приходи на хората, които я биха имали, интересите обаче на града ни караха да имаме една редовна държавна гимназия или поне гимназия приравнена към държавните гимназии, ето защо дружеството замисли одържавяването на гимназията. И тука трябва да се подчертае, колкото може с по-ярки черти: всички търновци, които бяха във възможност да дадат своето съдействие, го дадоха, всеки ни помогна, както можеше, всеки погледна на идеята за създаването на една образцова търговска гимназия, като на своя собствена работа, всеки да се притече на помощ. Това единодушие, това единение станало така от само себе си, просто спонтанно, без никакво настойчиво търсене помощта на търновци, иде да подчертае един отраден факт: Търновци са способни към обединение и обичат учебното дело следователно ще дойде денят, когато В. Търново наново ще стане един център на наука и култура. Одържавяването на гимназията стана постепенно. Първата година държавни бяха само четвъртите класове, на втората бяха четвъртите и петите и т. н. Общината и училищното настоятелство се явиха на помощ и за нуждите на гимназията — още преди одържавяването ѝ —отпуснаха училищната постройка при църквата "Св. Богородица", но тя се оказа недостатъчна. Управата на гимназията с мъка подреждаше учебните занятия сутрин и следобед, неудобствата бяха големи, но въпреки всичките неудобства — гимназията беше винаги намирана от властта за образцова и това ставаше причина тя да не бъде закрита. Обаче, търговската гимназия не можеше да остане в това си тясно и недостатъчно просторно помещение. Още в самото начало на основаването ѝ беше замислено за направа на специално здание. Общинският съвет беше на няколко пъти сондиран да даде, да отпусне, място за постройка, но едно, липсата на достатъчни средства, и друго, дружеството намираше даваните места за не особено подходящи, пък главно поради големия разход, с който бе свързано застрояването им, но най-после възникна идеята да се направи една надстройка на едно от съществуващите училища в града ни. И така благодарение на ценното и пълно съдействие, което даде днешната общинска управа, върху основите и върху самата сграда на старото основно училище „Панарет“ се направиха пристройка и надстройка, преремонтира се и самото здание и по този начин се издигна днешната удобна сграда на В. Търновската държавна Търговска гимназия, която днес и още много, много години ще сее просвета в стопанското съсловие на промишленици, търговци и занаятчии.

Според летописната книга на Старопрестолната гимназия по икономика във Велико Търново на 1.ІХ.1909 г. се взема решение за обединение даренията на митрополит Панарет Рашев и Силвестър Панов във фонд “Благодетели на търновските училища“. На 20.VІ.1919 г. настоятелството на Търговско- промишленото дружество в гр. В. Търново взема решение за организиране на вечерни търговски и занаятчийски курсове и настоява пред Варненската Търговско- индустриална камара за откриването им. На 25.VІІІ.1919 г. се изпраща молба на Търговско– промишленото дружество в Търново до министъра на търговията, промишлеността и труда за създаването на училище за търговия и кооперативно дело в града. Постигнатите добри резултати стават причина на основание Закона за търговското образование, да се разреши създаване на Училище за търговия и кооперативно дело в гр. Велико Търново. По този начин се създава едно от първите професионални гимназии в града. На 19.Х.1921 г. - Въз основа на заповед № 1557 - чл. 8 и чл.9 от закона за търговското образование се открива училище за търговия и кооперативно дело в Търново. Извършен е водосвет в двора на църквата „Св. Никола”, където се провеждат и учебните занятия. За директор е назначен Димитър Щърков. В училището са записани 33 ученика и 7 ученички. Преподавателски състав: Димитър Щърков- Счетоводство, Кооперативно дело, Търговско знание. Петър Димитров- Български език. Кирчо Димитров- История и география. Хараламби Бъчваров- Търговско знание. Боню Давджиев - Краснопис. Мария Христова- Химия и стокознание.  Франциска Руевска - немски език. 

През периода 1922-1923 г. се променя програмата за търговско образование като се разкриват професионални паралелки с 3 годишен курс на обучение и специални паралелки с 2 годишен срок на обучение, които постепенно заменят стария тип средни и нисши търговски училища. 

През 1923-1924 г. за първи път се провеждат зрелостни изпити, на които присъстват: Сп. Спиров- министерски пратеник на Търговско - индустриалната камара гр. Варна и Н. С. Георгиев- делегат на Търговско- промишленото дружество. На 15.ІХ.1924 г. училището преминава частично на държавна издръжка със заповед № 1801 /въз основа на § 31 от бюджета за разходите за текущата година/ от министър Цв. Бобошевски. 1925-1926 г. - В училището са записани 242 ученика и 51 ученички. 

1926-1927 г. - Училището преминава изцяло на държавна издръжка. 

1927-1928 г. - Брой на учениците – 403. Учениците вземат участие в тържествата по случай 1000 г. от Симеоновата епоха и 50 г. от Освобождението. Създава се фонд “Училищни библиотеки ”. Училищен персонал: 1 директор, 10 учители, 5 учителки, 2 лектори по Музика и пеене, 1 лекторка по Стенография, 1 училищен лекар, 1 секретар-счетоводител и 3 прислужници. Основава се фонд „Поддържане на училищните кабинети “. 

1933-1934 г. - Великотърновската градска община получава правото да събира такса от учениците от ІV, V и VІ клас, като събраната сума се употребява за заплата на учителите. Училищната такса е 1500 лева, от които 1000 лева за държавата и 500 лева за училището. От такси са освободени деца на убити във войните, на инвалиди, опълченци и бедни с успех Добър /4/. 

1934-1935 г. - Търговско- промишленото дружество в града, в съгласие с Великотърновската градска община предприема изграждането на надстройка на училището “Панарет “, за да може да бъде пригодено за нуждите на Търговската гимназия. 1935-1936г. - Драматичният състав на училището изнася редица пиеси: “Йончови ханове“, “Милионерът“ и др. Учениците вземат участие в тържествата по случай 100 години от създаването на Априловската Гимназия. Гимназията се снабдява със свое знаме. 

1936-1937 г. - След раждането на престолонаследника, Учителският съвет пожелава да носи неговото име. С писмо № 79-13311 от 2 август 1937 година Министерството на Търговията, Промишлеността и Труда съобщава, че Негово Величество Царят /Борис ІІІ/ е благоволил да даде съгласието си гимназията да се именува “СИМЕОН КНЯЗ ТЪРНОВСКИ“. След политическите промени в страната от 9 септември 1944 г. се сменя името на училището на Икономически техникум “Васил Коларов”. От 1990/1991 е Техникум по икономика, от 7 април 2003 г. училището носи името Старопрестолна гимназия по икономика, а от 1 август 2016 г. , според изискванията на Закона за предучилищното и училищното образование се нарича Старопрестолна професионална гимназия по икономика.

Със заповед от 10.03.2022 г. на МОН, гимназията вече се именува на д-р Петър Аладжов, търновец, банкер и върховен комисар на военновременното стопанство на царска България. 

Тук може да прочетете за него.
 

Спомени на търновци 
Г-жа Лиляна Аврамчева: "Аз, съм завършила тази гимназия. Започнах да уча 1949 - 1950 год. като Търговска гимназия по 6-то бална система, а завърших 1952-1953 год. Стопански техникум "В. Коларов" по 5-то бална система. Образованието и в двата случая беше много солидно! В гимназията учеха само ученици с висок успех , защото се смяташе, че е много трудно обучението. Освен общообразователните предмети (с малки изключения) учехме и много специални предмети. Между тях краснопис, стенография, кореспонденция и много други, като за отбелязване е, че по кореспонденция учехме как да пишем писма на чужди фирми на езика, който учехме освен български, напр. аз учех немски. Не мога да си спомня колко години полагахме семестриални изпити, а накрая на последната година се явявахме на държавен изпит по: счетоводство - писмен и устен, политическа икономика и планиране. Директор ни беше, може би 1 год. Ганев, а след това Никола Тонков. Както Директорът, така и преподавателите бяха изключително интелигентни и прекрасни учители. Не искам да посочвам имена, защото нямаше лоши. Гимназията, беше за пример. Дисциплината, беше много голяма, но това не ни пречеше. Имахме задължителна униформа. Момичетата с барети, момчетата с шапки на които имаше забоден "вензел" - символ на търговските гимназии. Същия вензел трябваше да се избродира на белите якички на момичетата. По моето време започнахме и завършихме 7 паралелки от " а " до " ж " с по 40-46 ученика, по три специалности: търговско счетоводство , индустриално счетоводство и селско стопанско счетоводство. Завършилите тази гимназия излизаха напълно подготвени СЧЕДОВОДИТЕЛИ. 

View this post on Instagram

A post shared by Старо Търново (@gbabulkova)

Източник: http://sgivt.com/   Презентация 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМ на абитуриенти 1941-42 г. Търговската гимназия- В.Търново

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ