ГЛАВНАТА УЛИЦА

След Освобождението се появява първата праволинейна улица – днешната „Независимост", известна още като "Търговска", "Булевард", "Макензен", "Г. Димитров". Тя започва от Паметника на обесените и стига до тогавашния Площад на победите, днес „Майка България”. Имотите по тази улица са урегулирани според европейските норми на градоустройство – в оразмерени правоъгълни парцели. Улицата е част от съвременния градски център с градината и паметника. Архитект Колева разказва: "След Освобождението в Търново се завръща младата българска интелигенция. Образованите навън търновци искат градът да има модерен европейски облик и успяват да го постигнат. Сградите на главната улица, които свързват старата част на Велико Търново и съвременния център, са еклектика от различни стилове, характерни за 19-ти и първата половина на 20-ти век. Новите къщи, изградени след Руско-турската война, са с пиластри, корнизи, капители, тераси от ковано желязо. В същото време дворовете са запазили своя възрожденски характер. Въобще Велико Търново пази великолепни образци от Средновековието, от Възраждането и от периода на създаване на Третата българска държава, като всяка една от сградите е свързана не само с развитието и живота на града, но и с националната история“.

Ето какво пише в спомените си Т. Янков през 1939г.:"... Завиваме и тръгваме по главната улица... А филмът бързо и непрестанно се развива — декорите всеки миг се сменяват. Ето градската градина, между нови, красиви здания, в реда на които изпъква приличната сграда на девическата гимназия, отдето се открива правият, като линия, булевард "Макензен", застроен със съвсем приличащи едно на друго двуетажни здания с магазини и непременно висящи над тях железни балкони. Булевардът и цялото негово разноименно предълго продължение е застлано с каменни блокчета, а тротоарите — с циментови плочки, при извънредна чистота и редност. Върху височината над булеварда и по нейните стръмнини амфитеатрално се групират във веселяща окото пъстрота нови сгради, над които, всред раззеленили се дървеса, изпъкват зданията на Държавната болница. Погледът неуморно се плъзга по шарената декора и за миг спира върху изпъкващото насреща възвишение, отрупано с къщи—Вароша, или „Варуша", на търновско наречие, това е кварталът „Св. Атанас", от който започва този на „Св. Никола", с живописно издигащите се камбанарии на тия църкви. Картинният изглед става още по-красив в потока на мекото априлско слънце. При паметника, въздигнат за спомен на избесените в турско време въстаници, отново завиваме в източна посока, отивайки все по главната улица, която ту се губи в завои, ту отново се явява. Тя е единствената удобно проходима улица в града. На лично място, от двете ѝ страни, зеят отверстията на тесни и стръмни улички, някои от които имат стълбички, стремително отиващи към дълбочината им. Всяка една от тях е колкото живописна, толкова и оригинална със своите тясно притиснати една до друга от твърде странна архитектура къщи — всякакъв вид еркери и най-възможни издадености, доходещи до смели и дори смешни ухитрявания за използуване на лошото и неудобно за строеж място. Но все пак то е използувано, при опасни завои, а нейде и при ходове под самите къщи. Над някои от тия чудни, прилични на сухи кладенци улички, се грамадят постройки, в хаоса на които окото напразно дири смисъла на жилища с относителни поне удобства. Но при все това, в тия жилища са отхранени ред поколения, които са дали видни лица на България. Знайните, например, и заслужили на отечеството генерали А. Муткуров и Ив. Фичев са отрасли в една от тесните, стръмни и тъмни улички — „Фичевото сокаче".
Днес, все по трудно се живее на главната улица "Независимост" във В. Търново. Хората, притиснати от крупни бизнесмени продават своите къщи, които се превръщат в поредните заведения и хотели. Обликът на тази прекрасна улица от миналото се губи в кичозността на съвремието ни. Много малко са хората, които все още се опитват да живеят там, сред шума на денонощните заведения и постоянния поток от хора и коли... Колко мило става на търновеца като види стара снимка на тази улица. Старите търновци, наизскачали по балконите си, с любопитство наблюдават преминаващите хора... Няма ги вече тези търновци, застанали пред своите скромни дюкяни и често шегувайки се помежду си. Отдавна е изчезнала тази задушевна атмосфера в нашия град. И какво ни остава на нас, днешните търновци, освен да гледаме града през очите на нашите деди, да се смеем на техните шеги и да живеем със спомените за Старо Търново.

Улица ”Макензен”, днес "Независимост" в началото на 20 век
снимка на Регионална библиотека ”П. Р. Славейков”, Велико Търново

Източници: Спомени на Т. Янков от 1939г., https://www.borbabg.com  

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ