Великолепният храм "Св. Св. Константин и Елена”

В Пътеводителя на Велико Търново от 1907г. пише: "Църквата Св. Св. Константин и Елена, въздигната 1872—73 год. по плана и под надзора на майстор Колю Фичето. Тя е една от най-светлите църкви. Има три храмови празника: Св. Константин и Елена, Св. Четиредесет мъченици и Св. Димитрий Солунски. Под църквата има параклис Св. Архангел Михаил. Тази църква е въздигната, след като бе съборена малката, тъмна и ниска паянтова църква, която бе малко по на изток от сегашната. В артиката на тази църква се намира гроба на покойният Погониански български владика, Панарет Рашев. Върху гроба му е въздигнат великолепен мраморен паметник, представещ владиката в черковно одеяние и благославещ". Църквата "Св. Св. Константин и Елена" във Велико Търново е завършена през 1873 г. За нея Първомайстор Кольо Фичето споделя, че му харесва най-много от съградените църковни сгради в града. Най-голямата ѝ отлика е осемстенната камбанария. На 7-ми октомври 1873г. в изключително тържествена обстановка е осветен новият храм от първия български владика Иларион Макариополски. Първото църковно настоятелство, призвано да осъществи постройката е учредено на 20 юни 1872г. Църковни настоятели са Иван Пилев, Илия Иванов и Сава х. Йоргов. Сградата е трикорабна, вътрешността и е светла и красива. При изграждането ѝ самобитният майстор успял много умело да съчетае разнообразни архитектурни форми и елементи, като полуцилиндрични, елиптични и кръстати сводове, полукръгли и сплеснати арки, както и прочутата фичева кобилица - все елементи, които служат като визитна картичка на самоукия майстор архитект. През XIX век тя се е включвала добре в общата панорама сред големите възрожденски къщи, които са я заобикаляли. Храмът е построен между три улици, разположени между жилищни сгради, на стръмен склон с тераси - един много труден дори и от днешна гледна точка терен за застрояване. В голямото за времето си вътрешно пространство от 250 кв.м., такова каквото е било, преди катастрофалното земетресение от 1913г., имало само четири колони с височина от 10 метра. При това притворът е бил отворен към наоса, засводяванията- преливащи едно в друго, стълбищата за емпорията скрити, и се е създавало впечатление за зално пространство, в средата на което се извисявал купол, стъпил върху висок барабан, пробит от многобройни прозорци. При главния вход на храма, от двете страни на външната врата са поставени две въртящи се с ръце дървени колони, които били индикация за устойчивостта на сградата при евентуално слягане на земната основа. Майстор Колю Фичето казвал: „Когато колоните престанат да се въртят това означава, че земните пластове са нестабилни и населението трябва да положи сили, за да спаси сградата от разрушаване.” Сега колоните са демонтирани и са прибрани за съхранение. Сред култовото богатство на храм „Св. Св. Константин и Елена“ са иконите, рисувани от Папа Витан от тревненска школа, от школувания художник Николай Павлович и др., които се съхраняват в Регионален исторически музей. По неповторим и изключително красив начин Колю Фичето успява да изгради и обедини храма и камбанарията. Той постига голям успех и в живописната монументална архитектура, съчетана с околната среда. Това е последният храм, който Колю Фичето строи през своя живот, но за сметка на това пък той минава за един от неговите архитектурни шедьоври в областта на християнското изкуство, в областта на строежа на източно православни храмове. Вляво от входа в преддверието са вградени надгробни плочи на видни търновски дейци. Една от тях е на хаджи Минчо Цачов. Тук е и гробницата на митрополит Панарет Рашев. Върху гроба му е издигнат мраморен паметник, представящ владиката в черковно одеяние и благославящ - дело на румънския скулптор Йон Джорджеско. В гробницата е погребано тялото на митрополит Панарет Рашев в седнало положение, както подобава за митрополит, с почести и според канона на Българската православна църква. Владиката Панарет Рашев е един от най-щедрите дарители на Търново. В завещанието му е казано:" На църквата „Св. Константин” в Търново оставям 5000 лв., „дето да се погребе тялото ми, за споменуване името ми при света литургия”...Короната ми, патерицата ми, както и всичките черковни венци и одежди, които ми принадлежат, моля да се разподелят между българската капела в Букурещ и църквата „Св. Константин” в Търново”. Днес обаче никой не знае какво е станало с тези одежди, с короната или патерицата на митрополита. Реставрирана е фигурата на Панарет Рашев, която стои в заключената църква. На южната фасада по-късно са вградени богато орнаментирани надгробни плочи. От двете страни на входа са две гробници. Едната е на хаджи Николи Минчоолу - борецът за черковна независимост и неговата съпруга. Другата е на сина на Уста Кольо Фичето. При земетресението от 1913г. сградата претърпява значителни разрушения. През 20-те години на ХХ век храма е възстановен под името „Св. цар Борис“ (имало се е предвид Борис I Покръстител). В кондиката е записано, че първите настоятели на храм „Св. цар Борис“ са: Елефтер п. Димитров – председател, Хараламби Кулелиев, Димитър Димитрушков, Александър Хаджицанев, Тодор Кабакчиев и Димитър Багрилов. По-късно храмът възстановява старото си име. С храм „Св. Св. Константин и Елена“ са свързани и божествени проявления. Едно от най-загадъчните се е случило в началото на XX век. В полумрака на храма, осветен от свещи, възрастна жена от Велико Търново се молела, с вяра и раболепие пред иконата на Божията майка. От очите на жената се леели сълзи върху жълтата рогозка пред иконостаса, разказват по-късно свидетели. Тишината в храма била нарушавана единствено от стъпките на богомолците, които не обръщали внимание на сгушената пред иконата на Божията майка старица. Света Богородица откликнала на молбите на жената и проговорила. Мигом жената побеляла и паднала в несвяст. Миряните и служещите в храма ѝ се притекли на помощ. Жената и дума не промълвила пред тях за случилото се, но на следващият ден се отправила към новата столица София за среща с тогавашният патриарх на Българската Православна Църква - Екзарх Йосиф I Български. Какво точно е казала Богородица на избраната християнка знаят само шепа хора и точното съдържание на пророчеството се пази в строга тайна в секретната секция на Светия синод. Разположена в края на улица „Гурко“ (срещу Самоводска чаршия), в нея са се венчавали, кръщавали и били опявани първенците на Търново през XIX век. През 2012г. започна външна реставрацията на храма, а едва през 2017г. местната Строителна камара, общината и Великотърновската митрополия сключиха тристранно споразумение за цялостен ремонт на храма. Дано в скоро време започне реставрацията, защото църквата се руши и може да стане късно..

Източници: Иван Радев, „История на Велико Търново XVIII — XIX век“, „История на църквата „Св. св. Константин и Елена”, http://strannik.bg , http://bg.wikipedia.org, Пътеводител на В. Търново от 1907г. 

Снимки и текст: Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ