В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Асеновата махала

Из "Между Царевец и Трапезица"- Любомир Владикин
 От подножието на Лобната скала, при Митрополитската черква, пред очите се открива „Асеновата махала“, разположена по двата бряга на Янтра, в тясната равнина включена между Царевец и Трапезица. Стар, стотина метра дълъг мост, наречен „Владишки“, защото бил строен от търновските владици, съединява двете половини на селището и свързва шосето, което води към Арбанаси и към Велико Търново. Във времето на търновските царе този път не е съществувал. Тогава е имало само пътеки, които са били съвсем неудобни за масови военни или разбойнически нападения. Имало е само един удобен път и той е бил вътрешен: излизал е от „Малката порта“ на Царевец, прехвърлял е Янтра при „Свети Четирсе“ и е възлизал към Трапезица. Той е бил царски път и по него минавали само боляри, воеводи и царски гости. Лишена от лесни съобщения с околните места, Асеновата махала е представлявала естествено укрепен лагер, защитен от двете силни крепости Царевец и Трапезица. Теснините на Янтра са го пазили от север и юг. Но това не е било достатъчно. Напречни зидове, спуснати от крепостните стени на Царевец и Трапезица към бреговете на реката са затваряли всички пътища, и Асеновата махала се е превръщала в истинска крепост, с полуестествени и полуизкуствени градски стени. По този интересен начин, старото Търново не е правило изключение от големите средновековни градове в Европа, които са били снабдени със зидов пояс, наречен градска стена. Един такъв напречен зид е затварял пътя откъм Дервента; друг, близо до черквата "Св. Димитър", е заприщвал Арбанашкия проход, тъкмо там, гдето сега минава шосето—тоя зид е най-добре запазен и внимателното око лесно може да открие следите му: той се спуща от острия ъгъл на Трапезица при Саябаир, право към Владишкия мост. Третият напречен зид е излизал от Лобната скала и е свършвал до левия бряг на Янтра. Неговите следи са заличени. От четвъртития зид е останала малка следа: когато слизате по шосето от Каябаш, гдето е лъвчето при входа за Царевец, към Асеновата махала, вгледайте се въ каменния хълбок на виадука: по него, малко по-надолу от „Пресечната скала“, се виждат градивни камъни слепени с потъмнял хоросан — очевидно, остатъци от усамотен зид, насочен пряко към течението на реката. Това е началото на зида, който е затварял Асеновата махала откъм югозапад, през пътя, който сега води към новия град.
В тази красива и чудно завардена равнина е расъл старият град Търново. Царевец е бил запазен за царя, за царедворците и за патриарха. Трапезица е била църквище място за дворците на великите боляри. Чужденците и евреите са населявали крайните квартали извън крепостта: първите Френкхисар, а вторите — равнината между Гарван и десния бряг на Янтра при Дервента. Днешната Асенова махала е била застроена от верни поданици на царя, от малки боляри, сановници, богати търговци и изкусни занаятчии. С течение на времето, градът е растял, запълнили се равнините и къщите попъплали по югоизточния склон на Трапезица, главно край пътя, който я е свързвал с Царевец. Следите от този път могат да се открият и днес, като ги потърсим при подножието на Трапезица, срещу „Свети Четирсе“, и го проследим до една точка над „Св. Параскева“, гдето е бил главния вход в крепостта.
Три от тези старинни къщи бяха запазени чак до 1913 год. когато земетресът ги срина до основи. Само няколко снимки днес дават бледа представа за тях архитектурно отношение те напомнят някои големи арбанашки къщи — приличат на малки крепости: първият етаж без прозорци, само с една здрава сводеста врата, следователно къщата е запазена от неканени нощни гости. Самото жилище е на втория етаж. Постройката е масивна, от ломени камъни и хоросан. Едната отъ тези три стари къщи, намираща се на югоизточния склон на Трапезица, край стария царски път, е била жилището на някоя си госпожа Бойка. В Търновския музей се пази една плочка, на която със стари български букви е написано „спожда Бон“ т. е. „Госпожа Бойка“. Нашите учени отнасят надписа към края на XIII век, стотина години преди падането на царството. Тази плоча до земетресението е стояла на мястото, на което е била поставена от госпожа Бойка до пътната врата, също тъй, както ние днес поставяме фирмичка с името си. Тази плоча, значи, е визитна картичка на госпожа Бойка. Коя е тя? Никой не знае. Но тя сигурно е била знатна дама, прочута по красота, ум или богатство. Може би е имала тщеславието да играе политическа, роля и често е прибирала дома си недоволни боляри, ненаградени воеводи, или родени интриганти. Била е приемана от царицата-гъркиня, и царкините често са я посещавали. Но къщата ? не е разрушена, значи госпожа Бойка е била вярна на законния господари, или е била достатъчно прозорлива да не участвува в заговори с несигурен успех ... А може би няма нищо вярно в тези предположения. Може би госпожа Бойка е знаела да лекува болни и недъгави, или е бела гадателка, та е поставила името си на вратата — да я намират лесно, които я търсят.
— Коя е тая загадъчна знаменитост?
— Помисли, читателю, може би някое от твоите предложения ще срещне залутаната във вековете истина.

Асеновата махала е била и църковище на старото Търново. Няколко голeми черкви, градени от български царе, и множество параклиси, които днес са напълно заличени, са придавали на селището изглед на богоспасен град. В тази махала се намират повечето от запазените до днес паметници на Второто българско царство: черквите "Свети Димитър", "Свети Апостоли Петър и Павел", и най-ценната от всички старини - църквата „Свети 40 Мъченици“..
До Владишкия мост, на левия бряг на реката, личи една доста голяма развалина, която спира погледа със своите дъговидни зидове, прилични на остатъци от яка кула, или брегов устой на голям мост. Това е стара къпалня, която населението нарича „Шишмановата баня“.
След падането на Търново под турците, тази махала била предадена на плен и пожар. Мнозина от нейните обитатели намерили смъртта си в кратката борба. Стотини боляри и видни граждани били вероломно изклани. Най-красивите жени били отвлечени в харемите. Някои първенци приели мохамеданството, за да спасят главите си и заминали в Мала Азия, гдето никой нищо не знае за съдбата им.
Когато пожарите стихнали и завоевателят се почувствувал сигурен в новата земя, оцелелите българи заживели робски живот там, където бащите и дедите им някога развивали победни знамена. В най-удобните места на Асеновата махала се заселили турски пришълци, които обърнали „Свети Четиридесет“ в джамия. Крепостните стени и напречните зидове, що превръщали селището в укрепен лагер, били занемарени и почнали да се рушат — те нямали вече значение: робът е бил навсякъде роб. Входната врата е запазена много добре. Тя е два метра широка и два и половина висока. Отгоре ѝ се извива хубав масивен свод.
С тези спомени, и горди и печални, изминах Асеновата махала и по сенчестия път край хълбока на Царевец, поех нагоре към площада при „Боярския рът", наречен от населението „Каябаш“. Тук обръча около царския хълм се сключва.
Прочетете още:  Църквата "Св. Димитър"
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN