В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Асеновата махала

Из "Между Царевец и Трапезица"- Любомир Владикин
Асеновата махала е била и църковище на старото Търново. Няколко голeми черкви, градени от български царе, и множество параклиси, които днес са напълно заличени, са придавали на селището изглед на богоспасен град. В тази махала се намират повечето от запазените до днес паметници на Второто българско царство: черквите Свети Димитър, Свети Апостоли Петър и Павел, и най-ценната от всички старини - църквата „Свети 40 Мъченици“..
До Владишкия мост, на левия бряг на реката, личи една доста голяма развалина, която спира погледа със своите дъговидни зидове, прилични на остатъци от яка кула, или брегов устой на голям мост. Това е стара къпалня, която населението нарича „Шишмановата баня“. Откъм улицата банята не се вижда, защото от трите ѝ страни са издигнати къщи — само към Янтра е напълно открита. Искаме позволение от стопанина и той ни въвежда в дворчето на къщичката си, засенчено от стара асма. Развалината изведнъж израства, твърде внушителна със своите масивни зидове. Паянтовата къщурка, която така натрапнически е затворила изгледа на някогашната прочута по цялото царство баня, изглежда твърде жалка.
Влизам в „банята“. Тя е твърде голяма, особено за онова време: дълга е около десетина метра, широка три, и висока около пет. Сводът е здраво иззидан от печени тухли и хоросан — просъществувал е може би 500 години, но земетресението го е пропукало: през него се вижда ивица синьо небе и постоянно падат зрънца от зидарията. Никой не се погрижва да засводи старината, да я спои тук-там с цимент и затова всеки ден можем да очакваме срутването ѝ. Дори е страшно да се стои вътре: струва ти се, че ще рухне.
Дали е била издигната от Иван Шишмана, или от някой боляр, или е по-късна постройка? Никой не знае.
Пълен мрак покрива историята на тази баня. Всичко, което се говори и пише за нея е предположение. Старите летописци са отбелязали само черквите и палатите — постройки от този род не са били достойни за тяхното паче перо. И днес, само мечтателят може да ни каже нещо за хората, които са идвали тука да се къпят след трудни походи, или да се освежават след пиршества . .
След падането на Търново под турците, тази махала била предадена на плен и пожар. Мнозина от нейните обитатели намерили смъртта си в кратката борба. Стотини боляри и видни граждани били вероломно изклани. Най-красивите жени били отвлечени в харемите. Някои първенци приели мохамеданството, за да спасят главите си и заминали в Мала Азия, гдето никой нищо не знае за съдбата им.
Когато пожарите стихнали и завоевателят се почувствувал сигурен в новата земя, оцелелите българи заживели робски живот там, където бащите и дедите им някога развивали победни знамена. В най-удобните места на Асеновата махала се заселили турски пришълци, които обърнали „Свети Четиридесет“ в джамия. Крепостните стени и напречните зидове, що превръщали селището в укрепен лагер, били занемарени и почнали да се рушат — те нямали вече значение: робът е бил навсякъде роб. Входната врата е запазена много добре. Тя е два метра широка и два и половина висока. Отгоре ѝ се извива хубав масивен свод.
С тези спомени, и горди и печални, изминах Асеновата махала и по сенчестия път край хълбока на Царевец, поех нагоре към площада при „Боярския рът", наречен от населението „Каябашъ“. Тук обръча около царския хълм се сключва.
Прочетете още:  Църквата "Св. Димитър"
Грета Костова- Бабулкова
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар