Владишкият мост

Феликс Каниц, пребивавайки по нашите земи, гледа на Владика Кьопрюсю (турското название на съоръжението) като на феномен, съчетаващ дивния ландшафт с практическото си предназначение „да води към третия български квартал и към чудесно оформения хълм Трапезица”. Според някои изследователи дървеното съоръжение, свързващо двете части на Асенов квартал (през Средновековието известен като Нов град, а по-късно - Долната махала), е строено през 1850 или 1856 г. на мястото на средновековен мост, а според други появата му се отнася още към 1774 година. Не е ясен и произходът на наименованието му. Преобладава мнението, че търновци зачели щедростта на владиците, дарили нужните средства за изграждането на моста. Другата версия гласи, че близостта му до резиденцията на търновските митрополити стои в основата на неговото име. През Възраждането и десетилетия след Освобождението Владишкият мост служи за връзка на старата столица със северните земи. В миналото той дори е известен като „търговския път до Търново”. Множеството работилници и дюкяни около него преди десетилетия оформят района като един от най-значимите занаятчийски центрове в града. М. Москов разказва: "На южната страна под Хисаря край р. Янтра имало турски табахани, гдето се обработвали различни кожи и гдето табъклъкът бил достигнал своето развитие. Турски табахани имало от моста чак до Френк-хисар. Там работили преди 150—200 години българи като чираци, като ортаци на турците и като самостоятелни господари. Но като усвоили занаята, не искали вече да работят на турците, а от друга страна, като българи, имали повече клиенти, влезнали зле в очите на турците, та се подигнало гонение против тях. Българските майстори, като видели, че няма вече живот при турците, при старите си майстори, напуснали турските табахани и отишли в Асеновата махала... Няма подробни тефтери или някои писмени документи, от които да се види, в какво състояние се намервал табашкият еснаф, но по околни пътища, като се запознава човек с тоя еснаф, иде до убеждание, че той е стоял доста високо в своето развитие и благосъстояние. Ще се постарая да ви дам по-подробни сведения за тоя еснаф, който преди 40—50 год. е прехранвал цяла махала и със загниването на който е свързана съдбата на една част от търновското население." Прочетете повече

До 1935 г. той е единственият мост в Асенова махала, по който преминава пътят за Арбанаси. Дълъг е 100м. и висок 7м., съединява северния полуостров със средния, именно двете половини на Асеновата махала. Търновският Владиката е имал грижата да го поддържа в добро състояние. Мостът е реконструиран през 1981 г., а през 1998 г. е обявен за паметник на културата от местно значение. През 2012 г. е основно ремонтиран с дъбово дърво, специално доставено от Румъния. 
  Източници: "Пътеводител на В. Търново и околността му- 1907 г." http://strannik.bg

 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ