Живописна България (Пътеписи)
Свършвайки за старо Търново, не мога да отмина новото Търново и да не кажа няколко думи и за него. Разположено на запад от двата запустели акропола, по склоновете на урвите, по брега на Янтра, по скалите, които са надвиснали над нея, разкатерило се по западната стръмнина на върлия Орлов връх, то представлява панорама възхитителна, единствена по живописност и оригиналност. Перото мъчно може да предаде впечатленията от тая гледка. Чужденците, които са го посетили и са писали за него, единодушно твърдят, че такъв град другаде няма. Мислиш, че присъстваш, кога гледаш от габровския друм, на една вкаменена феерия. Тия хиляди къщи с разноцветни форми и цветове на мазилките, натрупали се гъсто една до друга, накачили се една въз друга, залепили се по урвите, по канарите, навред, дето са намерили педя място: на яр или на камък, накацали по невъзможни места, притиснали се една о друга като плахо стадо овци, имат изглед, като че на всеки миг ще се изронят и изсипят във вълните на Янтра. Фееричността на гледката пораства нощем, когато засветят в тъмнината безчислените прозорци като огнени очи и целият град заприлича на полиелей с хиляди запалени светила. Градът, който в турско време се е трупал само по тия урви, след Освобождението се разстила на югозапад, към равнината на Марно поле. Голяма щета, че тая сравнително малка плоскост, по която с повече удобство би могъл да се шири градът, е завзета в значителната си и в най-угледната си част от казарми, построени в наше време. През Янтра се издига, на изток, със своите гъсти гори върхът Света гора. Тая рунтава тъмнозелена мантия предава живот и веселост на картината на Търново, окръжено отвред с голи, пустинни склонове, голи гребени, голи скали. Железницата от няколко години насам оглашава със своя гръм и писък тия върхове и тия дълбоки долове на Янтра. Тя се провира през тунел под бърдото, над което се трупа Търновото от турско време – живописното Търново, – като минува дважди въз Янтра по железни мостове. Аз напуснах града с кола, за да ида към Габрово и Шипка. Когато отминах станцията и хвърлих прощален поглед на него, изново останах омаян от чудесната му панорама, дивната му панорама, и се спрях в захлас да гледам, като си пришепнах думите на простодушния францискански монах, описател на Търново през XVII век: „Non si naratu!” Не може да се изкаже!
Източник: http://www.znam.bg/com
Снимка: Грета Костова-Бабулкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар