Надали е имало столица някъде, на която царският палат да е стоял на такова необикновено място, каквото е Царевец. Грамаден скалист рид, с шеметно стръмни урви, опасан почти от всички страни със страшни пропасти, в дъното на които се вие сребристата лента на Янтра, със скалисти пояси по хълбоците, с непристъпни стръмнини, с ужасни ярове, надвиснали над дълбочината. Само един тесен скалист ръб съединява тоя чудат, фантастически полуостров на Янтра със сушата, сиреч с новото Търново, разположило се живописно по урви, по върхове, по склонове – гледка единствена, поразителна, която възбужда удивление у пътешествениците и кара човека да се пита град ли вижда или едни блян! На тоя горд рид, на това орлово гнездо, което господствува над всички околни ридове на старо и ново Търново, са стърчали в средните векове палатите на българските владетели, бил пулсът на държавния живот на България. Тръни и бурен сега покриват стръмната височина, хоросан, кирпичи и каменяк, разсипани навред, са едничките останки от жилищата на царе и царици, от някогашните сгради, увенчавали тоя планински рид. По стръмните му краища стоят още основите на старите дебели зидове, над отвесните канари. Те са представлявали шестоъгълник, с пет порти, с високи кули над тях, както свидетелства арабският историк Хаджи Калфа. В средата на XVII столетие част от Царевец е съществувала още. Францисканецът Петър Богдан Балшич от Чипоровци, който разказва за местоположението на Търново, местоположението, „което не може да се опише”, казва, че тогава още се виждали при сегашната джамия на Царевец стените на царски палат, там се виждала и крепост, „която била много здрава, но наполовина е съборена”. А наоколо високата чука, дето бил главният храм, стои половината от много висока камбанария. Западната част на Царевец в турско време е била застроена на мястото на сринатите царски жилища със стотина турски къщици. Тая турска махала е били унищожена от българите при освобождението на Търново от русите и сега Царевец е съвсем гол, пустинен, обрасъл с дива растителност. Само джамията, съградена на мястото на старата черква „Св. Петка”, едничка стои всред буренясалите развалини. В нея сега се пази джепане, та тя и околността ѝ са непристъпни за външни лица. В тая джамия, грамадно и хубаво здание, никакъв признак няма от старата черква. Само един дялан от камък кладенец на двора изглежда да е от старо време. До него се зеленее величествен бряст, на който е прикован надпис: „Това дърво да се пази!” Това е станало по заповед на княза, защото тоя бряст е свързан с трогателна легенда. Кога да падне Търново под турците, брястът изсъхнал. Цар Шишман при избягването си из Царевец казал: „Когато този бряст пак се раззелени, българите ще се избавят от турското робство.” И в 1877 година старите хора в Търново с учудване забележили, че брястът взел да се разлистя и зеленее и си шепнели на ухото знаменателни думи...
Източник: http://www.znam.bg/com
Картичка из колекцията на Павел Енчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар