Крум и Омуртаг- търновски царе

Подменената българска история води до много недоразумения, които учудват мнозина, които търсят отговори на въпроси като например: "Защо в църквата "Св. 40 мъченици" се намират колони с надписи на Крум и Омуртаг, които според официалната история са били езичници и по тяхно време столица е била Плиска?" Българските историци, подведени от мнения, обслужващи чужди интереси казват, че са донесени от Плиска, без да са били част от по-стара сграда, а свободно стоящи в триумфална площадка пред входа на двореца... Но защо в християнски храм ще се поставят колони на царе езичници и на едната, на Омуртаговата ще се споменава Бог: "Нека Бог да го удостои да живее 100 г." Нека първо разсъждаваме заедно с проф. Йордан Андреев за първата колона върху която има надпис „крепостта Редесто“. Надписът е от епохата на владетеля Крум  — в него е отбелязано името на един от византийските градове, превзет от българите през победоносната им кампания в Тракия през 813 г. Но този факт далеч не е достатъчен, за да обясни присъствието на колоната в Търново. Съществува засега мнение, че тя била пренесена от Плиска, твърди се даже, че първоначалното ѝ местонахождение било в Голямата базилика. Но ако действително е така, с какво да обясним учудващия факт, че надписът е "наопаки", т. е. колоната е вградена в църквата с „краката нагоре“. Нима този забележителен паметник (търновската колона е двойно по-висока в сравнение с всички подобни образци) е донесен толкова отдалеч само да бъде попилян от невежите строители на храма. Можем ли да допуснем, че цар Иван Асен II (на който се приписва акцията) би позволил подобно „варварско“ отношение към една реликва, пренесена в Търново с намерението да припомня за миналата българска слава? Естествено това е невъзможно. Как при това положение трябва да се обясни странната, нелогична позиция на надписа? Най-естественият отговор на това питане според вас може да изглежда примерно така: колоната с надписа „крепостта Редесто“ никога не е пренасяна от Плиска, и от самото си начало е стояла в Търново, поставена по разпореждане на Крум. Векове по-късно я вградили като подпорен стълб в църквата „Св. 40 мъченици“, без да се интересуват от съдържанието на надписа, което довело до обръщането на текста с „краката нагоре“. Казаното малко по-горе до известна степен се подкрепя от известието на една търновска легенда (записана от дубровнишкия летописец Лукари още в начало то на XVII в.), според която Търнов бил изграден от Крум. Излиза следователно, че присъствието на колоната на владетеля Крум в Търново представлява наистина забележителна реликва от езическия период на нашата история, но тя принадлежи на Търново, а не на Плиска."

Мортагон/Омуртаг/ е бил християнин и никой не може да обори този факт по много причини, но най-простата, същевременно и най-болезнената за антихристиянската теза е медальонът му. Езическите владетели не се изобразяват с корони и кръстове, при това два! Единият на короната, а другият в ръката му. Тази реликва, принадлежаща на Омуртаг- златният медальон е намерен при разкриване на жилище в северозападния склон на Царевец. Но как и защо така всички тези артефакти от езическо време са се озовали в Търново?  Нелогично е да се отговори, че са били пренесени от Плиска.. Отговорът е много прост, но защо ли толкова време остава скрит от българина, а му се натрапват какви ли не теории. Непризнатата от историците Паисиева история дава точен отговор. Паисий Хилендарски обяснява това.. Според него Крум е бил "знаменит с това, че е поставил царския престол в Търново. Той най-напред съградил Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."  За вторият търновски цар, Паисий пише: "Вторият е търновския цар, Муртагон, блаженият и достопаметен Михаил-Йоан. Така се наричал - Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до последния Шишман Йоан.. От Михаил-Йоан, първият благочестив цар, брат на Крун, който се кръстил, в Търново всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. И гдето се намират техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил.. 

После в Търново, както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар Тривелия /Тервел/."

Защо историците не споменават Покръстителят като Йоан- Михаил, както Паисий? Защото не искат да го свързват с търновските царе, които се подписвали първо с името на своя праотец! Паисий Хилендарски нарича Крум и Мортагон-търновски царе, а историците пренебрегват това... Ясно е че "старият дом", за който пише Омуртаг в своя дълъг и важен надпис на колоната, се намира в Търново а не в Плиска или на друго място. За това свидетелства разстоянието до Дунава, което отговаря на дадените мерни единици дадени от Омуртаг, единствено от Търново, и от никое друго място. Дори проф. Йордан Андреев е на мнение, че старият дом е Търново, защото до Дунава са точно 80 000 оргии или 84-85 км. Прочетете повече

Ето какво пише професорът и за надписа на цар ИВАН АСЕН II, изписан в чест на победата му при Клокотница през 1230 г. Но по-долу върху колоната има друг надпис (графит), който е датиран. Там се чете годината 993. Следователно и тази колона носи печата на първобългарската епоха. Означава ли това (ако се доверим на съществуващите твърдения), че и тази колона е пренесена от Плиска подобно на останалите? И не стават ли много паметниците в Търново, които се обясняват с пренасянето им в Търново — при това поне две от тези колони са използвани единствено като строителни елементи. Ако действително е имало нужда от подпорни стълбове при строежа на църквата „Св. 40 мъченици“, те можели да се вземат от античния град Никополис ад Иструм."...
Професорът продължава: "Но не по-малък интерес заслужава историята на църквата „Св. 40 мъченици“, най-вече заради това, че тя е единствената базилика в Търново, която представлява изключение от онзи архитектурен стил, който е характерен за църковното строителство през ХII —XIV в. Аналогии на подобно храмово строителство могат да се търсят единствено в Плиска и Преслав. Има и някои други факти (като червения хоросан в основите на църквата), които позволяват да се твърди, че ЦЪРКВАТА "СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ" Е МНОГО ПО-РАННА ОТ ЕПОХАТА НА ИВАН АСЕН II. Най-вероятно е тя да е построена непосредствено след покръстването на българите, впоследствие тя била поправена от цар Иван Асен II, което му дало правото да се брои за неин ктитор. В подкрепа на тезата, развита досега, е и намерената в Търново ЕДНОСТРАННА ЗЛАТНА МОНЕТА (МЕДАЛЬОН) НА ОМУРТАГ. Засега е известен само един друг екземпляр, намерен навремето от К. Шкорпил. Медальонът беше открит на Царевец, в археологическа среда, която се датира между 40-те години на XIII и 20-те години на XIV в. Остава открит въпросът за първоначалния притежател на медальона — издателите му предполагат, че той е живял в Търново като управител на крепостта впоследствие медальонът се предавал от поколение на поколение (примерно три или четири века) това свидетелствува не само за наличието на трайно чувство за родова памет и историческа приемственост, но и за връзките между търновската аристокрация с прочутата и славна Крумова династия."
Крайният извод, който прави професор Йордан Андреев: "Може да се възрази, че всички паметници, за които стана дума досега, са „преносими“, т. е по един или друг начин те може да са били пренесени от Плиска. Но не е ли странно това, че ,,разсейването“ на езическите паметници от Плиска не излиза извън нейния ареал. Единственото изключение е Търново — „натрупването“ на редица езически и християнски реликви от периода на Първото българско царство не може да бъде случайно. Това в никакъв случай не може да се обясни и като последица от факта, че по-късно (в края на XII в.) Търново става столица на българите. Присъствието на тези паметници в града е по-скоро първопричината за обявяването на Търново за столица на българската държава, т е. просперитетът на града се дължи на забележителното му минало, тясно свързано с епохата на Крум и Омуртаг. Пряко доказателство за това е фактът, че векове по-късно с писмата си до римския папа Инокентий III цар Калоян се изтъква като пряка издънка на Крумовата династия — според твърденията му царете Петър и Симеон са негови „прародители и предшественици“. Тази връзка, която Калоян изтъква на два пъти, далеч не е така призрачна, както обикновено се мисли. Тя има основание не само в историческия спомен, но и в материалните свидетелства от онази епоха, съхранени в Търново, т е. връзките на Асеневци с владетелите от Първата Българска държава е надеждно документирана.

Хайде да видим как всички събития се подреждат като пъзел, този на истинската българска история..  Kубратовите българи са гледали на себе си като на стари жители на Тракоилирия. “Българите завзеха първо Македония... а след това също и Тракия.” С това се установява, че началото на съвременната българска държава се намира в Македония, а не в Мизия. И в легендата за Свети Димитър се вижда, че българите са гледали на македонските и тракийските градове като градове на техните деди, а архиепископ Теофилакт нарича българите постоянни жители на Илирия и Тракия, то от това става убедително ясно, че под българи са били разбирани старите тракоилирийци. Архимандрит Кирил Рилски в своята книжка "Българска самостоятелна църква в Илирия" обяснява, че част от дедите ни напускат земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселват на изток. Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала: "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските древни Илирийски българи са били съвършено подчинени политически на Византия, камските българи се притекли на помощ на своите единоплеменици Балкански илирийски българи, като е дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които изповядвали древната езическа религия на своите прадеди, които са изповядвали още в най-древно време, когато те са живеели на Балканския полуостров преди преселението на народите.  Местните Илирийски Балкански българи, които са приели християнството непосредствено от св. апостола Павла (Рим. 15 гл., 19 cm.) на които българи пръв български епископ е бил св. Климент (Фил. IV гл., 3 cm.), които са имали своя църковна българска иерархия; те са подготвили към християнството дошлите Камски българи. Според историята на Паисий, Батоя/Аспарух/ прави Охрид своя столица, което ще рече, първата столица на камските българи. Там е бил престола и на Тервел/Тривелий/, първият покръстил себе си и народа си в религията на старите тракоилирийски българи. От Паисиевата история разбираме също, че след Тривелий, който станал монах, първо се възкачил големият му син на престола. Той обаче следвал християнската вяра за малко и отново се обърнал към езичеството. Баща му го ослепил, задето върнал народа към езичество и предал царството на по-младия си син, но и той го предава като бил развратен във вярата и непоносим за българите. Затова го изгонили от кралския престол и поставили за свой крал Асен Велики. Този Асен Първи бил пръв български цар и е превзел Персия, помагайки на гръцкия цар Лъв, който пък му обещава с клетва, че ще му даде царска титла. Написано е:" Така и Асен, първият български цар, бил знаменит, славен и благополучен в битките, както се казва. Победил и разбил толкова хиляди арапи, покорил толкова земя от гръцкото царство и получил венец (корона) и царска титла. Преживял щастливо и спокойно много години на българския престол в град Охрид и починал в мир." Той е първият български цар, за който официалната история мълчи, ето сега можем да видим тази приемственост, но и да си обясним и защо братята Асен и Петър не случайно избират Търново за център на въстанието против византийското владичество. Те са искали да възобновят царството, такова, каквото е било по времето на втория търновски св. цар Михаил- Йоан и родът на благочестивите български царе.   

От книгата на архимандрит Кирил Рилски разбираме, че "църковният език в древната българска църква е бил латинския богослужебен език. Той е бил и писмен език на старите илирийски българи, които считали себе си за Римляни. Тази древна българска църква в Илирия е била подчинена на църковната власт до 535 година на Римския папа. Цели 10 години Римският папа е протестирал и не е искал да признае самостоятелността на тази древна Българска църква, която отсетне е била наречена с името на Първа Юстиниания от V Всел. Събор по името на византийския император Юстиниан Великий. Древната Българска църква, която е била основана в Илирия непосредствено от св. апостола Павла от древните коренни жители на Балканския полуостров илирийските българи под църковната власт на Римския папа до 535г., тя се уважавала много за нейната древност и апостолско достойнство, както на запад, така и на изток. Всички византийски императори, като се започне от първия християнски император Св. Константин Велики, Юстиниан Велики и всички дp., са указвали голямо почитание и уважение към древната апостолска Българска или Първо Юстиниановската самостоятелна църква. Даже и византийският император Василий Българоубиец, който в 1018 год. е покорил първото Българско царство, се е отнесъл с голямо почитание и уважение към тази древна българска апостолска църква, като издал три грамоти, които са се запазили и до наше време, които са охранявали нейните църковни привилегии и нейните църковни области. Даже когато Византия паднала под турско владичество, а така също и второто Българско царство, то и турските султани, като приемници на византийските императори, са уважавали църковните привилегии на древната апостолска Българска църква." “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр.8.

Така виждаме, че учениците в училищата изучават историята на волжко-камските българи езичници. А всъщност се пропуска историята на древните българи, трако-илирийци, възприели християнството от апостол Павел. Според вас това не е ли преднамерено? Тази и вярна, и логична теза – за ранното християнство на българите, е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси. Следосвобожденските ни автори на учебници Шафарик – Иречек и българските им последователи, ръководени от чужди, противни на България интереси и до ден днешен им робуват. 

Ще завърша с думите на Паисий Хилендарски: "Така от първия български цар Асен Велики от лято господне 720 до последния български цар Шишман и до 1370 година царували 33 български царе. В някои черкви и манастири в помениците се намират имената на повече от 40 български царе, ненаписани подред.   

От Михаил-Иоан, първият благочестив цар, брат на Крум, който се кръстил, в Търново всички били благочестиви. От него се наченал и племето и родът на благочестивите български царе, както казахме. Тоя блажен и велик цар Михаил се наричал Иоан-Михаил и по негово име българските царе, които били от неговия род, имали такава титла: първо Иоан, след това своето име, както му било. Така и последният цар Шишман се пише Иоан Шишман."

 Източници: "Свидетелства за родова памет и историческа приемственост"- проф. Йордан Андреев, История на Паисий Хилендарски.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

Грета Костова- Бабулкова

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ

 © Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.