Преди
Освобождението явно сме знаели по-добре истинската си история. Така
излиза от учебниците, които са изучавали тогавашните ученици. Те са
научавали, че ние, българите, сме покръстени от свети апостол Павел при
обиколките му по нашите земи. От един стар учебник по история от 1876 г., издаден в Цариград става ясно, че християнството по нашите земи е от апостолски времена:
„Въпрос: Кои са тие Бугари, што се крстиjа во почетокот на први век после Рождество Христово?
Отговор: Тие се Бугарите што живеат во Македониjя.
Въпрос: Од кого са покрстени тие?
Отговор: Од Апостол Павле…”
Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по Македония”, съставена от Димитар Василев Македонски.
Вижте какво пише в Буквар от 1868г., предназначен за македонските българчета от охридчанина Кузман Шапкарев: "Още от Апостолските времена Славяните що живеели в Македония, били приели християнството от първите му проповедници, за което много доказателства свидетелствуват. А в прихождането /идването/ на Волжските Българи на Балканския полуостров, от как те се смесили с тях и, туку-речи, се слели в един народ, и Християнската вяра полека-лека почнала да си отваря пътя и с разни средства да се въвежда при Гръмопоклонският Български народ, но всякога тайно и скришно, както е било и у Римските поданици при Костантина Великого.
Македонските славяни всякога се стараели да ги просветят с Евангелската истина дошлите си единокръвни братя, а на това им помагали и Цариградските императори, защото с това те се надявали да укротят свирепите за тях българи, та така да се отърват от нападенията им..." Прочетете за народността на старите македонци и българи.
Днес по история трябва да се учи, че МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ първи на Балканите и в Европа приемат християнството от апостол Павел при първото му стъпване на европейския континент към средата на І век сл. Хр. Придружен от своя помощник апостол Сила, апостол Павел отива във Филипи, за който вече се предполага, че е Пловдив – първият европейски град, посетен от Христов апостол. С покръстването на Лидия, в града е основана от македонските българи първата в Европа християнска община. Първите в Европа християнски общини и църковни организации са именно тези на Илирийските българи. Тази и вярна и логична теза – за ранното християнство на българите е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси. Следосвобожденските ни автори на учебници Шафарик – Иречек и българските им последователи, начело с Васил Златарски, ръководени от чужди, противни на България интереси и до ден днешен им робуват.
Ето какво пише Паисий Хилендарски в своята история: "..Българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ - в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на петия събор самостоятелен архиепископ, защото цар Юстиниан бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. На Петия вселенски събор цар Юстиниан помолил светите отци и поставил самостоятелен архиепископ - никой патриарх да не му заповяда. И оградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия /Тервел/ приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живеели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845г. Мортагон, или Михаил, а не Богарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра."
Щом Паисий нарича Тервел първи Покръстител, а св. цар Михаил- Борис втори Покръстител, защо историците мълчат? Паисий ясно говори за отклоняване на българите от светото Православие и връщане към него при Михаил- Борис. От учените такива данни привежда единствено Д-р Ганчо Ценов.
Българите са сред най-старото християнско население на Европа. Те са били жители на земята, където живеем и сега, от хилядолетия. Нещо, което в писмо от 896 г. до византийския император Роман Лакапин цар Симеон изтъква като историческо право на народа си да обитава тези земи. България е и единствената държава в Европа, запазила името си от тогава до днес. Срещу мощното присъствие на българския дух през хилядолетията се е работило последователно и насочено. Гърция се освобождава от османско робство 50 години преди България и това ѝ дава предимството да съчини цялата пропаганда за „древногръцката култура”, към която се прилепва и „крито-минойската” цивилизация, и културата на Троя, и аргонавтите – събития, които са станали, когато няма и помен от „гръцко” присъствие в Мала Азия, Пелопонес, Тесалия и Босфора. Тук, по тези земи по времето на Троя, Ахил, Агамемнон и Приам, живеят само и единствено разновидности на тракийските народности – т.е. предците на днешните българи. Ако трябва да учим истинската история на българите, трябва да вкараме задължително в учебниците на младите българи истината за величието на техните предци. А то е реално и потвърдено от стотици исторически свидетелства. Първата национална Църква на Балканите е българската, се потвърждава от факта, че Василий, императорът, останал в историята като Българоубиец, оставя автономността на Охридската архиепископия, след като покорява България през 1018 г. Оттогава главата на българската Църква се нарича Архиепископ на цяла България и „Първа Юстиниана”. Това продължава до 1767 г., когато Цариградския патриарх, успява да закрие тази архиепископия.
Императорът от тракийски произход св. Юстиниан е сред най-великите владетели на средновековния свят, довършил гигантската морално-етична реформа на един друг владетел от тракийски произход – св. Константин Велики – християнизирането на Европа. Св. Юстиниан I пък създава първата българска национална Църква. Св. Юстиниан доразвива законодателното дело на сънародника си св. Константин I. Той обявява свещеническата служба за най-големия дар Божи на човечеството. Юстиниан създал основата на съвременното европейско право със своя Кодекс. По негово време било построено и едно от чудесата на тази епоха – църквата „Св. София”, превърната по-късно в джамия. Начело на новата независима българска Църква застанал архиепископ, който бил независим и от Рим и от Константинопол. Избирал се от собствения си народ – българския. За център на архиепископията бил определен град Сердика – София. По този начин св. Юстиниан показал ясно кое счита за свое отечество. А го написал още по-ясно: „Понеже ние желаем по различни причини ДА ПОДТИКНЕМ НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО, където Бог бе определил да дойдем на този свят, който Той създаде, искаме да го снабдим и с най-големи привилегии също и по отношение на църковния му ранг”.
„Въпрос: Кои са тие Бугари, што се крстиjа во почетокот на први век после Рождество Христово?
Отговор: Тие се Бугарите што живеат во Македониjя.
Въпрос: Од кого са покрстени тие?
Отговор: Од Апостол Павле…”
Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по Македония”, съставена от Димитар Василев Македонски.
Вижте какво пише в Буквар от 1868г., предназначен за македонските българчета от охридчанина Кузман Шапкарев: "Още от Апостолските времена Славяните що живеели в Македония, били приели християнството от първите му проповедници, за което много доказателства свидетелствуват. А в прихождането /идването/ на Волжските Българи на Балканския полуостров, от как те се смесили с тях и, туку-речи, се слели в един народ, и Християнската вяра полека-лека почнала да си отваря пътя и с разни средства да се въвежда при Гръмопоклонският Български народ, но всякога тайно и скришно, както е било и у Римските поданици при Костантина Великого.
Македонските славяни всякога се стараели да ги просветят с Евангелската истина дошлите си единокръвни братя, а на това им помагали и Цариградските императори, защото с това те се надявали да укротят свирепите за тях българи, та така да се отърват от нападенията им..." Прочетете за народността на старите македонци и българи.
Днес по история трябва да се учи, че МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ първи на Балканите и в Европа приемат християнството от апостол Павел при първото му стъпване на европейския континент към средата на І век сл. Хр. Придружен от своя помощник апостол Сила, апостол Павел отива във Филипи, за който вече се предполага, че е Пловдив – първият европейски град, посетен от Христов апостол. С покръстването на Лидия, в града е основана от македонските българи първата в Европа християнска община. Първите в Европа християнски общини и църковни организации са именно тези на Илирийските българи. Тази и вярна и логична теза – за ранното християнство на българите е заличена от следосвобожденски служители на чужди интереси. Следосвобожденските ни автори на учебници Шафарик – Иречек и българските им последователи, начело с Васил Златарски, ръководени от чужди, противни на България интереси и до ден днешен им робуват.
Ето какво пише Паисий Хилендарски в своята история: "..Българският крал свети Тривелия приел кръщението със своя български народ - в 703 година, малко нещо след шестия вселенски събор. Българите държали благочестието 50 години. Като нямали книги на своя език, четели и писали на латински и гръцки. Не били здраво затвърдени във вярата, затова българските царе пак се върнали към езичеството, но не целият народ. В град Охрид им бил назначен на петия събор самостоятелен архиепископ, защото цар Юстиниан бил родом от Охрид. Първо наричали Охрид Дардания. На Петия вселенски събор цар Юстиниан помолил светите отци и поставил самостоятелен архиепископ - никой патриарх да не му заповяда. И оградил Охрид с крепост, но в това време българите превзели от гърците град Охрид и поставили там царската столица. В Охрид светият крал Тривелия /Тервел/ приел светото кръщение. И докле имали царския престол в Охрид при архиепископа, живеели в благочестие, а когато пренесли царския престол в Загорие, в Търново, българските царе отстъпили от благочестието и били езичници 92 години. После в 845г. Мортагон, или Михаил, а не Богарис, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра."
Щом Паисий нарича Тервел първи Покръстител, а св. цар Михаил- Борис втори Покръстител, защо историците мълчат? Паисий ясно говори за отклоняване на българите от светото Православие и връщане към него при Михаил- Борис. От учените такива данни привежда единствено Д-р Ганчо Ценов.
Българите са сред най-старото християнско население на Европа. Те са били жители на земята, където живеем и сега, от хилядолетия. Нещо, което в писмо от 896 г. до византийския император Роман Лакапин цар Симеон изтъква като историческо право на народа си да обитава тези земи. България е и единствената държава в Европа, запазила името си от тогава до днес. Срещу мощното присъствие на българския дух през хилядолетията се е работило последователно и насочено. Гърция се освобождава от османско робство 50 години преди България и това ѝ дава предимството да съчини цялата пропаганда за „древногръцката култура”, към която се прилепва и „крито-минойската” цивилизация, и културата на Троя, и аргонавтите – събития, които са станали, когато няма и помен от „гръцко” присъствие в Мала Азия, Пелопонес, Тесалия и Босфора. Тук, по тези земи по времето на Троя, Ахил, Агамемнон и Приам, живеят само и единствено разновидности на тракийските народности – т.е. предците на днешните българи. Ако трябва да учим истинската история на българите, трябва да вкараме задължително в учебниците на младите българи истината за величието на техните предци. А то е реално и потвърдено от стотици исторически свидетелства. Първата национална Църква на Балканите е българската, се потвърждава от факта, че Василий, императорът, останал в историята като Българоубиец, оставя автономността на Охридската архиепископия, след като покорява България през 1018 г. Оттогава главата на българската Църква се нарича Архиепископ на цяла България и „Първа Юстиниана”. Това продължава до 1767 г., когато Цариградския патриарх, успява да закрие тази архиепископия.
Императорът от тракийски произход св. Юстиниан е сред най-великите владетели на средновековния свят, довършил гигантската морално-етична реформа на един друг владетел от тракийски произход – св. Константин Велики – християнизирането на Европа. Св. Юстиниан I пък създава първата българска национална Църква. Св. Юстиниан доразвива законодателното дело на сънародника си св. Константин I. Той обявява свещеническата служба за най-големия дар Божи на човечеството. Юстиниан създал основата на съвременното европейско право със своя Кодекс. По негово време било построено и едно от чудесата на тази епоха – църквата „Св. София”, превърната по-късно в джамия. Начело на новата независима българска Църква застанал архиепископ, който бил независим и от Рим и от Константинопол. Избирал се от собствения си народ – българския. За център на архиепископията бил определен град Сердика – София. По този начин св. Юстиниан показал ясно кое счита за свое отечество. А го написал още по-ясно: „Понеже ние желаем по различни причини ДА ПОДТИКНЕМ НАШЕТО ОТЕЧЕСТВО, където Бог бе определил да дойдем на този свят, който Той създаде, искаме да го снабдим и с най-големи привилегии също и по отношение на църковния му ранг”.
Основното, което
трябва да знаят днес българските младежи е, че ние сме древен
народ, че сме коренното,
автохтонното население в Европа, живяло точно тук, където сме сега и
преди хилядолетия. Че не сме пришълци от 7 век на Балканите и Европа. Че
това, което се представя като преселване от Изток, е само една част от
преместванията на българската народност през вековете. Че сме се
разселили и в западна посока до Британските острови още в дълбока
древност, за което свидетелства келтският фолклор. Че сме заселили и
земите на днешна Италия през 5 и 7 век, за което свидетелстват стотици
топоними в Италия днес – и до 19 век край Тоскана е имало графство
„Болгария”, а имената на планини, реки, върхове и села са десетки. Че по нашите днешни земи са
намерени най-старите находки, доказващи зараждането на човешката
цивилизация в Европа по нашите земи. Най-старото обработено злато, злато
– не в Европа, а в света е намерено във Варненския некропол през 1972 г. и то е на около 7000 години. Това е по-стара цивилизация от тази в
Месопотамия и Египет.
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
1 коментар:
Много ценно!!! Поздравления!!!
Публикуване на коментар