 |
| Панорама от Варуша |
В Пътеводител на Велико Търново от 1907г. се
казва: "При увеличаване числото на българите от раждания или по-често от
прииждания от другаде (из балканските села), за тия се позволи да си
строят къщи само на запад от стария град, по урвата, която прави
продължение от Орлов връх, т. нар. „Картал-баир“, и която бе наречена
„Варуш“. Освобождението завари българските махали да се простират на
запад от Градския дом до бариерата при Дервентските порти и малко
по-насам от „Паметника“/Паметника на обесените/, откъдето, като се
тегли линия нагоре към църквата „Св. Атанас“/днес "Св. св. Кирил и Методий"/ и надолу към чешмата
„Дервишка“, ще се получи западната черта на града. Вън от тази черта се
почваше Марното поле, върху което нямаше никакви постройки. Нагоре от
„Паметника“ имаше турски гробища, близко до които, на тъй нареченото
„Хорище“, погребваха обесените български въстаници".
Васил Берон пише: "Тая местност нанагоре носи названието Варуш, що означава на ветия наш български език град и това наименование са давали турците на оная част на един град, предопределена, за да живеят в нея изключително българи." Затова и не е случайно, че кварталите с името Вароша, независимо в кой град се намират, обикновено са неговата най-стара и най-романтична част. Именно от тези квартали започват да се разрастват съвременните градове, там са построени редица емблематични сгради – църкви, училища и къщи, отбелязани са много места на отминали събития и на обща памет. В България и Македония всички стари градове имат квартал "Вароша".
Великотърновският квартал "Варуша" се извисява гордо над централната част на старата столица. Характерни за него са тесните калдъръмени улички и уникална архитектура с амфитеатрално разположените къщи. Характерно за този квартал са запазените, автентични къщи строени през XVIII и XIX век. Тук се срещат и доста котки. Ще се опитам да ви запозная с някои от забележителностите на красивия великотърновски квартал. Тук на 17 ноември 1827г. се ражда бележитият поет и писател Петко Рачев Славейков, един от създателите на новобългарския книжовен език, талантлив журналист, участник в Руско-турската освободителна война и в изработването на Търновската конституция. Родната къща на П. Р. Славейков днес може да се познае по паметника му, изработен от скулптора Благой Илиев. Кварталът "приютява" и няколко от архитектурните шедьоври на големия възрожденски строител Уста Кольо Фичето. Той участва в изграждането на църквата "Свети Никола". Строежът е започнат през 1835 г. от майстор Иван Давдата, но е довършен от Кольо Фичето, след което той е признат за майстор строител. Тук е открито първото българско училище в града. А през 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. "Св. св. Кирил и Методий" е първата църква в търновската духовна околия и е първата с лята камбана. Това е една от най-красивите църкви на Кольо Фичето. През 1860 г. е поставен първият камък за изграждането ѝ върху основите на малкия късносредновековен храм на св. Атанасий. Камбанарията е с великолепна украса, а вътре нея има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час. Търновският квартал "Варуша" е място, носещо очарование за очите и душата. Място, на което се усеща стария дух на Възрожденската епоха.
Васил Берон пише: "Тая местност нанагоре носи названието Варуш, що означава на ветия наш български език град и това наименование са давали турците на оная част на един град, предопределена, за да живеят в нея изключително българи." Затова и не е случайно, че кварталите с името Вароша, независимо в кой град се намират, обикновено са неговата най-стара и най-романтична част. Именно от тези квартали започват да се разрастват съвременните градове, там са построени редица емблематични сгради – църкви, училища и къщи, отбелязани са много места на отминали събития и на обща памет. В България и Македония всички стари градове имат квартал "Вароша".
Великотърновският квартал "Варуша" се извисява гордо над централната част на старата столица. Характерни за него са тесните калдъръмени улички и уникална архитектура с амфитеатрално разположените къщи. Характерно за този квартал са запазените, автентични къщи строени през XVIII и XIX век. Тук се срещат и доста котки. Ще се опитам да ви запозная с някои от забележителностите на красивия великотърновски квартал. Тук на 17 ноември 1827г. се ражда бележитият поет и писател Петко Рачев Славейков, един от създателите на новобългарския книжовен език, талантлив журналист, участник в Руско-турската освободителна война и в изработването на Търновската конституция. Родната къща на П. Р. Славейков днес може да се познае по паметника му, изработен от скулптора Благой Илиев. Кварталът "приютява" и няколко от архитектурните шедьоври на големия възрожденски строител Уста Кольо Фичето. Той участва в изграждането на църквата "Свети Никола". Строежът е започнат през 1835 г. от майстор Иван Давдата, но е довършен от Кольо Фичето, след което той е признат за майстор строител. Тук е открито първото българско училище в града. А през 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. "Св. св. Кирил и Методий" е първата църква в търновската духовна околия и е първата с лята камбана. Това е една от най-красивите църкви на Кольо Фичето. През 1860 г. е поставен първият камък за изграждането ѝ върху основите на малкия късносредновековен храм на св. Атанасий. Камбанарията е с великолепна украса, а вътре нея има часовник, който отмерва всеки половин и кръгъл час. Търновският квартал "Варуша" е място, носещо очарование за очите и душата. Място, на което се усеща стария дух на Възрожденската епоха.
Из "Пътеводител на Велико Търново" от 1907 год.
и статия на Христина
Христова http://sever.bg
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар