Животът във Велико Търново не е прекъсвал в
продължение на хилядолетия, доказателство за това са разкритията край
църквата “Свети 40 мъченици”. Най- старите заселници тук са били
траките. Днес вече има категорични археологически доказателства, че
траките- гети, по-късно наречени готи, са обитавали търновските земи.
Археологическите разкопки разкриха, че църква, обслужваща населението на
късноантично селище с неизвестно име, най-вероятно готско, е имало още в
IV-V век. Мястото, където се е развил манастирския комплекс на Великата
лавра е било обитавано от гети/готи, като района попаднал в
укрепителната система от ранно-византийски период на Търново. Учените
смятат, че района около храма "Свети 40 мъченици" е бил свещен.
Археолозите откриха няколко светски погребения и много керамика от
второто българско царство. Най-вероятно първоначалният замисъл е бил
църквата да бъде посветена на св. Иларион Мъгленски, чийто мощи били
пренесени от Мъглен в българската столица и били поставени в нея. В Пътеводителя от 1907г. пише: "Когато при една поправка турците са
разкопавали за по-здраво полагане основите на минарето, изкопана била
една гробница с подземен вход. В тази гробница са били намерени мощите
на св. Илариона Мъглински. В същата гробница, се разказваше, че били
погребвани български царе, царици и членове от царското семейство.
Когато българите минаваха покрай тази църква — джамия, те скритом се
кръстеха и се молеха Богу по-скоро да им помогне да се избавят от
турците." След завладяването на Търново от турците църквата била
превърната в джамия и била известна под названието „Теке джамиси” и
именно това спасява църквата – всички християнски църкви и на Царевец, и
на Трапезица са разрушени в османската епоха (1396–1877 г.). В
Паисиевата история пише: „След Петър възприел престола Калиман-Йоан,
Асенов син. Някои писали Кало-Йоан, но в златопечатните грамоти той сам
се подписва Йоан-Асен-Калиман, сиреч Йоанов Асенов Калиман. Той писал
титлата на първия си прародител и на своя баща, след това своето име
Калиман...Така цар Калиман се прославил по цялата земя със своята
храброст и благополучие повече от своя баща Асен. Бог бил с него и във
всяка битка надвивал и побеждавал. Съградил голям и хубав манастир вътре
в Търново на името на 40 мъченици и пренесъл отвсякъде мощи на много
светци в Търново. Полагал ги в тоя манастир и сам тук често дохождал на
пение и поклонение на светците. В това време свети Сава сръбски дошъл в
Търново при тоя цар. Сръбски крал бил Владислав, той имал за жена
дъщерята на тоя цар. Тук свети Сава починал и го погребали в царския
манастир, по-късно пренесли мощите му в Сърбия. Така цар Йоан съградил и
много други манастири в Сливенската гора по подобие на Света гора
Атонска. Отново латините се вдигнали срещу тоя цар [Йоан] по море и
имали голяма битка при Солун. Той излизал напред и ръководел своята
войска. В тая война латините го ранили по някакъв начин с огън или с
пушка в дясната ръка и след три дни умрял в Солун. Неговите барони и
войски, понеже много го обичали, не го погребали в Солун, но извадили
вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали в неговия
манастир „40 мъченици”. Когато през 1972г. гробът на владетеля бе
открит при археологически разкопки, малцина се сетиха за писаното от
родоначалника на българската историография. А и в обемистата си
„История” проф. В. Златарски, увлечен да представя гръцките легенди,
съзнателно или не, въобще не отбелязва сведението на Паисий. Точно
подценяваната в исторически план Паисиева история обаче ни дава
най-много сведения относно храма и търновските царе...
След падането на Търновград поробителите обръщат църквата в джамия. Но
ето, че в поругания храм около деня на мъчениците, жена в бяло със
златни коси излизала среднощ от олтара. Легендата за „бялата
мома”,обикаляща нощем църквата „Св. 40 мъченици” и гробовете около нея, е
свързана с мощите на св. Петка, съхранявани в църквата до падането на
Търново под турска власт. “Тя стояла там в безмълвно съзерцание като че
се моли Богу – пише д-р Христо Даскалов. – Сетне запалвала светилник,
обикаляла извътре джамията, спирала се на много места и коленопреклонно
се отдавала на молитви. Подир туй вратата сама се отваряла и тя излизала
на двора.." Докторът записва легендата през 1858 г., когато посещава
Търново. Високообразован, той иска да огледа джамията. По време на игото
обаче християни не могат да влизат в мюсюлмански молитвен дом. Случаят
помага на Даскалов да престъпи закона. Жената на джамийския мютевелия
ляга болна и той предлага услугите си на “французки врач”. Покрай
лечението докторът намира сгода да влезе в бившата православна базилика.
Пред него се извисяват шест каменни колони, три с паметни надписи.
Едната е от цар Йоан Асен, другата е от времето на Крум, третата е дело
на Омуртаг. Според Паисий и тримата владетели са били търновски царе,
като Крум е бил знаменит с това, че е поставил царския престол в
Търново. "Бил езичник, но по божията воля вършел много пакости на
гърците, убил цар Никифора, както се каза. Той най-напред съградил
Търнова, три крепости между река Янтра, и тук поставил царския престол."
За вторият търновски цар Паисий пише: "Вторият е търновския цар-
Мортагон, блаженият и достопаметен Михаил или Йоан. Така се наричал -
Михаил-Йоан. От него се повели племето и родът на българските царе до
последния Шишман Йоан. Всички, които били от неговия род, се подписвали
според неговото име и титла; първо писал своето име, както му е било
името, след това Йоан. Така българските царе държали титлата и почитта
на своя прародител Михаил-Йоан, от който имали своя царски род и
православната си вяра; у тях от него се почнало. И гдето се намират
техни образи, печати и грамоти, всички се подписвали така по името на
своя праотец и прародител блажения цар Йоан-Михаил...После в Търново,
както рекохме, тоя цар бил втори просветител на българите след цар
Тривелия /Тервел/. В 845 г. се кръстил и чрез него Бог показал чудеса на
българите. С кръст в ръката си, с молитвата си към Бога той избавил
България от големия божи гняв." Паисий Хилендарски казва: " За този цар
Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: "Мургатон прие
кръщението." А Барон пише: "Богарис, но това име по гръцки е Воргарос."
Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали
Богарис. Затова в летописите стои различно". В “Зографска българска
история”, написана през ХVІІІ век пише следното: “По Круна наста брат
его Муртагон, что зоват греци Вулгарис, а латини – Богарис и Борис. Он
бе славен с победами и великомудър в делах..." За надписа на
Омуртаговата колона може да прочетете тук.
Колкото до надписът на третата колона става ясно, че е на владетеля,
построил църквата и който пишел първо титлата на първия си прародител и
на своя баща.. "В лето 6738 [1230], индикт 3. Аз Йоан Асен, в Христа
Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах върху основите и с живопис украсих докрай тази пречестна църква в
името на светите 40 мъченици.." За него пише в Паисиевата история, че е
погребан именно там.
Св.40 Севастийски Мъченици” е свързана много векове назад със Свещена Гробница (Пантеон) на българските владетели. Може би там е погребан и българския владетел Аспарух- може да прочетете тук.
В Пътеводителя на В.Търново от 1907г. пише, че отново се превърнала в
църква и била осветена на 9/22 март 1878 год. На 10 февруари 1879 г. в
нея се състояла тържествената света литургия в чест на откриване на
Учредителното събрание. На 27 юли 1879 г. пак там била извършена
тържествена света литургия по случай избиране на първия български княз
Александър І Батенберг. На 1 и 3 август 1887 г. били тържествени
молебени във връзка с клетвата и възкачването на престола на следващия
княз Фердинанд. Последното, но най-значимо събитие от времето на Третото
царство състояло се в нея е тържествена служба на 22 септември 1908 г.
по случай обявяване на Независимостта на България.
На славния храм обаче било съдено да следва съдбата на държавата не само
в радостите, но и в страданията. През фаталната 1913г. наред с военната
катастрофа сполетяла държавата, мощно земетресение причинило огромни
щети по храма. Църквата постепенно започва да се руши в следващите
десетилетия. Богослужението в нея било прекратено в 1964 г., когато била
обявена за паметник на културата от национално значение.
Археологическите проучвания и споровете между архитектите за вида и
начина на реставрацията забавиха възстановяването ѝ с четиридесет
години. В 2004 г., по проект на търновския архитект Теофил Теофилов
църквата бе обновена.
Само фасадата откъм реката съдържа в най-пълна степен оригиналния вид на
средновековната църква. Днес храмът е превърнат в пантеон на
българските царе, което много хора не одобряват.
Грета Костова- Бабулкова
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар