В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Църквата „Св. Спас" и епохата на елинизма в Търново

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)„Св. Спас" е историческа църква не само, защото е въздигната върху мястото на стара малка, каменна църква от старобългарски произход, но защото в нея, както ще видим по-нататък на надлежното място, е избухнала най-острата свада между „българи" и гъркомани през време на църковната борба. — Преди няколко години открих тука надгробната плоча на родителите на знатния търновец д-р Н. Пиколо, взидана във външната страна на една от църковните стени. Надписът ѝ е на гръцки. На времето препоръчах да бъде прибрана в музея, защото представлява една ценност не само като надгробна плоча на д-р Пиколовите родители, но и като един паметник от оная епоха в Търново, когато елинизмът е бил още доста мощен, въпреки пробуждащия се национален дух. Тука е мястото да се отбележи, че след унищожаването на българската патриаршия и поставянето на българската църква под духовната и административна власт на цариградската патриаршия, последната е направила усилие да елинизува най-първо Търново и лиши българите от въодушевляващия ги и крепящ духа им спомен за този град, като столица на някогашната им държава. И тя напълно успяла в преследваната цел. От XVIII в. нататък в Търново се е говорело само на гръцки, като да е бил градът гръцки. Чак в 1831г. е било открито, със старанието на Преображенския манастир, първото българско училище, което трябвало да възкреси българския език. Това училище било частно и имало само един, неподготвен за тежката си мисия, учител. Началото, обаче било турено, и делото бавно тръгнало напред. Но съществени резултати са се получили толкова късно, че когато Молтке дошъл в Търново през май 1837год., намерил града още с гръцка физиономия. Той пише, че „гръцката" му квартира била удобна и весела. От това обстоятелство се вижда, че търновци и във времето, за което става дума, са минавали за гърци и са продължавали да си служат с гръцки език. Търговците са си пишели писмата на гръцки, на който език са държали и тефтерите си. Гръцката култура продължавала още да обхваща живота във всичките негови прояви. За да не минава за прост — за „турлакъ" — търновецът, въобще по-предния българин, се препоръчвал за грък. Макар по този въпрос да говоря по-обстойно на надлежното място по-нататък, повдигнат тука по повод горе отбелязаната надгробна плоча, го подех, за да оправдая ония видни търновски семейства, които са се гърчеели, какъвто е случая с д-р Пиколовите родители и самият него. Те произхождат от старата знатна фамилия в Търново Паница, която и днес има свои представители. След западането на града в търговско отношение, повечето членове на това семейство се изселили — едни във Варна (Стат Паница, който е бил търговец-комисионер и агент на английски параходи), други — в странство. Във Виена се настанили двамата брата Николаки и Сава Паница, като основали търговско-комисионерска къща, която бе се издигнала на завидна висота. Тя е била в търговски връзки и с братя Христо и Евлогия Георгиеви в Букурещ, с Шопова в Сулина и с търговци в Търново и цяла България. По-старият нейн представител, Николаки, отдавна се е поминал във Венеция, през време на едно свое пътуване в Италия, а по-младият Сава — преди десетина години — в имението си, в близкото до Виена село Феслау. Няма българин, търговец или студент, който е бивал във Виена, да не е познавал Сава Паница. Той им услужваше във всяко отношение, не изключвайки и материални помощи. Този човек, когото лично познавах и се ползувах от благоразположението му, беше родолюбив търновец и българин в най-точният смисъл на думата, а при това и образец на добър и честен човек. На тая фамилия принадлежи и д-р Никола Пиколо, който случайно е приел фамилното име Пиколо. Учил все в гръцки училища, тъй като е нямало български, висшето си образование—медицина—започнал да изучава в Болоня (Италия), където, поради малкия му ръст, другарите му го наричали Piсоlо („Пиколо", малкият), което прозвище той обсебил като фамилно име. Без да имам намерение да пиша тука биографията му, което съм сторил в сп. „Българска мисъл" от 1927год., отбелязвам това обстоятелство за пояснение. Неговите родители са минавали за гърци в гореописаната епоха на елинизма, синът им, обаче Никола, който е живял, работил и служил все в странство (като професор на о. Корфу, главен инспектор в Румъния и литератор в Париж, където е умрял), започва да се нарича българогрък. Тъй като националното самочувствие зависи не от произхода, а от възпитанието, то той, роден и възпитан във времето на елинизма, е минавал за грък, а отсетне, види се, под влиянието на започващото българско възраждане, се нарича вече българогрък—едно отстъпление, макар не пълно и решително; но малко по-късно той не само се признава за българин, но и става член на основаното в 1848г. „Патриотическо дружество" в Букурещ, както пише на стр. 189 Т. Христов в своята „История на гр. Свищов". Това доста дълго, случайно предизвикано обяснение, изложих, за да охарактеризирам епохата на елинизма в Търново, който при църковна служба на гръцки и при липса на български училища, е задушил българския дух, вследствие на което населението е говорело и пишело на гръцки език, чувствувайки се гръцко. Като потвърждение на това обяснение, могат да послужат и думите на Д. Мишев, който, говорейки за българите от това време, казва: „Вече в края на XVIII и в началото на XIX век те (българите) не съществували като народ" (Църк. архив, 1925, кн. I и П).
Грета Костова- Бабулкова
 
Старо Търново
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Сметка за дарения- Банка ДСК IBAN BG81STSA93000010949641 BIC: STSABGSF Титуляр: Грета Стефанова Костова-Бабулкова