Болярската махала и църквата „Св. Богородица"

ИЗ СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939год.)
Северно от Градския дом се намира тъй наречената „Болярска махала", започваща от църквата „Св. Богородица" и стигаща до стария „Каябаш". Допуща се не без основание, че нейното название произхожда от далечното минало, когато на нейното място, през време на Търновското царство, са се издигали къщите на разни боляри. Това твърдение може да възприемем за вярно, като се има предвид близостта на ЦАРЕВЕЦ. Отначало столицата е заемала само Трапезица, после е заела и пространството по двата бряга на Янтра, южно под нея, а на Царевец се издигнали царския и патриаршеския дворци, храмове и домове на висши боляри. В това време нуждата, вероятно, е наложила застрояването и на Болярската махала. Това обстоятелство се потвърдява, освен с близостта на Царевец, но и с факта, че на мястото на днешната църква „Св. Богородица" е имало низка, каменна църква, с произход от старото българско царство. Други някои следи от това далечно време не са били открити; каквото и да е имало, е било заличено след завладяването на Търново от турците, от разрушенията и настъпилото впоследствие застрояване. Днес тая част на града с нищо особено не се различава от останалия град, освен с някои видни търновски първенци, които са я обитавали. Един от най-видните между тях е бил Евстатий х. Николов Селвели, познат не само като богат търговец със задгранични връзки, но и като голям борец за църковна независимост. Тука живя и най-богатият на своето време търновец х. Славчо х. Паскалев. Болярската махала е източната част от енорията на църквата „Св. Богородица", за която се налага да се каже нещо повече, тъй като е станала историческа. Тя е била въздигната в 1844г. на мястото на оная малка църква от старобългарско време, която по-горе отбелязах, и подновена при съдействието на търновския аенин (управител) и работенето на калфите от кожухарския еснаф, поради което често е била именувана „кожухарската църква". В нейната артика е погребан многозаслужилият някогашен учител и книжовник Васил Друмев от Шумен, а впоследствие Великотърновски митрополит Климент, голям обществен деец и държавник. През време на земетръса в 1913г., църквата почти изцяло бе разрушена и години подред стоя с временни поправки, докато се събраха нужните суми за нейното възобновяване. Справедливо е да се признае, че бившият В. Търновски митрополит Филип доста грижи положи за нейното възстановяване и доизкарване, при съдействието на градската управа и гражданството. Днес „Св. Богородица" е най-хубавият храм във В. Търново, който краси най-източната част на града и е виден от всички страни. Историческа е тая църква, защото в нея са извършени всички тържествени молебени, подчертаващи големи народни събития. След пристигането си в града на 27 юни 1877г., главнокомандуващият на освободителните руски войски, великият княз Николай Николаевич, е присъствувал в тая църква на благодарствен молебен; в нея най-първо се е черкувал Александър Батенберг, а след него — заместникът му, бившият цар Фердинанд и т. н. Въобще в този храм са възнасяни молитви към Всевишния през паметни и исторически дни. С тая църква е свързана и една тъжна дата — когато бе донесено в Търново тялото на починалия след дълго боледуване митрополит Климент и поставено в църквата. Това събитие, което предавам по-долу, раздвижи на времето целия град и околността. От всички страни на епархията пристигаха хора да се поклонят пред останките на големия покойник, станал жертва на най-осъдителни партизански страсти, доказващи нашата политическа незрелост. Очевидец на неговото съдене, осъждане и погребение, не мога да не кажа една частица поне от спомените и за него, доколкото това е възможно в тия страници. Макар да не казвам нищо ново, отбелязвам, че Високопреосвещеният Климент беше човек в най-правата смисъл на думата, според християнската и гражданска етика, безгранично добър, милосърден, благодетелен, великодушен, всеопрощаващ — с една дума съвършен във всяко отношение човек. При това, умен, красноречив, даровит, книжовник и държавник. Той биде погребан в съборната черква Св. Богородица. Обаче последното голямо земетресение я разруши и затрупа гроба на великия пастир. Днес се правят усилия за възстановяването на храма, но поради липса на средства възстановяването му е преустановено. Дано търновското гражданство, подкрепено от правителството, успее да го възстанови окончателно и се погрижи за гроба на Климента, като го украси с подобаващ паметник.

Любопитно: Забележителен е фактът, че когато търновци изваждат ковчега му от гроба, за да го положат в новопостроения храм, откриват тялото му изцяло запазено и нетленно. И днес, макар владиката да не е канонизиран за светец, много християни ходят на гроба и просят неговото молитвено застъпничество.  

Прочетете още  

Снимка из колекцията на Иван Панайотов

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ