В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Последният бей

Из "Сенки край Янтра", легенди и балади от Ив. Йорданов 1933г.

Само Янтра дели Леденик от Шемшево, ала това никак не пречи жителите на тия две села да се гонят най-ожесточено. А някога не беше така, защото леденишкият бей здраво натискаше вратовете на корави селяци, та не им оставаше време за селски крамоли. Живееше богатият бей над селото в здрава и четвъртита каменна кула, чийто развалини и до ден днешен напомнят на забравили селяци черното турско тегло.
Имаше си той, старият бей, нежни ханъмки, една от друга по-красиви и по-очарователни. Едно тежеше само на строгия турчин: от толкова жени имаше само едничка рожба, мургавото бейче, което, кой знае защо, беше твърде слабо и болнаво. Ала след време то почна със своя вран кон и двама слуги да обикаля лозята по Шюкюр-баир, нивите по Пушевския път и бостаните в шемшевско землище. Заякна тогава бейският син, зарумене и изглеждаше, че ще бъде достоен наследник на строг и богат баща. Но как понякога съдбата е жестока? (О, Аллах, Аллах...).
Случи се веднъж, че красивият бейски син от своя вран кон съгледа още по-красивата българка гяурка, която работеше бостаните на бея. Загледа се младежът, опияни се от чудната гяурска хубост и сякаш, че сърцето се му превърна в разтопен восък. Захласна се той, та охранен кон едва не го изтърси от позлатено седло. И тръгна на утрото момъкът да обикаля пушевското землище, ала, кой знае как, конят го отвлече към шемшевска страна. И влюби се момъкът тъй силно в бялата и румена Неда, както могат да се влюбват само люде с източна кръв. Реши той да я вземе за първо либе с добро или зло, та ако ще и през трупове гяурски да мине.
Тъга, грозна неволя покри лицата на Недините родители, защото те имаха само син и дъщеря и не искаха по никой начин да си почернят детето с поганска вяра. Най-сетне на помощ им дойде старата знахарка от селото, умната баба Мина. Ще даде тя на девойката чудни опивни билки, ще заспи бледосмъртна цял ден и ще я окичат с цветя като мъртва. Из селото ще разпръснат мълвата, че девойката изпила змия, и от това последвала внезапната ѝ смърт. В гробищата ще занесат празен покрит ковчег, а през някоя тъмна нощ братът ще забегне със сестра си към полето отвъд Търново, гдето ще я остави при далечни роднини. Такава красива девойка лесно ще намери съпруг, макар и беден, но от родна вяра. Така и станало. Тайната знаели само родителите и бабата. На утрото, към обяд, дошъл бейският син, паднал пред ковчега и запроливал горчиви сълзи. След това станал като замаян, извадил пищови, насочил ги към сърцето си и се застрелял пред любимата. . . Лек дим от барут изпълнил стаята. Настанала грозна залисия. Дошъл след малко старият бей, видял свидна рожба и сбрал вежди, за да не ги оправи никога вече. След това хвърлил шепа жълтици и запалил свещ по християнски. Подир малко той се качил на буйния си жребец, прегърнал трупа на скъпото си чедо, въздъхнал издълбоко и полетял към кулата. (О, Аллах, Аллах. . . Защо щастието човешко е тъй мимолетно?).
Погребението било извършено точно според плана. Още на другата вечер девойкините дружки ѝ съставили песен, която почнали да пеят по тлъки и седенки. Ала, когато след няколко дни, в една тъмна като в рог нощ, братът и сестрата заминавали към Търново, залаял буден пъдък, и те били познати от някои съселяни. Съмнението се предало от уста в уста, докато стигнало до ушите на опечаления бей. Гробът бил разровен, и измамата открита. Ярост, дива ярост закипяла в гърдите на стария бей. Отмъщението скоро последвало. Беевите въоръжени люде уловили родителите на девойката, вързали бабата, оковали във вериги много техни роднини и ги повлекли под селото към Янтра в местността Аша-чаир. Тук, всред нивите, те били изклани веднага. На утрото, след една нощ, изпълнена със светкавици и гръмотевици, телата били открити от съселяни шемшевчани и погребани по християнски.
Какво е станало по-нататък, малко се знае. Братът станал хайдутин, събрал дружина и дълго време пазил стария турчин, за да го хване, кога отивал на лов с хрътките си. Това не му се отдало. Веднаж, обаче, съвсем ненадейно разпилява беевите въоръжени люде на един харман и там застрелва самия господар. Така се свършил родът на богатя и всеизвестен турчин от Леденик. А на мястото, гдето се е проляла толкова невинна българска кръв, днес расте царевица с цял метър по-висока от другата из землището на селото. Защото благословена е навеки земята, върху която се е проляла невинна българска кръв. Остане ли пък мястото неорано, из напоената с кръв земя почват да се олюляват чудни огненочервени макове и бледосини незабравки, защото не се забравят никога мъките на един поробен народ.
* Ето и текстът на народната песен, посветена на мнимата Недина смърт:
Пила Неда снощна вода,
Снощна вода кладенчева,
Че изпила пъстра змия,
Пъстра змия усойница
Със две глави, три опашки.
На сърце ѝ зимувала,
А в' коса ѝ летувала.
От тогази страх набрала,
Страх набрала, разболяла.
Запитва я стара майка:
— Мари, Недо мила щерко,
Я кажи ми, я обади,
Защо ми си тъй кахърна,
Дет' отидеш, все ми плачеш,
Да н' ти бея нещо сторил,
Ил' си трудна с мъжко дете?
Отговаря бяла Неда:
— Нито бея нещо сторил,
Нито трудна с мъжко дете,
А съм пила снощна вода,
Снощна вода кладенчева,
Че изпила пъстра змия,
Пъстра змия усойница.
В коса ми гнездо свила,
И в него до три яйца,
До три яйца пъстрикови,
И от тях се излюпиха
До три млади пъстри змея. 

Ето как изглежда днес реставрираната
Кула на Шемши бей
Ако оценявате труда ми и желаете да направите дарение, благодаря Ви!
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

БЛАГОДАРЯ ЗА ПОДКРЕПАТА!
Описание Сума
Дарение BGN