В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Едно поверително писмо от 1945г.


Автор: Петър Бучков
Държавният архив във Велико Търново пази невероятни документи за този, който се вълнува да открие корените на духовната криза на народа ни... Но да се върнем към идеите на политиците за възраждане на православния ни дух и ценности. За да се случи, първо трябва да се открият корените и причините, довели до този духовен упадък и насетне да се търси метода за преодоляването им. Хубаво ще е политиците да се поровят в архивите, където бъка от провокации за размисъл. Като пример за милиционерското мачкане на църквата и духовността, ви предлагам (със съкращения) едно повече от стряскащо писмо, което открих в Държавния архив във Велико Търново, изпратено с гриф „поверително” на 29 септември 1945г. от Търновския митрополит Софроний до екзарх Стефан, председател на Светия Синод.
Ваше Блаженство,….
Дойде 9 септемврий 1944 година. Мнозина съзнателно, а други несъзнателно започнаха да отричат нашата социално-благотворителна дейност. А известно е на всички, че духът на новото време кара някои среди да намаляват вярата у народа. Дали имат право или не – бъдещите факти ще покажат.
Но ние с болка трябва да донесем в Св. Синод
ЗА ПОСЕГАТЕЛСТВАТА ВЪРХУ ЦЪРКОВНИ И МАНАСТИРСКИ ИМОТИ ОТ СТРАНА НА ОРГАНИ НА ВЛАСТТА И ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЦЪРКОВНО – БЛАГОТВОРИТЕЛНИТЕ ИНСТИТУТИ И СПЪНКИТЕ, КОИТО СЕ ПРАВЯТ ЗА ТЯХНОТО ПРАВИЛНО ФУНКЦИОНИРАНЕ ОТ СТРАНА НА ОРГАНИТЕ НА ВЛАСТТА, след 9 септември 1944г. „
Следват десет страници с примери от различни селища в Търновската Митрополия:
Напъни за изземване на сиропиталище във Велико Търново:
„През 1936 година открихме епархийско сиропиталище „Пеню и Мария Велкови”. От тогава до днес там се приемат сираци момчета от В. Търновска епархия, като това наше сиропиталище е обявено за образцово в Плевенската област. Зданието и инвентаря са собственост на Св. Търновска Митрополия. Заинтересовани и зле настроени хора към Църквата, не престават да правят постъпки да се изземе това собствено здание на Митрополията, изградено още през 1930 година и то само със средства на Митрополията, за да се настани там Дневен детски дом – едно, безспорно, много по-малко народополезно начинание, отколкото епархийското ни образцово сиропиталище”. След петмесечна борба с властите на всевъзможни инстанции, Митрополията постига успех, като успява да убеди Министерство на социалната политика на 28 август 1945г. да отмени заповедта за закриване на сиропиталището и изземване на сградата. Това е и единственият успех на Митрополит Софроний в битката с ОФ иноваторите, може би, защото не са знаели какво да правят със сирачетата…
Накичване до икони на портрети на комунистически вождове: „Единствен църковен салон, където всички наши прицърковни организации: православните християнски братства; православните християнски дружества; епархийското и свещенически братства в гр. Търново използваха за събрания, беседи и забави е салонът „Св. Спас”, приспособен върху мястото на старата историческа църква „Св. Спас”. В салона олтарът е запазен и до 9 септември 1944г. свещеническите братства, православните братства и християнските дружества го използваха изключително само за религиозно-християнски начинания, непротиворечащи на православната ни вяра. Непосредствено след 9 септември 1944г., без разрешение от каквато и да било църковна власт, органите на властта започнаха да го използват за различни квартални партийни, политически и ОФ събрания. Между иконите на стария олтар и портретите по стените на заслужили духовни и мирски братствени членове, поставиха се портрети на различни партийни водачи, а така също и лозунги, нямащи нищо общо с братственото или църковно дело…”
Опорочаване смисъла на звъна на църковните камбани.
„Литургически църковните камбани имат своето предназначение. Верующите православни християни при звъна на църковната камбана свалят шапки, правят кръстно знамение и отправят гореща Богу молитва. След 9 септември 1944г. органите на властта във В. Търново, пренебрегвайки религиозното чувство на православния български народ и литургическото значение на църковните камбани, започнаха да ги използват за най-различни цели… за политически митинги, за посрещане на гости, …за свикване на митинги, където щели да говорят ОФ кандидати за народни представители,.. за церемония със заря…”
Закриване на девически православен пансион в Габрово.
„През 1937 г. открихме Девически православен пансион при манастира „Св. Благовещение”. В пансиона се приемаха ученички от всички краища на страната, които посещаваха средните учебни заведения. В същото здание, собственост на манастира, открихме и Детски дневен дом за работнически деца и се приемаха деца от 5-7 годишна възраст, предимно на родители работници от Габрово. И двете наши социално-благотворителни заведения след 9 септември 1944г. бяхме принудени да закрием, защото ОФ комитета в Габрово е заграбил зданието, иззел всичкия инвентар на пансиона и дома, без да заплаща какъвто и да било наем.
При храма „Св. Йоан Предтеча” съществуваше Църковна забавачница, която се посещаваше от 40 деца на работници от Габрово. Това належащо наше заведение също бе закрито, като зданието собственост на църквата и инвентара бяха заграбени от властта , която е превишила правата си, като съвсем незаконно и неоснователно са забранили на църковното настоятелство при храма „Св. Йоан Предтеча”, а по този начин на Митрополията и Църквата, за в бъдеще да се занимават със социално – благотворителна дейност”.
Трансформация на Дом-работилница за глухонеми в ТВУ за „леки жени”.
„На 22 декември 1937г. открихме Дом-работилница за глухонеми в Петропавловския манастир при с. Лясковец. Това наше социално-благотворително заведение даде резултати, като през него преминаха 60 глухонеми, от които 15 са издържали калфенски изпит за столари.
Но през 1945г. Митрополията бе принудена да закрие това Богоугодно заведение, защото Министерството на народното здраве и Вътрешното Министерство (на 11 юни 1945г.) откриха в същия манастир трудово-възпитателен институт за леки жени…, пазени от милиционери.

Започват своеволията:
Околийският началник на милицията в Търново Русинов превишава властта си, започва да разполага с инвентара жив и мъртъв, при манастира, като нарежда да се дава по 3 кг прясно мляко за закуска и подквасване на милиционерите, когато в същото това време млякото бе предназначено само за болни хора и малки деца. Старшият началник на милиционерския участък при манастира дава друго противозаконно нареждане и без ничие разрешение заповядва да се заколи едно агне за храна на милиционерите, когато месото беше под възбрана и се даваше само на болниците. Това агне и досега не е изплатено на манастирския управител. 
"Управителят на манастира с рапорта си от 10 август 1945г. ни донесе за извършените своеволия и кощунства от милиционерите в манастира...
! Манастирското гробище е било изравнено със земята от милиционерите; каменните кръстове и паметници от гробовете на монаси и монахини и др. покойници са били счупени на парчета, а дървените кръстове изгорени.
! Манастирската църква, която при предаване на манастирските здания бе заключена, е намерена отключена – богослужебните книги разкъсани; свещените одежди разхвърляни по пода; свещените утвари също разхвърляни; милиционерите се обличали в свещените одежди и са се гаврили в църквата със свещените църковни предмети; тапицировката на архиерейския трон от червено кадифе е разкъсана и задигната заедно с резбата на трона; царските двери са намерени разтворени и повредени.
! Снопите от манастирските ниви, които манастирското управление е овършало – храната, е прибрана без да ни се съобщи и без какъвто и да било контрол от наша страна”.
Следват още десетина случки на ОФ-безумия – закриване на епархийско старопиталище (старчески дом) с 30-годишна история и превръщането му в държавна лудница; гавра с участници в едномесечен курс за послушници в Къпиновския манастир „Св. Никола”; изземване на два автомобила на Търновската и на Скопско-Велешката митрополии …
Дотук ще приключа с прегледа на този мрачен поменик в писмото на Митрополит Софроний. Повече от достатъчно е за размисъл по темата...
Из статията "Що е „Нормалност” в бездната на духовната криза!?" http://www.novatarealnost.bg/?p=1374
Старо Търново
Описание Сума
Дарение BGN

Няма коментари:

Публикуване на коментар