Архимандрит Кирил Рилски, написва малка, но изключително важна книга. Нейното заглавие боде очите на враговете на истината и поради това интересното произведение е останало скрито от нас за дълго време. Става дума за публикуваната през 1930 година книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”. В тази книга с прости думи е казана една неудобна за определени хора истина – “Древнитѣ илирийски българи, които сѫ населявали старата класическа България в Македония, в Илирия, на Балканския полуостровъ, сѫ принадлежали къмъ древнитѣ трако-илирийски племена и са живели в Илирия от незапомнени доисторически времена, като язичници преди Христа, тѣ сѫ имали политическа самостоятелна държава в стара България, въ Македония, но сѫ били завладнѣи от римлянитѣ и сѫ станали свободни римски граждани, които сѫ се ползвали съ всичкитѣ привилегии, като просвѣтен и културенъ народъ, на римски граждани.“ - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 3.
За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице. Освен това изложението на фактите в “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” е толкова простичко и ясно, че не натоварва читателите изобщо. Дори човек да не притежава основна историческа подготовка, би разбрал всичко без никакво затруднение. Българите със сигурност биха прозрели доста бързо кой казва истината и кой създава сложни теории с цел да укрие произхода и старите земи на народа ни.
Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – “ Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 3.
"Доколкото грози опастностъ на някоя самостоятелна църква, за да не посегне някоя друга по-силна самостоятелна църква на нейната църковна самостоятелностъ, до толкова по-слабата поместна църква пази своите местни свещени обичаи и обряди, които пазятъ нейната църковна самостоятелностъ. Ето защо, нашата древна апостолска българска или първо-юстинияновска църква въ Иллирия, която се е намирала помежду двамата честолюбиви и властолюбиви архиепископи: Римския и Цариградския, които постоянно са искали да подчинятъ противоканонически древната иллирийска апостолска църква подъ своята църковна властъ, а за да постигнатъ тази своя целъ е требвало непременно да унищожатъ местните свещени обряди и обичаи на древната апостолска иллирийска църква, които са водили своето начало отъ дълбока апостолска древность и да бъдатъ заместени със свещените обичаи и обряди на римската или цариградската църкви. По такъвъ начинъ да бъде обезличена древната апостолска първо- юстинияновска или българска църква и само тогава е могла да бъде подчинена противоканонически подъ църковната властъ на римския или цариградския честолюбиви и властолюбиви архиепископи.."Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 5-6.
За Архимандрит Кирил Рилски е ясно, че в далечното минало ние сме били славен народ. На духовника е ясно и защо тази истина не е известна както на нас, така и на останалия свят – “Никому да не е чудно защо нѣма нашето древно българско племе, което е живлѣло от незапомнени времена в Илирия на Балканския полуостровъ, за неговия миналъ исторически и църковен животъ достатъчни веществени исторически паметници. Това се дължи на вѣковнитѣ врагове на нашето древно българско племе – гърцитѣ, които са се възползвали отъ неблагоприятнитѣ политически обстоятелства на българския народъ, който е попадналъ подъ двойно робство: политическо и духовно, систематически, въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” “
Архимандрит Кирил Рилски говори за безпощадно унищожаване не просто на отделни неудобни ръкописи, а на “цели библиотеки, които са били пълни с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически...”-стр. 6.
Архимандрит Кирил Рилски, който също е бил и игумен на Рилския манастир и според когото ние българите сме древен балкански народ разказва още интересни неща. Той обяснява, че част от дедите ни напускат земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселват на изток. Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала: "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските древни Илирийски българи са били съвършенно подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменници Балкански илирийски българи, като е дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които под водителството на Аспаруха, обединили Балканските Илирийски българи, свои съплеменници, в едно и по такъв начин е било турено основата на първото българско царство, на ославянените вече Балкански българи, което е просъществувало до 1018 година, до времето на Византийския император Василия Българоубиец, който е подчинил Първото Българско царство под политическата власт на Византийската империя. Камските българи, които са дошли на Балканския полуостров в началото на VII в. под предводителството на Aспарух за да помогнат на своите едноплеменници Илирийски Балкански българи и ги избавят от политическота иго на византийците са изповядвали древната езическа религия на своите прадеди, които са изповядвали още в най-древно време, когато те са живеели на Балканския полуостров преди преселението на народите. Местните Илирийски Балкански българи, които са приели християнството непосредствено от св. апостола Павла (Рим. 15 гл., 19 cm.) на които българи пръв български епископ е бил св. Климент (Фил. IV гл., 3 cm.), които са имали своя църковна българска иерархия; те са подготвили към християнството дошлите Камски българи на Балканския полуостров под предводителството на Аспаруха....
Всички византийски императори, като се започне от първия християнски император Св. Константин Велики, Юстиниан Велики и всички дp., са указвали голямо почитание и уважение към древната апостолска Българска или Първо Юстиниановската самостоятелна църква. Даже и византийският император Василий Българоубиец, който в 1018 год. е покорил първото Българско царство, се е отнесъл с голямо почитание и уважение към тази древна българска апостолска църква, като издал три грамоти, които са се запазили и до наше време, които са охранявали нейните църковни привилегии и нейните църковни области. Даже когато Византия паднала под турско владичество, а така също и второто Българско царство, то и турските султани, като приемници на византийските императори, са уважавали църковните привилегии на древната апостолска Българска църква." “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 8.
Да видим сега какво казва Паисий Хилендарски, чиято история се учи в часовете по литература, а не в часовете по история, защото се смята, че е пълна с неточности и е дело на един не достатъчно образован монах... А защо ли от Освобождението досега е толкова подценявана, ами защото казва истината... Паисий Хилендарски засяга историята на българите от библейски времена, указва че погрешно са наричани от гръцките летописци хуни и готи. Виждаме, че Паисий, като сериозен историк, умее да анализира и да прави критика на факти и събития, а не изглежда непрофесионален ентусиаст прочел случайно попаднали му книжка-две и взел та ги компилирал...
За същото това твърдение, за истината, че дедите ни са най-древните обитатели на Тракия, Илирия и т.н. проф. Ганчо Ценов бе охулен яростно. Срещу Архимандрит Кирил Рилски няма критики защото противниците на истината не са имали смелостта да нападнат уважавано духовно лице. Освен това изложението на фактите в “Българската Самостоятелна Църква в Илирия” е толкова простичко и ясно, че не натоварва читателите изобщо. Дори човек да не притежава основна историческа подготовка, би разбрал всичко без никакво затруднение. Българите със сигурност биха прозрели доста бързо кой казва истината и кой създава сложни теории с цел да укрие произхода и старите земи на народа ни.
Споменат е един изключително важен факт, а именно това, че първата християнска църква в Европа е била тази на дедите ни – “ Когато е дошълъ Св. Апостол Павел на Балканския полуостровъ, заварилъ е древнитѣ илирийски българи, които населявали старата класическа България в Македония като свободни римски граждани и отъ тѣх е основалъ Първата християнска църква в Европа (Деяния на Апостолите, XVI глава) - “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 3.
"Доколкото грози опастностъ на някоя самостоятелна църква, за да не посегне някоя друга по-силна самостоятелна църква на нейната църковна самостоятелностъ, до толкова по-слабата поместна църква пази своите местни свещени обичаи и обряди, които пазятъ нейната църковна самостоятелностъ. Ето защо, нашата древна апостолска българска или първо-юстинияновска църква въ Иллирия, която се е намирала помежду двамата честолюбиви и властолюбиви архиепископи: Римския и Цариградския, които постоянно са искали да подчинятъ противоканонически древната иллирийска апостолска църква подъ своята църковна властъ, а за да постигнатъ тази своя целъ е требвало непременно да унищожатъ местните свещени обряди и обичаи на древната апостолска иллирийска църква, които са водили своето начало отъ дълбока апостолска древность и да бъдатъ заместени със свещените обичаи и обряди на римската или цариградската църкви. По такъвъ начинъ да бъде обезличена древната апостолска първо- юстинияновска или българска църква и само тогава е могла да бъде подчинена противоканонически подъ църковната властъ на римския или цариградския честолюбиви и властолюбиви архиепископи.."Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 5-6.
За Архимандрит Кирил Рилски е ясно, че в далечното минало ние сме били славен народ. На духовника е ясно и защо тази истина не е известна както на нас, така и на останалия свят – “Никому да не е чудно защо нѣма нашето древно българско племе, което е живлѣло от незапомнени времена в Илирия на Балканския полуостровъ, за неговия миналъ исторически и църковен животъ достатъчни веществени исторически паметници. Това се дължи на вѣковнитѣ врагове на нашето древно българско племе – гърцитѣ, които са се възползвали отъ неблагоприятнитѣ политически обстоятелства на българския народъ, който е попадналъ подъ двойно робство: политическо и духовно, систематически, въ продължение на много вѣкове, сѫ унищожавани всички веществени исторически паметници, които сѫ говорили за историческия и църковен животъ на българитѣ.” “
Архимандрит Кирил Рилски говори за безпощадно унищожаване не просто на отделни неудобни ръкописи, а на “цели библиотеки, които са били пълни с древни пергаментни ръкописи на латински, гръцки, глаголически...”-стр. 6.
Архимандрит Кирил Рилски, който също е бил и игумен на Рилския манастир и според когото ние българите сме древен балкански народ разказва още интересни неща. Той обяснява, че част от дедите ни напускат земята ни и вземайки участие в армията на Александър Велики се заселват на изток. Споменава се и за заселването на дедите ни на територията на Русия по времето когато тази държава още не е съществувала: "Една част от Илирийските древни българи, във време на преселение на народите, са напуснали бащините си огнища на Балканския полуостров и са се преселили във вътрешността на Русия, където основали българско Камско царство. В VII век, когато вече Балканските древни Илирийски българи са били съвършенно подчинени политически под Византия и ославянени, то камските българи се притекли на помощ на своите едноплеменници Балкански илирийски българи, като е дошъл Аспарух с една дружина Камски българи, които под водителството на Аспаруха, обединили Балканските Илирийски българи, свои съплеменници, в едно и по такъв начин е било турено основата на първото българско царство, на ославянените вече Балкански българи, което е просъществувало до 1018 година, до времето на Византийския император Василия Българоубиец, който е подчинил Първото Българско царство под политическата власт на Византийската империя. Камските българи, които са дошли на Балканския полуостров в началото на VII в. под предводителството на Aспарух за да помогнат на своите едноплеменници Илирийски Балкански българи и ги избавят от политическота иго на византийците са изповядвали древната езическа религия на своите прадеди, които са изповядвали още в най-древно време, когато те са живеели на Балканския полуостров преди преселението на народите. Местните Илирийски Балкански българи, които са приели християнството непосредствено от св. апостола Павла (Рим. 15 гл., 19 cm.) на които българи пръв български епископ е бил св. Климент (Фил. IV гл., 3 cm.), които са имали своя църковна българска иерархия; те са подготвили към християнството дошлите Камски българи на Балканския полуостров под предводителството на Аспаруха....
Всички византийски императори, като се започне от първия християнски император Св. Константин Велики, Юстиниан Велики и всички дp., са указвали голямо почитание и уважение към древната апостолска Българска или Първо Юстиниановската самостоятелна църква. Даже и византийският император Василий Българоубиец, който в 1018 год. е покорил първото Българско царство, се е отнесъл с голямо почитание и уважение към тази древна българска апостолска църква, като издал три грамоти, които са се запазили и до наше време, които са охранявали нейните църковни привилегии и нейните църковни области. Даже когато Византия паднала под турско владичество, а така също и второто Българско царство, то и турските султани, като приемници на византийските императори, са уважавали църковните привилегии на древната апостолска Българска църква." “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, стр. 8.
Да видим сега какво казва Паисий Хилендарски, чиято история се учи в часовете по литература, а не в часовете по история, защото се смята, че е пълна с неточности и е дело на един не достатъчно образован монах... А защо ли от Освобождението досега е толкова подценявана, ами защото казва истината... Паисий Хилендарски засяга историята на българите от библейски времена, указва че погрешно са наричани от гръцките летописци хуни и готи. Виждаме, че Паисий, като сериозен историк, умее да анализира и да прави критика на факти и събития, а не изглежда непрофесионален ентусиаст прочел случайно попаднали му книжка-две и взел та ги компилирал...
А ето какво пише в Паисиевата история за преселенията: "В Московската земя има една страна, нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая страна, нарекли ги скандавляни. Тия скандавляни след много години и време, като се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия скандавляни там покрай Брандибур, а по това име скандавляни после нарекли тоя род славяни – и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата. Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга, славяните се нарекли болгари – и до днес – и били в оная земя много години и времена до 328г. от Рождество Христово".
Впрочем Мизия и България са посочени и в картата на Свети Йероним, през
ІV век, като едно единство една до друга: “Mesia hec et Vulgaria”. Същото сведение се намира и в хронографа от 354 година, където Ziezi ex quo Vulgares са поставени в Тракия и се потвърждават взаимно: в действителност присъствието на българите в Мизия може да бъде удостоверено още около 350г.
Продължаваме с Паисиевата история: "...Ония българи имали намерение и съгласие да търсят добра и плодородна земя, дигнали се от оная земя и река много народ и дошли в Маджарската и Влашката земя. Пратили при цар Уалент, молили се да ги пусне през Дунав да се населят покрай Дунава и Тракия. Българите обикнали тая земя, обещали на цар Уалент да бъдат покорни на гърците и римляните и да им помагат във война. Уалент заповядал на българите да преминат Дунав в Тракия и да се поселят покрай Дунав и Черно море до Морава и Хършава и да пазят границите на гърците от готите, скитите, аварите —това са татари и маджари. Така българите преминали по това време река Дунав, населили се първо покрай Дунав. Едни българи останали с един свой войвода в Панония с аварите и маджарите и били много години заедно с маджарите. По това време гърците не знаели, че българите се наричат българи, но ги наричали готи и хуни... В първата част на Барония, на лист 567, пише: „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.“ Така и гърците пишат в своите истории: „Българите са диви и непобедими във война.“ И пак: „Лют е българският народ и непобедими са във войните.“ Много пакости са правили на гърците и римляните, затова така ги наричат. Тъй тези българи след късо време се вдигнали срещу гръцката земя и правели пакост на гърците, затова цар Уалент тръгнал с войска против тях, на по божия воля българите и готите победили Уалента във войната. Той побягнал, те го преследвали и настигнали при Едрене, той се скрил със своя везир в един плевник. Те запалили плевника, там цар Уалент изгорял с везира си. Тъй писали за Уалент в неговите деяния: „Обезумя цар Уалент и пусна готите, преминаха Дунава и се населиха в Тракия. После беше победен и изгорен от тях.“ Тук е явно, че българите по онова време се наричали готи и конен народ и досега пребивават покрай Дунав и Тракия, а по онова време именували ги готи поради татарите. Така българите се вдигнали в това време и завладели много място от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия, – станали независими и се заселили нашироко по тия епархии.." Тук може да прочетете повече за българите и император Уалент/Валент
А ето какво пише Паисий за българските владетели: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Иоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя.."
Kубратовите българи са гледали на себе си като на стари жители на Тракоилирия. “Българите завзеха първо Македония . . . а след това също и Тракия.” С това се установява, че началото на съвременната българска държава се намира в Македония, а не в Мизия. И в легендата за Свети Димитър се вижда, че българите са гледали на македонските и тракийските градове като градове на техните деди, а архиепископ Теофилакт нарича българите постоянни жители на Илирия и Тракия, то от това става убедително ясно, че под българи са били разбирани старите тракоилирийци. Българската държава по онова време е обхващала целия Илирик, т.е. двете Панонии, двете Дакии, Дардания, Мизия, Превала, Родопа и Тракия до дългата стена на Византия. Затова егейска Тракия до самия Kонстантинипол винаги е била означавана като българска земя.”
Удивително е и за двамата автори е как едни духовни лица са били в състояние да изложат в една малка книжка толкова много истини по такъв простичък начин.
Не по-малко удивително е, че учени имащи солидна подготовка поднесоха съвсем различна и както вече е ясно невярна информация. Заблудите за Тангра, хановете, юртите, тюркския език на дедите ни, идването от Азия и т.н. могат да омаят само шепа наивници. В същото време на специалистите е добре известно, че в средните векове българите са били считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например К. Иречек пише буквално : "В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята." :)
Документите за старата българска история и за произхода на българите на пръв поглед изглеждат много малко. Но ако подходим без предубеждение, ще се убедим, че това не е вярно. Може би мнозина биха се учудили на твърдението, че сведения и документи всъщност има, но се считат за "недостоверни", късни по произход, "патриотични измислици" и т.н. Съвременната официална версия за старата история на българите е изградена почти изцяло върху византийски хроники. Трябва обаче да не се забравя, че те са достигнали до нас в деформиран вид. Х. Хунгер, който е един от най-изтъкнатите специалисти по византология, в книгата си "Империя на ново средище" пише, че:
1) Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от XV-XVI в.
2) Много от тях са дело на западни писатели.
3) Значителна част от текстовете от този период произхождат от емигриралите от Крит на Запад византийци; някои от тях са се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. "За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те са ги допълвали, понякога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли са имената на авторите и са се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните автори." – пояснява Хунгер.
Предвид всичко това подозрение буди фактът, че някои от сведенията за произхода на българите във византийските хроники носят явни белези на късни интерполации. Налице е различно отношение, с което официалната историческа школа на ХІХ-ХХ в. подхожда към документите и фактите, лежащи в основата на възприетата в нашата наука теория за най-старата българска история. Всичко това говори за необходимост от нови, критични изследвания, които отговарят на нивото на съвременната наука. Тезата за автохтонния произход на българите е стара – въпреки усилията да бъде заличена, можем да я проследим в документите от миналото.
А ето какво пише Паисий за българските владетели: "Батоя/Аспарух/, крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ. След това Иоан Калиман, син на стария цар Асен, взел от гърците Драмска, Среска, Мелничка и Солунска епархия, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Така и в Едренелиската страна той заселил българи. Тия пет царе най-много разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия епархии, както се каза. И до днес българите седят и живеят в тая земя.."
Kубратовите българи са гледали на себе си като на стари жители на Тракоилирия. “Българите завзеха първо Македония . . . а след това също и Тракия.” С това се установява, че началото на съвременната българска държава се намира в Македония, а не в Мизия. И в легендата за Свети Димитър се вижда, че българите са гледали на македонските и тракийските градове като градове на техните деди, а архиепископ Теофилакт нарича българите постоянни жители на Илирия и Тракия, то от това става убедително ясно, че под българи са били разбирани старите тракоилирийци. Българската държава по онова време е обхващала целия Илирик, т.е. двете Панонии, двете Дакии, Дардания, Мизия, Превала, Родопа и Тракия до дългата стена на Византия. Затова егейска Тракия до самия Kонстантинипол винаги е била означавана като българска земя.”
Удивително е и за двамата автори е как едни духовни лица са били в състояние да изложат в една малка книжка толкова много истини по такъв простичък начин.
Не по-малко удивително е, че учени имащи солидна подготовка поднесоха съвсем различна и както вече е ясно невярна информация. Заблудите за Тангра, хановете, юртите, тюркския език на дедите ни, идването от Азия и т.н. могат да омаят само шепа наивници. В същото време на специалистите е добре известно, че в средните векове българите са били считани за старо местно население на Балканския полуостров. Например К. Иречек пише буквално : "В средните векове южните славяни често са смятани за аборигени (коренни жители); но това е недоразумение, произлязло при четене на древните писатели поради незнание на историята." :)
Документите за старата българска история и за произхода на българите на пръв поглед изглеждат много малко. Но ако подходим без предубеждение, ще се убедим, че това не е вярно. Може би мнозина биха се учудили на твърдението, че сведения и документи всъщност има, но се считат за "недостоверни", късни по произход, "патриотични измислици" и т.н. Съвременната официална версия за старата история на българите е изградена почти изцяло върху византийски хроники. Трябва обаче да не се забравя, че те са достигнали до нас в деформиран вид. Х. Хунгер, който е един от най-изтъкнатите специалисти по византология, в книгата си "Империя на ново средище" пише, че:
1) Голяма част от гръцките ръкописи, запазени до днес и представляващи свидетелства за античната и византийска литература в цялост, произхожда от XV-XVI в.
2) Много от тях са дело на западни писатели.
3) Значителна част от текстовете от този период произхождат от емигриралите от Крит на Запад византийци; някои от тях са се препитавали от преписване и от търговия с ръкописи. "За да направят по-атрактивни кодексите, спасени от Византия или измъкнати по някакъв друг начин, те са ги допълвали, понякога успешно, с липсващи начални и крайни листове, измислени заглавия и везано писмо, подменяли са имената на авторите и са се опитвали да пробутат фалшификати за съчинения на античните автори." – пояснява Хунгер.
Предвид всичко това подозрение буди фактът, че някои от сведенията за произхода на българите във византийските хроники носят явни белези на късни интерполации. Налице е различно отношение, с което официалната историческа школа на ХІХ-ХХ в. подхожда към документите и фактите, лежащи в основата на възприетата в нашата наука теория за най-старата българска история. Всичко това говори за необходимост от нови, критични изследвания, които отговарят на нивото на съвременната наука. Тезата за автохтонния произход на българите е стара – въпреки усилията да бъде заличена, можем да я проследим в документите от миналото.
Източници: книга “Българската Самостоятелна Църква в Илирия”, http://sparotok.blogspot.bg, Паисиевата история, ЕДНО ИСТОРИКО-ФИЛОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИСТОРИЯТА НА ДРЕВНИТЕ ТРАКО-ИЛИРИЙЦИ, СКИТИ, ГОТИ, ХУНИ, КЕЛТИ И Т.Н.- Ханс Филип,
⏩👉НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ
© Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар