 |
| Из вестник"Надежда", 1933 г. |
Дългогодишният кинодеец и редактор на списание „Киносвят" (1919-1920) д-р Панайот Хитров, разказва в своите спомени, поместени в сп. "Филм", за "далматинеца Георги Кузмич" и го посочва за осъществител на „първото кино-представление в България", състояло се "през лятото на 1897 г." във великотърновското читалище „Надежда". И въпреки че няма налични документи в читалището, които да потвърждават това, има такива, които документират визитата на пришелеца в старопрестолния град през март 1902 г.
Това не е показ на български игрални филми, а серия кратки неми филмчета от чуждестранни филмови компании (например от „Pathé Frères“). Те изобразяват сцени като движещ се влак, градски улични гледки, документални записки от ежедневието в Европа — характерни за първите визуални атракции в началото на XX век. Идеята е да се покажат чудото на движението и „жива фотография“ (early cinema), доставена с вносна техника и оператори, привличащи вниманието на местната публика към новата медия. Според изследвания (включително на д-р Петър Кърджилов), София и Русе вероятно са домакинствали най-ранните кинопрожекции през декември 1896 г. и февруари 1897 г.. Във Велико Търново публиката започва да вижда филмите едва около 1897–1898 година, но в читалище „Надежда“ първите организирани прожекции започват около 1910 година, когато салонът е наеман за такава дейност от оператори като Владимир Петков.
Тъй като има спорове в българската културна история относно къде точно е първата кинопрожекция в България: София, Русе или Велико Търново. Важно е да се отбележи, че макар в София и Русе да се е демонстрирал кинематографичен апарат още през декември 1896 и началото на 1897 г., но това са предимно демонстрации или частни покази, без постоянна кинопрограма или зала за кинопрожекции.
В София, на 28 декември 1896 г. в гранд хотел „Македония“ (днес около бул. „Мария Луиза“) е направена демонстрация на кинематограф на братята Люмиѐр, донесен от чуждестранен търговец. Това е най-ранното документирано показване на движещи се изображения у нас, но не е в зала и не е част от постоянна прожекционна програма. По-скоро е атракция/демонстрация.
На 27 февруари 1897 г. в град Русе се провежда първата официална прожекция в театрална сграда – в салона на драматичния театър (дн. Доходното здание). Прожекцията е организирана от Карл Клаус с кинематографа на Люмиѐр, като е имало платен вход и програма. Това е първото истинско публично кинопредставление в България.
Според д-р Петър Хитров прожекция е направена в читалище „Надежда“ на 13 юни 1897 г. Твърди се, че е дело на братята Манасиеви, които правят прожекция с внесен кинематограф.
Има по-малко документирани доказателства за тази дата, но тя често се посочва в локалната история като „първата прожекция в културна институция“.
Русе се счита от повечето историци за града с първата истинска кинопрожекция в България – организирана, публична, с платен вход и с програма, подобна на съвременната.
Читалище „Надежда“ във Велико Търново обаче има заслуга, защото е първата културна институция, в която киното влиза официално и се утвърждава като част от програмата ѝ.
Малко повече за д-р П. Хитров
Д-р Панайот Хитров е роден през 1894 г. в град Велес. Учи, работи и пребивава в Одеса, Търново, Букурещ, Москва, Берлин, Милано, София. Той е основател и редактор на седмичното художествено списание „Кино-свят” (София, 1919-1920 г.), и редактор-издател на месечното списание за сближение и стокообмен „Германо-български вестител” (София, 1920-1921 г.). От 1921 г. работи като научен сътрудник в отдел „Културфилм” на немското филмово предприятие Уфа-филм в Берлин. Там пребивава до към 1925-1926 г., като по онова време развива широкомащабна дейност като есперантист: основава издателство „Esperantio”, издава илюстрованото списание „Esperantio” (1923-1925 г.), учебници по есперанто за българи, руснаци и германци, есперантските книги „Моят приятел” (1922 г.) и „Капка по капка”, превежда от руски на есперанто сборник с разкази на А. Чехов (1924 г.). Той е основателят на Международния съюз на есперантистите (1925 г., Берлин).
Прочетете повече..
Панайот Хитров е лекар, около 1928-1929 г. защитава докторат по медицина в университета в гр. Модена, Италия. Известно е второ попълнено и разширено издание на книгата му „Туберкулозата. Същност, форми, лекуване и предпазване”, издадена през 1934 г. в тираж 3000 (за първото издание няма сведения).
Това не е показ на български игрални филми, а серия кратки неми филмчета от чуждестранни филмови компании (например от „Pathé Frères“). Те изобразяват сцени като движещ се влак, градски улични гледки, документални записки от ежедневието в Европа — характерни за първите визуални атракции в началото на XX век. Идеята е да се покажат чудото на движението и „жива фотография“ (early cinema), доставена с вносна техника и оператори, привличащи вниманието на местната публика към новата медия. Според изследвания (включително на д-р Петър Кърджилов), София и Русе вероятно са домакинствали най-ранните кинопрожекции през декември 1896 г. и февруари 1897 г.. Във Велико Търново публиката започва да вижда филмите едва около 1897–1898 година, но в читалище „Надежда“ първите организирани прожекции започват около 1910 година, когато салонът е наеман за такава дейност от оператори като Владимир Петков.
Тъй като има спорове в българската културна история относно къде точно е първата кинопрожекция в България: София, Русе или Велико Търново. Важно е да се отбележи, че макар в София и Русе да се е демонстрирал кинематографичен апарат още през декември 1896 и началото на 1897 г., но това са предимно демонстрации или частни покази, без постоянна кинопрограма или зала за кинопрожекции.
В София, на 28 декември 1896 г. в гранд хотел „Македония“ (днес около бул. „Мария Луиза“) е направена демонстрация на кинематограф на братята Люмиѐр, донесен от чуждестранен търговец. Това е най-ранното документирано показване на движещи се изображения у нас, но не е в зала и не е част от постоянна прожекционна програма. По-скоро е атракция/демонстрация.
На 27 февруари 1897 г. в град Русе се провежда първата официална прожекция в театрална сграда – в салона на драматичния театър (дн. Доходното здание). Прожекцията е организирана от Карл Клаус с кинематографа на Люмиѐр, като е имало платен вход и програма. Това е първото истинско публично кинопредставление в България.
Според д-р Петър Хитров прожекция е направена в читалище „Надежда“ на 13 юни 1897 г. Твърди се, че е дело на братята Манасиеви, които правят прожекция с внесен кинематограф.
Има по-малко документирани доказателства за тази дата, но тя често се посочва в локалната история като „първата прожекция в културна институция“.
Русе се счита от повечето историци за града с първата истинска кинопрожекция в България – организирана, публична, с платен вход и с програма, подобна на съвременната.
Читалище „Надежда“ във Велико Търново обаче има заслуга, защото е първата културна институция, в която киното влиза официално и се утвърждава като част от програмата ѝ.
Малко повече за д-р П. Хитров
Д-р Панайот Хитров е роден през 1894 г. в град Велес. Учи, работи и пребивава в Одеса, Търново, Букурещ, Москва, Берлин, Милано, София. Той е основател и редактор на седмичното художествено списание „Кино-свят” (София, 1919-1920 г.), и редактор-издател на месечното списание за сближение и стокообмен „Германо-български вестител” (София, 1920-1921 г.). От 1921 г. работи като научен сътрудник в отдел „Културфилм” на немското филмово предприятие Уфа-филм в Берлин. Там пребивава до към 1925-1926 г., като по онова време развива широкомащабна дейност като есперантист: основава издателство „Esperantio”, издава илюстрованото списание „Esperantio” (1923-1925 г.), учебници по есперанто за българи, руснаци и германци, есперантските книги „Моят приятел” (1922 г.) и „Капка по капка”, превежда от руски на есперанто сборник с разкази на А. Чехов (1924 г.). Той е основателят на Международния съюз на есперантистите (1925 г., Берлин).
Панайот Хитров е лекар, около 1928-1929 г. защитава докторат по медицина в университета в гр. Модена, Италия. Известно е второ попълнено и разширено издание на книгата му „Туберкулозата. Същност, форми, лекуване и предпазване”, издадена през 1934 г. в тираж 3000 (за първото издание няма сведения).
Пет години по-късно в София е издадена и книгата му „Есперанто и един есперантски живот” в тираж 1500. Заглавието предполага, че тя съдържа негови спомени и, може би, в нея има и редове, посветени на съвместната му работа с Нансен, вкл. за изчезналата засега биография на знаменития полярен изследовател. Прочетете повече
Бащата на д-р П. Хитров — Станчо Хитров, има голям есперантски склад, който се счита за най-големия на Балканския полуостров. Той издава свой каталог и разпространява книги, издадени от д-р П. Хитров в Германия. Пристига в Търново през 1935 г. и придружен от Хар. Бъчваров, д-р П. Хитров, художника А. Каранешев и Ал. Пенчев се запознава с забележителностите на града.
На 19 и 20 юли 1936 г. в новия Модерен театър на Велико Търново се провежда XXIII есперантски конгрес. На откриването му, в присъствието на кмета на града, е направено предложение една от улиците на града да носи името на д-р Заменхоф. В ръководството на конгреса от Търново са избрани Ил. Златев, Хар. Бъчваров и Г. Дончев. Приветствия поднасят Хар. Бъчваров и Нейко Пиперов. В станалите оживени разисквания по предложението XXX световен есперантски конгрес да се проведе в България се изказва д-р П. Хитров. Благодарение дългогодишния опит на старите есперантиски дейци и ентусиазма на младите като Ив. Дервишева, Васил Шишков, д-р П. Хитров, през 1938 г. дружество „Лумо“ е на второ място в страната по културно-просветната дейност. Прочетете повече
Към 1939 г. Панайот Хитров живее в Търново и по това време предлага там да създаде „универсален” музей, в който да се представят битът и културата на всички народи. Така възниква и идеята за създаване на етнографски музей в града.
По време на освобождението на Вардарска Македония (1941-1944) заминава за Скопие , където участва в уреждането на Скопската здравна служба. След 1945 г. новата сърбо-македонистка власт във Вардарска Македония провежда съдебен процес срещу трима от най-изявените и образовани българи в Македония - Димитър Гюзелев , доктор по философия от гр. Дойран и директор на радио „Скопие” от юни 1942 до 1944 г., Димитър Чкатров от град Прилеп, строителен инженер, и видния скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопие. Към тяхната група са включени още няколко души, вкл. д-р Панайот Хитров, като всички са обвинени за „соработници на окупаторот”. По онова време в Македония са организирани множество процеси срещу българи , като една част са осъдени на смърт, между които е и д-р Панайот Хитров.
Източник- https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1001
На 19 и 20 юли 1936 г. в новия Модерен театър на Велико Търново се провежда XXIII есперантски конгрес. На откриването му, в присъствието на кмета на града, е направено предложение една от улиците на града да носи името на д-р Заменхоф. В ръководството на конгреса от Търново са избрани Ил. Златев, Хар. Бъчваров и Г. Дончев. Приветствия поднасят Хар. Бъчваров и Нейко Пиперов. В станалите оживени разисквания по предложението XXX световен есперантски конгрес да се проведе в България се изказва д-р П. Хитров. Благодарение дългогодишния опит на старите есперантиски дейци и ентусиазма на младите като Ив. Дервишева, Васил Шишков, д-р П. Хитров, през 1938 г. дружество „Лумо“ е на второ място в страната по културно-просветната дейност. Прочетете повече
Към 1939 г. Панайот Хитров живее в Търново и по това време предлага там да създаде „универсален” музей, в който да се представят битът и културата на всички народи. Така възниква и идеята за създаване на етнографски музей в града.
По време на освобождението на Вардарска Македония (1941-1944) заминава за Скопие , където участва в уреждането на Скопската здравна служба. След 1945 г. новата сърбо-македонистка власт във Вардарска Македония провежда съдебен процес срещу трима от най-изявените и образовани българи в Македония - Димитър Гюзелев , доктор по философия от гр. Дойран и директор на радио „Скопие” от юни 1942 до 1944 г., Димитър Чкатров от град Прилеп, строителен инженер, и видния скопски общественик и икономист Спиро Китинчев от Скопие. Към тяхната група са включени още няколко души, вкл. д-р Панайот Хитров, като всички са обвинени за „соработници на окупаторот”. По онова време в Македония са организирани множество процеси срещу българи , като една част са осъдени на смърт, между които е и д-р Панайот Хитров.
Източник- https://www.strumski.com/biblioteka/?id=1001
