Из „Археологически и исторически изследвания“ през 1887 г.- Васил Берон
По уверението на Раковски в 1866 година тогавашният (даже и сегашният) влашки министър Иван Братяно е съвзел идеята да играе същата роля с българите за в полза на Румъния, както през 1862 год. иска да изиграй и сръбский министър Гарашанин. Покойният Раковски сиреч ни разказваше, че след свалянето на княз Куза и превъзгласяването на княз Карла за владетелен княз на Румъния, Високата порта на Турция не щеше никак да се съгласи с това и не щеше да припознае за законно изпъждането на княз Куза и провъзгласяването на княз Карла. Същевременно са били противни на това и някои други държави. В съображение на това и румънското централно правителство в Букурещ се е намирало в голяма повидиму опасност. В такивато едни май затруднителни за Румъния обстоятелствени случки министърът румънски, Иван Братяно се решил и се разпоредил да се устрои и да се образува в Букурещ един легион от волентири българи. За тая цел той призвал при себе си Раковски и му открил предначертания си план, и му обявил, че той ще подействова и ще спомогне, за да се устрои и да се образува един легион от волентири българи от 5000 души и предложил на Раковски, за да им бъде той войвода. Това е едно действително поразително сравнение между сърбския министър Гарашанина и румънския министър Братияна... Раковски ми казваше, че го попитал: „Ами за коя цел искате вие да образувате тоя Български легион?“. „За да го присъединим с нашата редовна войска - му отговорил Братияно - и заедно със Сърбия и Черна гора да нападнем на Турция и да изпъдим турците от Европа, и да освободим таковим образом България от турско иго и пр.“ Тъй ми казваше Раковски и ние не можем ни да потвърдим, ни да опровергаем тоя му разказ. За допълнение впрочем на разказа си Раковски прибави, че по-влиятелните по него време българи в Букурещ били уж отклонили Братияна от тоя му предначертан план и той прекъснал с Раковски всяко сношение; вследствие на клеветите на тие българи даже се разпоредил, за да се той съгледва (шпионира) и преследова. Това дотегнало на Раковски и той отишъл в Русия. В 1867 година, впрочем по призванието уж на българите, той се завърнал пак в Букурещ и му се възложило да съдействува, за да се образуват български дружини, но понеже тъй наречените старите българи негодуваха или не благоволяха към Раковски, то и не можаха да се съставят тия дружини. Това бе в началото на 1867 год., а през октомврия месеца на същата година умря Сава Раковски. По-сетне обаче и, вижда се, по висше вдъхновение, букурещките българи се решили да съставят действително две дружини с цел да преминат Дунава, да не повдигат никакъв бунт, а да чакат в балканските гори до втора заповед. Това решение на букурещките стари българи беше едно от най-неблагоразумните. Те повериха тия две дружини на двама български войводи - на Панайота Хитова и на Филипа Тотев - със заповед Панайот Хитов да премине Дунава при Тутракан, а Филип Тотев - под Свищов. Съобразно с тая заповед те и преминаха Дунава на 17-й мая 1867 година. Впрочем Митхад паша, който по него време беше валия в Русчук, беше се известил за това им приготвяне и беше изпратил заптиета и башбозуци да ги разбият. Филип Тотев, след като премина Дунава под Свищов, беше потеглил с дружината си, за да отиде в Балкана. Но като достигнал до едно гористо място близо до селото Върбовка, нападнали го турците и се почнала една страшна битка. Тая битка според юначеството и малко-много тактиката на дружината може справедливо да се назове първа по-редовна българска битка на въстаници с турска Войска в ХIХ-я век. В нея битка се разказва, че взел участие мюдюринът от Свищов, придружен от много заптиета. Като се убедил впрочем Филип, че не ще му бъде възможно да разбие толкова силна турска войска, отстъпил и потеглил навътре в Балкана, а оттам - в Сърбия. След това Митхад паша беше заповядал да изловят съучастниците на това въстание и действително много хора пострадаха. Във времето на битката же бяха уловили Никола от Коювци, защото давал хляб на въстаниците на Филиповата дружина, когото и обесиха. Тъй се свърши Филип-Тотевият поход. Панайот Хитов же имаше Василя Левски, дякон от Карлово за знаменосец и след като премина Дунава при Тутракан и след някои малки сражения с турските заптиета, а при това, като се убеди по флегматическия си характер, че не ще му бъде възможно да удържи някоя победа над турците по малочислеността на войскарите на дружината му, той се оттегли тоже след малко в балканските гори, а оттам - в Сърбия. Тъй се свърши и неговият поход.
След Филип-Тотевия и Панайот-Хитовия походи и през същото лято към есента случи се жалостната драма на Войводова и Цвятка Николова на парахода „Германия“ при отиването им с тоя параход за в Белград, които издадени от един предател българин по заповед на местното в Русчук турско правителство убиха ги в самия параход „Германия“ по един най-немилостив начин и след убиването им извлякоха ги от парахода и ги влякоха по улиците в Русчук за голям позор на человечеството, разумява се, да подплашат българите. По онова време бе издаден и неустрашимият наш поборник и верният съдружник на Василя Левски, Ангел Кънчев, който, като видял, че турски заптии го заобиколили, за да го уловят, веднага се гръмва с един револвер и тутакси паднал мъртъв на земята.
 |
| Картина на художника Мирослав Йотов |
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
