Словото е произнесено от нейния директор г-н Григор Христов на годишното тържество през 1937 г.
Преди 5 години вие дойдохте в гимназията с голямо желание, с голям копнеж да се приобщите към науката, да вземете светлина от нейната светлина и сила от нейната сила. Дойдохте и за да затвърдите онези добродетели, които във вашата детска възраст родителите и учителите ви насаждаха у вас, за да можете с тези знания и добродетели да изградите бъдещето си и да се проявите като просветни, културни и стопански дейци в нашето общество.
Днес, в този тържествен за вас час, когато се разделяте с гимназията, ние ви предаваме на вашите родители и на обществото като зрели младежи с вярата, че ще успеете с младежки плам да създадете своето добро бъдеще, да творите блага — духовни и материални — нужни за самите вас и за родината ни.
До днес ние — вашите учители — ви водихме в класните стаи по пътя на вашето духовно издигане. От днес нататък вашите учители и водачи ще бъдат:
твърдата ви воля, трудолюбието, устремът ви към успехи, съзнанието, че сте длъжни да дадете своя принос (по един камък) за изграждането на сградата на нашата духовна и материална култура.
По този път, посочен от нас, по който ще вървите към личното си щастие и щастието на родината, наред с успехите си вие ще срещате и неуспехи, несгоди и лишения. Нека първите окрилят духа ви, а вторите да не ви обезкуражават, защото няма човек, чийто житейски път да е постлан само с рози. Именно в борбата с трудностите ще изпълвате живота си със смисъл и съдържание.
Да се стремите към благата — духовни и материални, към повече радости в живота, е ваше дадено от Бога право. Но как ще ги придобиете? Преди всичко чрез труд. Така се издигнаха, така чрез упорит труд се утвърдиха в нашето общество големите ни и малки водачи — онези, които създадоха епохата на Възраждането ни, които изградиха новата, днешна България. Бъдете готови да ги наследите и чрез своя честен и упорит труд да изградите една велика и благоденстваща България, която днес, особено днес, е обърнала поглед към младите си поколения и чака от тях да изпълнят своя дълг в служба на отечеството.
Бъдете високоморални младежи и в живота, каквито бяхте тук като ученици. Любовта към ближния, грижата за бедния, почтеността в отношенията ви към близки и далечни, високият морал в службата — това трябва да бъде вашата вяра, украсата на вашата душа и личност. Знайте, че изкушения и съблазни в живота ще срещате твърде често — пазете се от тях! Една неблагоразумна стъпка, едно необмислено действие и може да се окажете в пропастта, където да загинете като морални личности. Помнете, че вашата чест е и ще бъде най-голямото ви богатство до последния ви час.
Пазете традициите и обичаите на народа ни. Това са нашите духовни богатства, с които се отличаваме и се гордеем пред другите културни народи. Пазете религиозното чувство — своето и това на близките си, защото то ще бъде за вас нравствена и здрава опора в живота. Чрез него ще цените живота си като Божи дар и по-лесно ще понасяте несгодите, които всеки човек — от първия до последния гражданин — среща по пътя си. Тук вие изучавахте астрономия, физика, химия и други науки, чрез които отчасти открихте и узнахте законите на битието. Вървете по този път на усвояване на научните истини и открития, изучавайте живота и постиженията на великите учени и ще видите, както и те виждат, навсякъде ръката на Всемогъщия.
Едни от вас ще отидат в университета — работете там с усърдие, за да достигнете върховете на човешкото знание. Там ще се подготвите да бъдете достойни водачи на народа ни, а някои от вас чрез научните си успехи ще обогатят съкровищницата на родната и общочовешка култура.
Други, които ще останете със средно образование, знайте, че по пътя на самообразованието също можете да достигнете тези върхове.
Онези от вас, които ще останат на село, ще видят какво широко поле за стопанска и културна дейност се открива пред тях — в училището, в кооперацията, заедно с учителя и свещеника вие трябва да се утвърдите като духовни и стопански водачи във вашата среда.
Нашата наука, стопанство и култура — във всички техни проявления, нашето общество — във всички негови форми, чакат вашите усилия, за да се съхранят онези сили, които крепят националността ни и извоюваха за родината ни мястото, което тя заема в семейството на културните народи.
А на вас, драги абитуриентки, пожелавам освен всичко казано дотук, да ви виждаме и в живота все така скромни, възпитани и високоморални, каквито бяхте тук в гимназията. Нека винаги бъдете украсени с онези добродетели, които ние, заедно с вашите родители, възпитавахме у вас. Бъдете радост и гордост за родителите си, упование за вашите братя и близки, и окриляйте техния дух и сили в стремежа им към по-добри дни за вас самите, за тях и за родината ни.
Аз ще завърша, драги абитуриентки и абитуриенти, като ви напомня за най-големия ви дълг — дългът към родината, който трябва да ви ръководи и окриля във всички ваши дела, устреми и постижения. Вие познавате от книгите и от разказите на вашите учители и близки черните и тежки дни на нашето минало — сълзите на почернените майки, страданията на поруганите девойки по време на тежкото робство. Вие знаете много добре, че и днес имаме братя (зад граница), които нямат училища, където да учат децата си, нямат църкви, в които да се молят на родния си език. Затова добре разбирайте защо и в този час на раздяла ви напомням вашия свещен дълг да цените нашата свобода, придобита с цената на толкова много жертви.
Нужно ли е наново да ви уверявам, че по цяла Европа — от Англия до Русия — едва ли ще намерите друго кътче земя като нашето, над което Всемогъщият да е излял благата си с толкова голяма щедрост? Тези пламенни чувства на родолюбие и преданост към родината, които ви вълнуваха като младежи — запазете ги и ги засилете, за да може България, с вас и чрез вас, да върви спокойно и твърдо по своя път към благоденствие и величие.
Скоро ще получите дипломите си с оценката за вашия труд и усилия в гимназията.
Онези от вас, които завършват с висок успех, трябва да знаят, че днес приключва само първият период от усилията им и че със същото усърдие трябва да се стремят към предни места в живота.
Тези пък, които получават по-ниски оценки, нека бъдат уверени, че с повече труд и упоритост бързо ще настигнат своите другари.
През тази година всички вие бяхте щастливи да се възползвате от Царското благоволение и щедростта на Негово Величество, който по предложение на господин Министъра на народното просвещение повиши успеха ви с една единица. Оценете това внимание, като затвърдите в себе си чувствата на преданост към върховния покровител на родната просвета — Негово Величество Царя, които неведнъж толкова искрено и спонтанно сте демонстрирали към Него.
И така, драги абитуриенти и абитуриентки, след като в продължение на 5 години бяхме тук като в едно общо семейство — ние като ваши учители и заместници на родителите ви, а вие като наши ученици и деца — запазете добрите спомени от живота си в гимназията. Навлезте в живота с твърда вяра в своите сили и успехи. Те ще бъдат радост за нас, гордост за вашите родители и гаранция за скъпата ни родина, че вие — нейните достойни синове и дъщери — ще я водите към по-светли и щастливи дни.
На добър час!
Днес, в този тържествен за вас час, когато се разделяте с гимназията, ние ви предаваме на вашите родители и на обществото като зрели младежи с вярата, че ще успеете с младежки плам да създадете своето добро бъдеще, да творите блага — духовни и материални — нужни за самите вас и за родината ни.
До днес ние — вашите учители — ви водихме в класните стаи по пътя на вашето духовно издигане. От днес нататък вашите учители и водачи ще бъдат:
твърдата ви воля, трудолюбието, устремът ви към успехи, съзнанието, че сте длъжни да дадете своя принос (по един камък) за изграждането на сградата на нашата духовна и материална култура.
По този път, посочен от нас, по който ще вървите към личното си щастие и щастието на родината, наред с успехите си вие ще срещате и неуспехи, несгоди и лишения. Нека първите окрилят духа ви, а вторите да не ви обезкуражават, защото няма човек, чийто житейски път да е постлан само с рози. Именно в борбата с трудностите ще изпълвате живота си със смисъл и съдържание.
Да се стремите към благата — духовни и материални, към повече радости в живота, е ваше дадено от Бога право. Но как ще ги придобиете? Преди всичко чрез труд. Така се издигнаха, така чрез упорит труд се утвърдиха в нашето общество големите ни и малки водачи — онези, които създадоха епохата на Възраждането ни, които изградиха новата, днешна България. Бъдете готови да ги наследите и чрез своя честен и упорит труд да изградите една велика и благоденстваща България, която днес, особено днес, е обърнала поглед към младите си поколения и чака от тях да изпълнят своя дълг в служба на отечеството.
Бъдете високоморални младежи и в живота, каквито бяхте тук като ученици. Любовта към ближния, грижата за бедния, почтеността в отношенията ви към близки и далечни, високият морал в службата — това трябва да бъде вашата вяра, украсата на вашата душа и личност. Знайте, че изкушения и съблазни в живота ще срещате твърде често — пазете се от тях! Една неблагоразумна стъпка, едно необмислено действие и може да се окажете в пропастта, където да загинете като морални личности. Помнете, че вашата чест е и ще бъде най-голямото ви богатство до последния ви час.
Пазете традициите и обичаите на народа ни. Това са нашите духовни богатства, с които се отличаваме и се гордеем пред другите културни народи. Пазете религиозното чувство — своето и това на близките си, защото то ще бъде за вас нравствена и здрава опора в живота. Чрез него ще цените живота си като Божи дар и по-лесно ще понасяте несгодите, които всеки човек — от първия до последния гражданин — среща по пътя си. Тук вие изучавахте астрономия, физика, химия и други науки, чрез които отчасти открихте и узнахте законите на битието. Вървете по този път на усвояване на научните истини и открития, изучавайте живота и постиженията на великите учени и ще видите, както и те виждат, навсякъде ръката на Всемогъщия.
Едни от вас ще отидат в университета — работете там с усърдие, за да достигнете върховете на човешкото знание. Там ще се подготвите да бъдете достойни водачи на народа ни, а някои от вас чрез научните си успехи ще обогатят съкровищницата на родната и общочовешка култура.
Други, които ще останете със средно образование, знайте, че по пътя на самообразованието също можете да достигнете тези върхове.
Онези от вас, които ще останат на село, ще видят какво широко поле за стопанска и културна дейност се открива пред тях — в училището, в кооперацията, заедно с учителя и свещеника вие трябва да се утвърдите като духовни и стопански водачи във вашата среда.
Нашата наука, стопанство и култура — във всички техни проявления, нашето общество — във всички негови форми, чакат вашите усилия, за да се съхранят онези сили, които крепят националността ни и извоюваха за родината ни мястото, което тя заема в семейството на културните народи.
А на вас, драги абитуриентки, пожелавам освен всичко казано дотук, да ви виждаме и в живота все така скромни, възпитани и високоморални, каквито бяхте тук в гимназията. Нека винаги бъдете украсени с онези добродетели, които ние, заедно с вашите родители, възпитавахме у вас. Бъдете радост и гордост за родителите си, упование за вашите братя и близки, и окриляйте техния дух и сили в стремежа им към по-добри дни за вас самите, за тях и за родината ни.
Аз ще завърша, драги абитуриентки и абитуриенти, като ви напомня за най-големия ви дълг — дългът към родината, който трябва да ви ръководи и окриля във всички ваши дела, устреми и постижения. Вие познавате от книгите и от разказите на вашите учители и близки черните и тежки дни на нашето минало — сълзите на почернените майки, страданията на поруганите девойки по време на тежкото робство. Вие знаете много добре, че и днес имаме братя (зад граница), които нямат училища, където да учат децата си, нямат църкви, в които да се молят на родния си език. Затова добре разбирайте защо и в този час на раздяла ви напомням вашия свещен дълг да цените нашата свобода, придобита с цената на толкова много жертви.
Нужно ли е наново да ви уверявам, че по цяла Европа — от Англия до Русия — едва ли ще намерите друго кътче земя като нашето, над което Всемогъщият да е излял благата си с толкова голяма щедрост? Тези пламенни чувства на родолюбие и преданост към родината, които ви вълнуваха като младежи — запазете ги и ги засилете, за да може България, с вас и чрез вас, да върви спокойно и твърдо по своя път към благоденствие и величие.
Скоро ще получите дипломите си с оценката за вашия труд и усилия в гимназията.
Онези от вас, които завършват с висок успех, трябва да знаят, че днес приключва само първият период от усилията им и че със същото усърдие трябва да се стремят към предни места в живота.
Тези пък, които получават по-ниски оценки, нека бъдат уверени, че с повече труд и упоритост бързо ще настигнат своите другари.
През тази година всички вие бяхте щастливи да се възползвате от Царското благоволение и щедростта на Негово Величество, който по предложение на господин Министъра на народното просвещение повиши успеха ви с една единица. Оценете това внимание, като затвърдите в себе си чувствата на преданост към върховния покровител на родната просвета — Негово Величество Царя, които неведнъж толкова искрено и спонтанно сте демонстрирали към Него.
И така, драги абитуриенти и абитуриентки, след като в продължение на 5 години бяхме тук като в едно общо семейство — ние като ваши учители и заместници на родителите ви, а вие като наши ученици и деца — запазете добрите спомени от живота си в гимназията. Навлезте в живота с твърда вяра в своите сили и успехи. Те ще бъдат радост за нас, гордост за вашите родители и гаранция за скъпата ни родина, че вие — нейните достойни синове и дъщери — ще я водите към по-светли и щастливи дни.
На добър час!
Няма коментари:
Публикуване на коментар