ЯНТРА- ПЛАВАТЕЛНА

 Лодки по Янтра е имало още през 20-те години на миналия век. През 1924 г. на завоя на реката под Турския мост било направено и кокетно пристанище, където акостирала малката флотилия. Прочетете- Пристанището на търновския спортен легион на р. Янтра, Български морски сговор и Търново
Една от задачите на Общонародния комитет за развитието на Велико Търново в първите години от дейността му е била да се направи река Янтра плавателна, сочат протоколите от третото му заседание, проведено през далечната 1966 година. Според една от стенограмите на Общонародния комитет от заседание, проведено в Министерски съвет, Пенчо Кубадински отбелязва, че Тодор Живков е предложил във Велико Търново да се направят атракции с цел привличане на туристи в старата българска столица, която е уникален синтез между природна среда и исторически паметници и трябва да се превърне в символ на славната история на Родината. Организацията имала за цел популяризирането на плавателността на река Янтра и пълноценното използване на голямото водно богатство. Тогава започва проектирането на 6 бента по протежението на река янтра в чертите на града. Ето какво пише във вестник "Велико Търново"  от 1968 г.

 

Векове наред Янтра дълбае скалистите брегове, за да извае живописното си дефиле пред Боруна, край Света гора и Френк—Хисар, между Царевец и Трапезица и през Дервеня да поеме пътя към плодородната Дунавска равнина.

През последните няколко години, Велико Търново възвръща славата си на един незабравим и приказен град, един от центровете на международния туризъм.

Като последица от това дойде и идеята за оводняване коритото на р. Янтра чрез изграждане на изкуствени подприщителни съоръжения (бентове).

Целта на това оводняване е да се превърне реката Янтра във водно огледало, напомнящо за древната пълноводна река, разнасящо прохлада, свежест и създаващо условия за спорт и развлечения. От друга страна, чрез оводняването ще се премахнат грозният вид и нехигиеничното състояние на речното корито, особено през летните месеци.

Търсени са различни начини, давани са много предложения, чрез осъществяването на които полузасушеното и полузамочурено корито на реката при маловодие да се превърне в оводнена площ.

През 1966 год. „Водпроект“ — Велико Търново, разработи идеен проект, в който се третираше въпросът за броя на бентовете и избора на типа им. В разработката се разглежда участъкът на р. Янтра от гара Трапезица до гара Велико Търново. Броят на бентовете и техният вид е избран с оглед да се запази естествената красота на реката и да се създадат условия за плавателност в посочения по-горе участък, без подприщителните съоръжения да се налагат в общата панорама на града. Освен това със създаването на плавателност по реката ще се даде възможност на наши и чужди гости да видят причудливите надскални къщи на град Велико Търново от непознатата им досега страна. Водните огледала ще придадат още по-добри художествени условия на река Янтра като градообразуващ елемент на града.

Според хидроложките разработки минималните водни количества на р. Янтра са наблюдавани през юли, август и септември и са от порядъка на 250—300 л в сек., а максималните — при 1 на сто обезпеченост — 1100 куб. м в сек.

В геоложко отношение дъното на реката е изградено от скални образувания. Свлачища и други физико-географски явления в района на разглеждания участък не са отбелязани.

Какво третира приетият вариант за изграждане на р. Янтра?

Срещу гара Трапезица се предвижда да се изгради подприщително съоръжение с падащи клапи. Изборът на това съоръжение е направен с оглед безаварийно пропускане на високите води при съответната обезпеченост оптимално решеше по отношение на дължината на подприщването и максимални възможности за сравнително добро архитектурно оформяне на възела.

Прието е височината на подприщването при статично водно ниво да бъде 3.50 м. при допустима преливна височина 3.40 м При тези елементи водната плоскост ще стигне до ДИП „В. Мавриков“

Непосредствено срещу плувния басейн при ДИП „В. Мавриков“ се предвижда изграждането на втори бент с цилиндрични затвори. Неговото предназначение е да създаде водна площ до съществуващия бент при Френк—Хисар. Цилиндричните затвори на бента се предвиждат с диаметър 2.50 м — два цилиндъра с дължина по 25 м единия. Проектира се бентът да се съчетае с шосеен мост, който да свърже Асеновата махала с ДИП „В. Мавриков“.

Съществуващият бент при Френк— Хисар се предвижда да се надстрои и заздрави.

На около 500 м надолу под моста за „Трудов фронт“ ще се изгради четвърти бент с падащи клапи, езерото на който ще достигне до банята „Баш хамам“. Бентът ще се изгради с височина 2.50 м.

Последният бент ще се издигне при банята „Баш хамам“. Този бент ще бъде с цилиндрични затвори с диаметър на цилиндъра 2 м, височина на шита 0.40 м. или общо височина на бента 2.40 м. Преливната височина на бента ще бъде 3,50 м.

Езерото на бента ще достигне на около 300 м над Стамболовия мост.

По предложение на Градския народен съвет този бент ще влезе най-напред в строителство.

В ниските участъци, застрашени от заливане при високи води, се прелвижда изграждане на подпорни стенни предпазни диги.

Преминаването на лодките през бентовете от гара Трапезица до гара Велико Търново ще се осъществи чрез шлюзови съоръжения.

Изграждането на целия комплекс от подприщителни съоръжения следва да стане след завършване на строителните работи на канализационния колектор, с оглед отпадъчните води от града да не замърсяват река Янтра.

Изграждането на р. Янтра от гара Трапезица до гара Велико Търново с подприщителни съоръжения ще промени облика на крайградския район, ще подобри микроклимата на града в ще реши проблема за премахване из непривлекателния вид на речното крайбрежие.

Инж. ЛЮБЕН ПЕТРОВ 

Изчислено било, че изграждането на бентовете ще струва внушителните за онези години 2,1 млн. лв. (минимум). Според първоначалните планове, които впоследствие са били предложени и допълнени от главния архитект на града Никола Николов, първият бент трябвало да се намира срещу гара Трапезица, а последният - в близост до сегашния Южен пътен възел. Бент № 2 се разполага срещу фабриката за текстил „В. Мавриков”. За първия така и не се прави проект в следващите 5 години, а за втория има такъв с изчисления, че строителството ще излезе 1,2 млн. тогавашни лева. Тъй като дейностите по обновлението на Царевец и останалите културни паметници са приоритет, е решено работата по вода да започне през 1980 г., когато трябвало да се довърши крепостта. Първоначално са отпуснати 100 хил. лв. на Строително монтажно управление (СМУ) „Мостстрой”. С парите е започнат третият бент, който е в района на Балдуиновата кула. Той също е трябвало да бъде завършен до 1981 г. Четвъртият е планиран в района на някогашния квартал на Велико Търново – „Трудов фронт”. За него е посочено, че са нужни 800 хил. стари лева. В документите от заседанието е записано, че петият бент, който е срещу жп пансиона, всъщност е построен. Покрай бреговете е трябвало да бъдат направени и стени, които заедно с бентовете да контролират водните нива. Съоръженията щели да имат и друга, защитна функция, защото и днес е ясно, че почти ежегодно реката приижда, като водите ѝ се вдигат с по 6 - 8 метра. През 70-те години са направени няколко големи подпорни стени с височина по 10 метра по поречието, които са запазени и до днес. От Общонародния комитет възлагат на арх. Николов реализирането на т.нар. Крайбрежна улица, чието изграждане започва в края на 70-те години. Оформен е даже подходът към нея, който е направен и може да се види и до днес вляво от главния път Русе - Стара Загора, преди първия тунел. По план р. Янтра е щяла да тече в чертите на града с дълбочина 1,80 - 2 метра, така че по нея да се движат лодки, водни колела и малки кораби. По същото време обаче започва масирано строителство на нови квартали - „Чолаковци”, „Бузлуджа” и др. Така постепенно реката остава на заден план, впоследствие Общонародният комитет спира да функционира и планът да се превърне Янтра в плавателна река е изоставен. 

Дано някога се сбъдне този дълго мечтан проект и река Янтра, виеща се тъй живописно из Велико Търново, най-сетне да се превърне в плавателна. 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ