Из вестник "НАДЕЖДА", орган на читалище "НАДЕЖДА"- бр.2 от 15 ноември 1933 г.
По случай предстоящето отпразнуване Денят на книгата, за всички ратници за културното издигане на нашия народ представлява голям интерес книжното богатство на градските библиотеки в окръга и тяхното използване от населението.
От градските читалища най-старо е читалището в гр. Свищов, основано на 30. I. 1856 год. След него върви библиотеката "Априлов — Палаузов" гр. Габрово, основана на 26. X. 1861 г. ; читалище "Надежда" —В. Търново, основано на 8 VI. 1869 год.; читалище "Напредък" гр. Горна Оряховица, основано на 13. VII 1869 год.; читалище „Напредък“ гр. Лясковец, основано 1859 год.; читалище „Развитие“ Севлиево, основано през 1870 год. „Напредък“ — Елена, основано през 17. X. 1882 год.; „Развитие“ — Дряново, основано на 13. I. 1889 година.
Преди основаването на читалищата и техните библиотеки, при училищата е имало училищни библиотеки, под името Книгохранителници.
Такива библиотеки е имало в гр. Трявна, основана на 19. ХII. 1847 год., а за Търново се говори, че е съществувала през 1852 г.
Значи, твърде далечна е историята на училищните и читалищни библиотеки, факт, който ласкаво говори за културното съзнание на населението от окръга.
Нека сега видим, как ние, днешното поколение, гледаме на това ценно богатство, събирано, от няколко поколения, и доколко си служим с него!
Приложената таблица ни дава тази картина.
Изнесените цифри говорят, че в тях има събрани доста книги, но ежегодният им ръстеж е бил твърде слаб.
Слабо се купуват книги, и слаби подаръци на книги се правят.
В чл. 11 от Закона за Народните читалища е казано, че 50% от приходите на читалищния фонд, посочени в точки а, б, в, на чл. 9, задължително се изразходват за покупка на книги.
За голямо съжаление, нашите градски читалища имат слаби постъпления по чл, 9 от закона.
В. Търновското читалище "Надежда" за 1932 год. е получило 5142 лева; Горно-Оряховското "Напредък" — нищо, Лясковското — 2983 лева. Еленското — нищо. Габровското — нищо, Дряновското — 2970; Севлиевското „Развитие“ — 7116; Свищовското — 3760 лв.
Същите читалища за 1932 г. за книги са изразходвали: Търновновското 4190 лева, Г. Оряховското — 3114; Лявсковското — 3606; Еленското — 1101; Габровското — 2870; Дряновското — 284; Севлиевското 8478: Свищовското — 6606 лева.
Или осемте градски читалища за книги са изразходвали през 1932 год сумата 27,003 лева.
Значи, за културните нужди на най-просветения окръг е изразходвано за една година 27003 лв. Тази цифра е съвсем недостатъчна, като се има предвид, че годишно в България се печатат повече от 2000 книги.
По отношение набавянето на всички новоизлезли книги само В. Търново прави щастливо изключение, благодарение на открития клон от Народната библиотека. По силата на закона за депозиране на печатни и литографии произведения, тук постъпва по 1 екземпляр от всички книги и списания и пр.
Освен това улеснение, географското положение на града е подсказало и наложило и в четирите му отдалечени махали да се учредят и махленски читалища със свои библиотеки, за книжното богатство и използването на които тук сведения не даваме.
Нека сега спрем нашето внимание върху използването на градските библиотеки. От 72819 книги в 8-тех градски библиотеки, дадени са книги за домашно четене 18095 екз. Значи, една четвърт от ценното книжно богатство е било в движение, използвано, а три четвърти — не. Този нерадостен факт говори, че градското население не чете, или твърде слабо чете. От 7989 четци, взели книги за домашно четене, 3754 са възрастни, 2582 — юноши, и 1653 — деца до 14 годишна възраст. Или числото на децата и юношите превишава това на възрастните. Това е отрадно явление и примера на свищовското и габровското читалище трябва да бъде усвоен и от останалите градски читалища.
Бъдещето е в младежта и нека нея спечелим за каузата на българското читалище.
От градските читалища най-старо е читалището в гр. Свищов, основано на 30. I. 1856 год. След него върви библиотеката "Априлов — Палаузов" гр. Габрово, основана на 26. X. 1861 г. ; читалище "Надежда" —В. Търново, основано на 8 VI. 1869 год.; читалище "Напредък" гр. Горна Оряховица, основано на 13. VII 1869 год.; читалище „Напредък“ гр. Лясковец, основано 1859 год.; читалище „Развитие“ Севлиево, основано през 1870 год. „Напредък“ — Елена, основано през 17. X. 1882 год.; „Развитие“ — Дряново, основано на 13. I. 1889 година.
Преди основаването на читалищата и техните библиотеки, при училищата е имало училищни библиотеки, под името Книгохранителници.
Такива библиотеки е имало в гр. Трявна, основана на 19. ХII. 1847 год., а за Търново се говори, че е съществувала през 1852 г.
Значи, твърде далечна е историята на училищните и читалищни библиотеки, факт, който ласкаво говори за културното съзнание на населението от окръга.
Нека сега видим, как ние, днешното поколение, гледаме на това ценно богатство, събирано, от няколко поколения, и доколко си служим с него!
Приложената таблица ни дава тази картина.
Изнесените цифри говорят, че в тях има събрани доста книги, но ежегодният им ръстеж е бил твърде слаб.
Слабо се купуват книги, и слаби подаръци на книги се правят.
В чл. 11 от Закона за Народните читалища е казано, че 50% от приходите на читалищния фонд, посочени в точки а, б, в, на чл. 9, задължително се изразходват за покупка на книги.
За голямо съжаление, нашите градски читалища имат слаби постъпления по чл, 9 от закона.
В. Търновското читалище "Надежда" за 1932 год. е получило 5142 лева; Горно-Оряховското "Напредък" — нищо, Лясковското — 2983 лева. Еленското — нищо. Габровското — нищо, Дряновското — 2970; Севлиевското „Развитие“ — 7116; Свищовското — 3760 лв.
Същите читалища за 1932 г. за книги са изразходвали: Търновновското 4190 лева, Г. Оряховското — 3114; Лявсковското — 3606; Еленското — 1101; Габровското — 2870; Дряновското — 284; Севлиевското 8478: Свищовското — 6606 лева.
Или осемте градски читалища за книги са изразходвали през 1932 год сумата 27,003 лева.
Значи, за културните нужди на най-просветения окръг е изразходвано за една година 27003 лв. Тази цифра е съвсем недостатъчна, като се има предвид, че годишно в България се печатат повече от 2000 книги.
По отношение набавянето на всички новоизлезли книги само В. Търново прави щастливо изключение, благодарение на открития клон от Народната библиотека. По силата на закона за депозиране на печатни и литографии произведения, тук постъпва по 1 екземпляр от всички книги и списания и пр.
Освен това улеснение, географското положение на града е подсказало и наложило и в четирите му отдалечени махали да се учредят и махленски читалища със свои библиотеки, за книжното богатство и използването на които тук сведения не даваме.
Нека сега спрем нашето внимание върху използването на градските библиотеки. От 72819 книги в 8-тех градски библиотеки, дадени са книги за домашно четене 18095 екз. Значи, една четвърт от ценното книжно богатство е било в движение, използвано, а три четвърти — не. Този нерадостен факт говори, че градското население не чете, или твърде слабо чете. От 7989 четци, взели книги за домашно четене, 3754 са възрастни, 2582 — юноши, и 1653 — деца до 14 годишна възраст. Или числото на децата и юношите превишава това на възрастните. Това е отрадно явление и примера на свищовското и габровското читалище трябва да бъде усвоен и от останалите градски читалища.
Бъдещето е в младежта и нека нея спечелим за каузата на българското читалище.
Няма коментари:
Публикуване на коментар