Сръбският просветител Св. Сава в Търново- Т. Янков

 Когато правоимащият на българския престол Иван Асен го отнема от узорпатора Борила в 1218 г. и впоследствие оженва дъщеря си Белослава за сръбския крал Стефана Владислава (1234—1243), между България и Сърбия настъпва мир и приятелство. В този именно период на сръбско-българското приятелство е посетил Търново сръбският архиепископ и просветител Сава — впоследствие канонизиран от сръбската църква за светец — гдето и починал. Тая обикновена за всеки смъртен случка, е историческо събитие за една личност, каквато е Св. Сава. За сръбското племе той е със значението на нашите просветители, равноапостолите Св. Кирила и Методия. Светското му име е Ростислав (Ростко), най-младият от синовете на сръбския владетел Стефан Неман и брат на Стефана Първовенчани. Във висша степени морален и набожен, той се посвещава в мога да кажа, служба на Бога, като още твърде млад се подстригва за монах във Ватопедския манастир в Света-гора (Атон). Впоследствие успява да склони императора Теодор I Ласкарис (1204—1222) и цариградския патриарх Германа II да дадат съгласието си за учредяване на независима сръбска църква. В начало отказвайки се от скромност, по-сетне се съгласява да стане глава — архиепископ на новоучредената сръбска църква, като бива ръкоположен от самия патриарх Герман. Под неговото ръководство, сръбската църква укрепва, както и просветното дело. Той основава и първата книжовна школа, от която постепенно се развива сръбското народно училище; затова смъртният ден на Св. Сава (27 I нов стил) е най-големият сръбски училищен празник — „Слава“. Оставайки за свой заместник архиепископа Арсения, той тръгва с много свои ученици и последователи на поклонение в светите места, което извършил два пъти: през 1229 и 1234 г. След като посетил Египет, Палестина, Сирия, Вавилон и Цариград, дошъл в България — в Търново. Тука той е бил посрещнат не само като църковен глава на един съплеменен и приятелски народ, но и като близък родственик на царското семейство. Както видяхме по-горе, Белослава, дъщерята на Иван Асена, била омъжена за братовия му син Стефана Владислава.
В Търново пристигнал в началото на 1235 г., дето останал за по-продължително време. По желанието на Иван Асена и патриарха Иоакима, Сава Неманич служил с последния срещу и на Богоявление, след което заболял и починал на 27 януарий 1235 г. Както се вижда от мотото на това кратко описание блаженопочиналият бил погребан в „Св. 40 мъченици“. Дълго време Иван Асен не е разрешавал, мощите на покойника да бъдат отнесени в Сърбия, но най-сетне отстъпил, когато сам зет му Владислав дошъл в Търново да го моли. Мощите били отначало положени в построения от Владислава Милешевски манастир в ю. з. Херцеговина (жупа „Црна стена“), но отсетне, в 1595 г., по-настояване на турците, били отнесени в Белград. За св. Сава са написани XIII в. две житиета: едно от сръбския писател, иеромонах от Хилендарския манастир Доминтиян, а второто- от Теодосия Търновски.

Гробът на св. Сава Сръбски в църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново