ИЗ ПЪТЕПИСИ И СПОМЕНИ НА ТОДОР ЯНКОВ (1939 год.)
Тъкмо срещу Градския дом се издига стара триетажна къща, под която се намерваше най-добре уредената на времето аптека — „спецария" на тогавашен търновски език — принадлежаща на Георги Маркидис, женен за еленченка от виден български род. Аптеката беше извънредно хубаво наредена. Тук в югозападна посока се извива стръмна, тясна улица с няколко отклонения — потънали в мълчание и покой „сокачета", които впрочем, както видяхме, са безброй в Търново и които собствено съставляват неговата вътрешна романтика. Тука е имало турски къщи, които след построяването на църквата „Св. Спас", за която след малко ще стане дума, са били откупени от българите. В тая махала се намираше къщата на семейството Иванчеви, от което излязоха двама видни мъже: покойният просветен деец и бивш м-р Тодор Иванчев и също тъй покойният му брат Сава Иванчев, виден правист и общественик. По-нататък, при западния вход на гореспоменатата църква, се открива тясна и уморително стръмна уличка, извеждаща на главната улица. Споменувам я, защото тук са къщите, в които живяха две бележити личности: дългогодишният стар учител, даскал Георги Коджов, и известната поетеса Мара Белчева, починала преди две години. С голяма почит споменувам казания Г. Коджов, който преди освободителната война е бил и мой учител. Този, безпримерно кротък и високо нравствен човек, беше образцов учител и възпитател. Мара Белчева, която след свършване на образованието си във Виена, живя при леля си, многопознатата в града и заслужила учителка Елена Ангелова, се омъжи за министъра на финансите в Стамболово време- Белчев, търновец, с големи способности човек. Убит впоследствие, Мара остана до края на живота си вдовица, предадена на поезията. ➡Продължение
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар