Христо Караминков Бунито ( 1846- 1892 г.)- революционер

Христо Караминков Бунито е роден в гр. Търново през 1847 год. от заможни родители, които са го възпитавали в любов към отечеството и народа си. Той се е учил да чете и пише във взаимното българско училище, което по онова време е било значително наредено. Когато поотраснал, малкият Христо бил даден да учи занаят — памукчия. От този занаят той добивал прехраната си и като възрастен човек. На 19-годишната си възраст той взел живо участие в църковната борба, както и при изгонването на гръцкия владика Неофита от Търново. По-късно той бил член в тайния революционен комитет и един от деятелните агитатори за свободата на народа. Под булото на своя занаят — памукчилъкът, той е обикалял търновските села и заедно със Ст. Стамболова са уреждали селските революционни комитети, като са записвали и въстаници. След несполучливото Старо-Загорско въстание през 1875 г. Христо Караминков, понеже бил подозрян от турските власти, избягал в Румъния, гдето е бил постоянен другар на Стамболова. Заедно с последния през м. февруари същата година са минали в Дунава по леда с риск да се удавят и са дошли в Русе, в къщата на баба Тонка, отгдето, преоблечени, с пощенската кола заминават за Търново, като носели със себе си и един сандък с револвери. Под благовиден предлог двамата пътници с багажа си слезли от пощенската кола при Преображенския монастир, без да бъдат в нещо подозрени от своя колар турчин. Христо Бунито се е криел, както и Стамболов, в с. Самоводене. Тука и двамата са имали срещи с Пановчето, Георги Измирлиев Македончето, Тодор Лефтеров от Търново и поп Харитона. При тези срещи било е решено в деня на въстанието (11 май 1876 г.) всеки от поменатите лица да изведе своите хора в Балкана на отреденото сборно място. Христо Караминков е бил натоварен да изведе въстаниците- селяни от с. Мусина и с. Михалци. Поради преждевременното залавяне на Пановчето и Македончето в Горна Оряховица, Христо Караминков с въстаниците от поменатите села и поп Харитон с ония от селата Бяла- Черкова и Вишовград се опътват към Дряновския монастир, гдето се затвориха, като се противопоставиха на Фазла-паша с неговите черкези, топови и редовна войска. При обсадата на монастиря, когато от запалването на барути, изгоряха очите на войводата поп Харитона, командата премина върху Христа Бунито. След разбиването на монастиря Христо, заедно с други свои другари, избягват в околностите му и, за да се избавят от преследването и погледите на черкезите и башибозуците, те се заравят до шия в земята, като си зариват главите с бурен и тръни. Когато работите след ограбването на монастиря поутихнали, Христо тайно се завръща в Търново, влиза в едва позната къща, криейки се през цялото лято. През есента със Ст. Стамболова заминават за Свищов и от там чрез каици се прехвърлят в Румъния. При обявяването на освободителната война Христо Караминков се записва опълченец в българските дружини и като такъв се завръща в Търново. По причина на крайно разстроеното си здраве той остава на лекуване при своите си, като с това завършва своята поборнико-опълченска дейност. След освобождението на България той се задомява, залавя се за търговия, от която на първо време едвам е изкарвал прехраната си. Христо Карамннков се е ползувал с голяма почит и уважение между съгражданите си и селените от Търновския окръг. Той е бил избиран член на Търновския окръжен съвет и народен представител. След няколко месечно боледуване той се помина на 14 април 1892 г. в родния си град, гдето бе тържествено погребан при стечението на гражданите от целия град и на приятелите му от окръга.

   Гробът на Христо Караминков (Бунито), парк "Дружба", гр. Велико Търново

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ