ЗЕЛЕНКА

 Из "Силуети около Търново от Моско Москов 1911 г.

Зеленка! Зеленка! Какви приятни спомени будиш ти със своето име в душата на всеки търновски гражданин от по-старото поколение! Пренася се той в миналото, в старото хубаво еснафско време и си припомня тази местност, където поне един път, един ден в годината си е отдъхвал от световните залиси и обезпокоителни грижи.
Наближава прохладната есен и ето Преображение настане. Тръгва той, търновецът, с жена, с деца, с роднини и всеки носи под мишница по нещо за ядене, за пиене и идат на Зеленка. А ония ми ти вековни брястове разстлали ширни клони, хвърлили прохладна сянка и сякаш те мамят:
— Седни под нас.
Разтлали трапеза, разположили плоски с руйно вино от местността Саламатя, Пишманя, Картала, а около трапезата се наредили стари, млади, деца, моми. Зурли, тъпани, гайди веселят еснафското сърце на търновчанина. А наоколо ония ми ти баири: към запад Шейдетата, към север Голият-мех, към юг Дългата поляна покрити с лозя, обрасли с плодни дървета, гледат, как стопаните им се веселят от сока, който дават щедро на работливата ръка. Зеленка, потънала в зеленина, в цветя като нежна булка сред тия китни върхове, кокетливо изглежда изпод сянката на разкошните клонати дървета към сочните гроздове, които красят лозите по близките височини.
Ечи поляната от песни, глуми и шеги, ехти околността от радост и упоение и тъй се минава денят. Слънцето прибира топлината си, и лъхва влажен ветрец и сякаш пада умора над земята. Но напуща ли се Зеленка? Ех, пуста Зеленка! Колко е бленувано по нея! Колко потайни мисли и пърливи надежди са казвани и потребвани там! Колко пламенни сърца са ожидали среща в потайните кътове около тази полянка! Зеленка, Зеленка! Колко си била мила за търновско сърце!
И ние заведохме бъдните търновски граждани и гражданки на първи май да видят, где са се шенледисвали техните бащи и деди и да внесем малко живинка в този отдавно изоставен кът на някогашни радости и веселия. И що? Не можахме да отраем до пладне. Ех, всичко наоколо диша дивота и навява тъга върху душата на посетителя. Всичко отънало в пустотия и голота. Где овощните дървета, где буйните лозя, обработени, окопани и отънати със сочни гроздя? Минала човешката разрушителна ръка и унищожила всичко, и Зеленка останала осиротяла, мълчалива и забравена. Два три опърпани бряста я пазят, като запустяла гробница на толкова радости, които е внасяла тя в душата на търновчанина. Чешмата, около която са ставали толкова задирки и са изтръгвани из младежкото сърце толкова копнежи, днес е разорена. Птичките, които в роеве са се въдили тук някога си и са заглушавали усоите ѝ с песни си, днес я отминават и Зеленка, изоставена вече замълчала, сякаш тъгува и живее със старите си спомени.
Ако можеха да станат старите хора и да погледнат тази пустотия около Зеленка! ... Ех Зеленка Зеленка! Хубаво ти е името, ала със околната си пустия вдъхваш негостоприемство към себе си и ние бързаме да те напуснем.
Само ти ли запустя? Ами нашите сърца, нашите души? Ще ти дойда един ден на гости, Зеленка, та можем да се изплачем... Приличаме си по съдба... 

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ Generated image

Become a Patron!

Няма коментари:

Авторско право

©️Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в