Моят прадядо- опълченецът Петър Николов Петрушев

 Чувствам се много развълнувана.. Открих кой е моят прадядо по кръщелното свидетелство на моята баба. Анатолий Филипов, администратор на групата на Бяла Черква ми препоръча книгата "Родословие на Бяла черква /1720-1920/" на Николай Теодосиев. В този колосален труд авторът е събрал ценна информация за родовете и много забравени биографии, една от които е на моя прадядо. Нямам търпение да ви го представя, защото е бил забележителна личност. Опълченецът Петър Николов Петрушев

Роден на 18.01.1858 г. във Велико Търново.

   Записан е в 3-та опълченска дружина и е взел участие в боевете при Шипка и Шейново (НБКМ, П. д. И-376). Водил се е на военна служба от 25.05.1877 до 24.06.1878 г., но името му е пропуснато в списъка на Руменин (1978). По медалите знаех, че имам някой прадядо опълченец и сега разбрах кой е той.  Тук може да прочетете повече- Неизвестни опълченци от Бяла черква

  Непосредствено след Освобождението моят дядо, Петър Петрушев се заселва в Бяла черква, където през 1891 г. се жени за Цана Иванова от Габрово. Това е моята прабаба, която описва в своя тефтер поклонението си до Божи гроб през далечната 1927 год. Един забележителен автентичен разказ от първо лице. Определено си заслужава да го прочетете.

   Бракосъчетанието е извършено от свещ. Петко Франгов, кумувал е Цачо А. Ненов. Имал е един син, Димитър Петрушев (р. 1892), и три дъщери: Стефанка (р. 1895), Величка (р. 1900) и Радка (р. 1904) моята баба. Петър Петрушев се е замогнал от търговия, имал е къща и магазин в Бяла черква, станал е хаджия. От 1897 г. започнал да получава поборническа пенсия от 30 лв/месец. Починал е в Бяла черква на 20.06.1920 г..

 Жена му, Цана Хаджипетрушева и брат му, Христо Н. Петрушев са дарители на значителни парични суми в полза на църквата в Бяла черква (Драганова, 1984, с. 294). За тези заслуги Христо Петрушев/брат/ е погребан в църковния двор, но през 1976 г. е препогребан в общ гроб заедно с други видни белочерковци. В началото на 1920 г. в Бяла черква е разкрит учителски институт за подготовката на редовни прогимназиални учители с двегодишен курс на обучение и с две групи: историко-филилигически отдел и физико-математически отдел. Институтът съществува три години и в него учителствувал Димитър Петрушев, синът на моя прадядо. Моята баба Радка хаджи Петрова/Костова/ се омъжва за Иван Костов- Малината и живее в Търново. Ето и тяхната фамилна история.

Точно днес на 22.09.2020 г. денят на Независимостта аз открих гроба на моя прадядо- опълченец. Влизам в гробищата на гр. Бяла Черква за пръв път, тръгвам и се спирам точно пред паметника на моите прадядо и прабаба. Не мога да опиша чувствата си.. Като че ли някой невидимо ме водеше към тях.. Нямаше как да не си поплача, емоцията не може да се опише с думи.. Бог да упокои душите им!

Най-отгоре е имало кръстове, които явно по комунистическо са били съборени. Паметникът беше заринат с боклук и като го изчистих намерих един от кръстовете. После намерих и втория, и реших да ги сложа на местата им. 

Радвам се, че това дело беше успешно, защото паметникът с вече поставените кръстове стана още по-величествен.

Сигурна съм, че всичко това не беше случайно. Родена съм през 1972 г. и съм слушала само разкази за моите баба и дядо, прадядо и прабаба, починали доста преди да се родя. Но духовната връзка между роднините е толкова голяма и за нея няма граници, дори и от смъртта. Бог да ги прости и упокои моите близки! 

Един ден съм убедена ще се видим, макар и само духовно, защото душите са безсмъртни и ни чакат в своето отечество, за да ни посрещнат, когато сме подготвени..

Прочетете още: Неизвестни опълченци от Бяла черква