КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ (1889-1961г.), майстор на акварела рисува невероятни пейзажи от Велико Търново.
На фронта се сближава с Борис Денев. Свири в джаз бенд, който е
дирижиран от Илия Бешков, Дечко Узунов е на тъпана, а дайрето бие
Александър Божинов. През 1910 г. излага четири акварела в Тръпковата галерия, които веднага се откупуват. През лятото рисува в Павликени, Севлиево, Габрово и Търново.
След 9 септември 1944 г. обявяв ат Константин Щъркелов за художник, толериран от царя и буржоазията, изключват го от Съюза на художниците и го пращат в затвора. В своя живот майсторът на акварела е честван истински само при един свой юбилей – на 10 февруари 1935 г., когато заедно с десетата самостоятелна изложба на Щъркелов в галерия „Аксаков” в София се отбелязва тържествено и 25-годишната му творческа дейност. По повод на юбилея Щъркелов е награден с орден „Свети Александър”.
През август и септември 1936 г. „виртуозът на акварелната техника” остава в Търново и околностите му и с невероятната си художествена четка твори приказни пейзажи. В писмо от 22 септември до Александър Божинов съобщава: „Работя и съм много доволен. Есента се е разлудяла сред боровете – просто ще ги запали. Гледам като от олтара Царевия град Търнов.” През 1938 г. по Великден и през м. юли отново е в „славното Търново”.
Годината 1944 е изключително трудна за семейството на Щъркелов. При бомбордировките над София домът му е напълно разрушен. Преселват се при родителите на съпругата му във Варна. Но нито Константин Щъркелов, нито някой от приятелите му са можели да си представят тогава, че новите законодатели на художествения вкус след 9 септември 1944 г. ще отредят толкова незаслужено скромно място и значение на големия пейзажист. В бясното им желание да узаконят в изкуството „социалистическия реализъм”, те бързо формират официална листа на т. нар. следовници и носители на „реалистичните” традиции от миналото. Но в нея името на Щъркелов отсъства, въпреки че художественият му възглед е пряко свързан именно с реализма. Той е квалифициран като „официален художник на режима, толериран от царя и буржоазията, налагащ един конвенционален, повърхностен вкус, чужд на истински прогресивните тенденции в изкуството ни от 30-те години”. На 9 октомври 1944 г. е изключен от Съюза на българските художници, арестуван и прекарва в Централния затвор пет месеца, като му е отнето и софийското жителство.
След 9 септември 1944 г. обявяв ат Константин Щъркелов за художник, толериран от царя и буржоазията, изключват го от Съюза на художниците и го пращат в затвора. В своя живот майсторът на акварела е честван истински само при един свой юбилей – на 10 февруари 1935 г., когато заедно с десетата самостоятелна изложба на Щъркелов в галерия „Аксаков” в София се отбелязва тържествено и 25-годишната му творческа дейност. По повод на юбилея Щъркелов е награден с орден „Свети Александър”.
През август и септември 1936 г. „виртуозът на акварелната техника” остава в Търново и околностите му и с невероятната си художествена четка твори приказни пейзажи. В писмо от 22 септември до Александър Божинов съобщава: „Работя и съм много доволен. Есента се е разлудяла сред боровете – просто ще ги запали. Гледам като от олтара Царевия град Търнов.” През 1938 г. по Великден и през м. юли отново е в „славното Търново”.
Годината 1944 е изключително трудна за семейството на Щъркелов. При бомбордировките над София домът му е напълно разрушен. Преселват се при родителите на съпругата му във Варна. Но нито Константин Щъркелов, нито някой от приятелите му са можели да си представят тогава, че новите законодатели на художествения вкус след 9 септември 1944 г. ще отредят толкова незаслужено скромно място и значение на големия пейзажист. В бясното им желание да узаконят в изкуството „социалистическия реализъм”, те бързо формират официална листа на т. нар. следовници и носители на „реалистичните” традиции от миналото. Но в нея името на Щъркелов отсъства, въпреки че художественият му възглед е пряко свързан именно с реализма. Той е квалифициран като „официален художник на режима, толериран от царя и буржоазията, налагащ един конвенционален, повърхностен вкус, чужд на истински прогресивните тенденции в изкуството ни от 30-те години”. На 9 октомври 1944 г. е изключен от Съюза на българските художници, арестуван и прекарва в Централния затвор пет месеца, като му е отнето и софийското жителство.
Едва през 1953 г. е
възстановено членството на Константин Щъркелов в Съюза на българските
художници. През 1958 г. се завръща със семейството си в София и се
заселва в новата си къща. Като малка реабилитация на 9 октомври 1960 г.
се открива юбилейна изложба по случай 70-годишнината му и 50 години
творческа дейност в галерията на бул. „Руски” № 5, а през месец ноември е
награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” I ст. Година по-късно, на 29
април, умира в София, според думите на дъщеря му Богдана Щъркелова –
„художникът, който разговаряше с Бог”.
Разгледайте негови творби
Източници-http://shtarkelov.info,
книгата" Споменъ за Търново"-Катя Митова-Ганева
Няма коментари:
Публикуване на коментар