В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, МОЖЕ ДА МЕ ПОДКРЕПИТЕ ТУК

Отчет за 25 годишната дейност на просветителния комитет при читалище „Надежда“

 Из общински вестник "Велико Търново"-1935г.

В. Търновското читалище „Надежда“ се създаде в 1869 година. То е рожба на проявените от народа ни върховни усилия за духовен подем и национално самосъзнание.
В чл. 1. на първия му устав от същата година се определя назначението на читалището по следния начин:
„Съставянето на читалището "Надежда" в Търново има за цел: а) да спомага за разпространение на просвещението между съгражданите ни и народа ни изобщо и б) да са труди за развитието на вкуса за прочитание помежду ни“.
За постигане на поставените цели, както личи от запазените от онова време протоколни книги за общите читалищни събрания и заседанията на настоятелствата му, още през първата година от неговото съществувание се уреждат неделни сказки урежда се библиотека с читалня, за която се доставят, освен излизащите тогава български вестници и списания в Цариград, но и два на френски език; открива се неделно училище за възрастни; раздават се полезни книги като награда за добър успех на ученици от българските училища в града; подпомагат се бедни деца от същите училища с учебници; отпущат се парични помощи на бедни, но способни млади търновци да продължат образованието си в чужди училища, полагало грижи да се уредят читалища в близките села и градове, а с уредените вече поддържало връзки, като ги снабдявало с книги и периодически издания, изпращани до него от централното народно читалище в Цариград.
Между средствата за обществена просвета, сказките, държани от по-образованите читалищни членове пред членове на читалището в общите негови събрания, били поставени на първо място. В XII общо събрание на читалището, държано на 12 юлий 1870 год., било възложено на настоятелството да се грижи такива сказки да се изнасят всяка неделя. От това личи, какъв интерес са будели тези сказки у интелигентните търновци от онова време. Първа читалищна сказка била изнесена от Д-р Иванчо х. Тодоров на текст: из областта на естествознанието. След него се споменуват в читалищните книжа като най-дейни просветители чрез живото слово от катедрата на читалището тогавашните учители от главното училище: Тодор Н. Шишков, Георги Смилов, Богдан Горанов, а от Петропавловската семинария Недьо Жеков и др.
Редовно е давана тази обществена просвета до 1876 г., когато читалището било затворено, понеже някои от неговите ръководители били подозрени от турската власт в бунтарство.
След освобождението ни читалището възобновява просветната си дейност в 1879 г., като поддържа пак библиотека и читалня и като урежда сказки, представления и литературни забави. До 1887 г. читалищното настоятелство се е занимавало непосредствено с тези клонове на просветната дейност на читалището покрай грижите за общото му управление, обаче, от тази година почва да функционира като спомагателен институт при него театрален комитет, съгласно чл. 15 от устава от същата година, и специална комисия за избор на библиотечни книги, съгласно чл. 16. Това се наложило от разширената дейност на читалището по поддържане културна просвета чрез сцената на новото си здание, направено през 1885 год. и за обогатяване на своята библиотека. Пак при значително нарастване на читалищната просвета чрез катедрата през 1910 година се налага да се предвиди в устава на читалището: нов спомагателен институт — комитет за сказки, който през 1923 година бива преименуван на просветителен комитет. През същата 1923 година нарасналия интерес към запазване старините в града и около града, както и за добро уреждане на съществующия при читалището археологически музей налага да се създаде и археологически комитет с уредник на музея и пазители на старините. В чл. 23 на устава от 1910 година се предвижда в общото годишно събрание да се избира специален 5 членен комитет, на който се възлага да се грижи за уреждане публични неделни сказки. В правилника за вътрешния ред на читалището, изработен през 1912 година въз основа на този устав, сказките вече не се наричат неделни, види се защото се намира за удобно да се уреждат и през други дни на седмицата, както става и досега. В този правилник се предвижда още в началото на читалищната година комитетът да си начертава общ план за предстоящата просветна дейност през годината, а в началото на всеки месец — програма за сказките през месеца. С устава на читалището от 1923 год. дейността на просветния комитет се разширява: в т. б на чл. 20 се нарежда този комитет да се грижи за уреждане на публични сказки и народен университет. Да се прокара системност в изнасяните от читалищната катедра сказки до степен да се дават закръглени курсове по разни клонове от науката, литературата и изкуствата беше идеал за просветния комитет и читалищното настоятелство; обаче, оказа се на практика, че тази идея не може да се приложи при нашите условия. Направиха се опити в тези посоки при участие на лектори местни сили, защото за задържане външни лектори за по-дълго време в града за изнасяне един такъв курс липсваха нужните средства, но се оказа, че липсват слушатели, които да се ангажират редовно да посещават тези цикли от сказки: аудиторията менеше състава си при отделните сказки.
Това наложи да се изостави идеята за уреждане народен университет за по-благоприятно време, а засега читалището да се задоволи с даваните и през миналите години сказки за разпространена просвета, налагана от интереса на посетителите и предложенията на избраните лектори. Затова в устава на читалището от 1931 год. задачата на просветителния комитет наново се ограничава, като съгл. чл. 54, му се възлага да се грижи за уреждане публични сказки, беседи и изобщо за организиране и ръководене на просветителната дейност на читалището. В кръга на тези задължения просветителният комитет от тази година насам се погрижи да уреди, покрай съществуващите от създаването на читалището библиотека и читалня за възрастни, специална библиотека и читалня за деца, за които се учреди и специален фонд. Вън от това той взема редовно участие в уреждане празника на книгата, като устройва изложба на стари и най-нови книги при читалището. Миналата година се направи опит да се открие детската читалня със съдействието на г. г. учителите от първоначалните училища, като се използуват набавените дотогава книжки от детската литература; обаче, неудобствата, на които се натъкна тогава и за премахването на които не можа и досега да се направи нужното, попречиха да се повтори този опит. Срещу това пак при съдействието на г. г. учителите при първоначалните училища се очертаха нови перспективи за дейност в тази посока.
Дейността на просветителния комитет при читалището се прояви по-интензивно от 1921год. насам, макар неговото съществуване да се беше наложило още в 1910 година, от която той навършва до днес 25 годишна дейност. За годините около двете войни, Балканската и Общоевропейската, в книжата на читалището не се отбелязва нищо особено по неговата дейност, пък не можеше и да се прояви през самите военни години.
Според събраните сведения от читалищните книжа, през годините 1921—1934 са изнесени катедрата на читалището 575 народни четения (сказки) и четения на собствени произведения от наши писатели и поети. В тези четения са взели участие 299 лектори, местни и външни, които по професия се разделят на: 75 професори, 61 писатели, 29 общественици и журналисти, 19 лекари, 50 учители, 5 свещеници, 5 инженери и архитекти, 6 офицера, 7 художници и 43 от разни други професии. Общият брой на посетителите се движи от 4222—82520. Имало е години, когато интересът на публиката значително е пораствал. От посетителите болшинството винаги е бивало из средата на училищната младеж, а от възрастните — мъжете винаги са били повече от жените. По години сказките са вървели така: 1921/2—29 1922/23-46, 1923/24-47, 1924/25—39, 1925/26-35, 1925/27-56, 1927/28-57, 1928/29-27, 1929/30-58, 1930/31—47, 1932-41, 1933-43, 1934-50.
През последната отчетна година 1934 (от 1/I—31/ХII са изнесени 48 сказки и две литературни четения. Сказките и литературните четения са изнесени от 33 лектори, които по професия са: 6 професори, 9 писители, 2 общественици, 5 лекари, 5 учители, 1 художник, 5 от разни други професии: чиновници, търговци и др. От началото на 1935 година са изнесени още 8 сказки и 1 литературно четене от 3 писатели, 3 лекари, 1 инженер електротехник, 1 учител, 1 чужденец професор. Тези народни четения, обаче, влизат в кръга на дейността на просветителния комитет за 1935 г.
Голяма стъпка за правилния ход на дейността на просветителния комитет през изтеклата 1934 г. се яви обстоятелството, че на лекторите, които по покана на читалището идеха отвън, като лектори на читалищния съюз, се отне правото за безплатно пътуване, каквото имаха до миналата година. Канени са външни лектори, съгласно начертаната програма на просветителния комитет за дейността му през есента на 1934г. и първите месеци на 1935 година, обаче, не се отзоваха на поканата, като по разни причини я отклониха. Дано скорошното застъпване от страна на управата на Върх. читалищен съюз пред Министъра на просветата помогне за възвръщане досегашното положение за подобрение условията за дейността на комитета. 
Прочетете още- Отчет за 25 годишна дейност на просветителния комитет при читалище „Надежда“

Грета Костова-Бабулкова  
Старо Търново

Няма коментари:

ПОДКРЕПИ "СТАРО ТЪРНОВО"
Описание Сума
Дарение BGN

Дарение в евро

Авторско право

Съдържанието в блога /текстове, фотографии и видео/ е под закрила на Закона за авторското право. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на блога без разрешение от страна на Старо Търново е забранено.

Абонирайте се, за да ни следите в