Проф. Крум Балтаджиев
Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития
на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в
това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море
преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките
"изчезнаха" от историята. Така се процедираше с неудобните от
политическа гледна точка народи и те съгласно
ленинско-марксистко-сталинските концепции "изчезваха" от историята. Тази
руска теория за "изчезналите" народи беше разработена отдавна. Първо
народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по
сталинския принцип: "Има народ - има проблем, няма народ - няма
проблем". В по-ново време проводници на тази теория в Русия са: С. А.
Плетнева, П. И. Пучков, Д. В. Шелов, В. В. Седов, Г. Е. Афанасиев, И.
Зрдели и някои други. Естествено сред "изчезналите" народи на първо
място са тези с български произход или генетически свързани с българите -
скити, буртаси, хазари, половци (кумани), хуни, печенеги (баджанаци),
анти и авари.
Траките трябваше да "изчезнат", защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос: Москва-Белград-Атина.
Траките трябваше да "изчезнат", защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос: Москва-Белград-Атина.
За
да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за
древната история на България и тракийската култура, която беше на
по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и
древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в
българската история и даваше основание да се твърди, че днешните
българи (в това число и македонците) нямат нищо общо с античното
население на Балканския полуостров - една опашата лъжа!
Траките, според Херодот, били най-многобройния народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков, проф. Василка Тъпкова-Заимова* и особено акад. Димитър Ангелов се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били: "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV-V в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т. н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество, траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори: чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще, траките започват да се "изпаряват" и да "изчезват", защото така са наредили отгоре!
Фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните "редактирания" и преписи на Омировия епос. Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят.
Това, че траките и древните македонци (трако-илирийци) били "изчезнали" през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си "Десетте лъжи на Македонизма" и "Българите и Александър Македонски" твърди, че древните македонци били "гръцко племе" и че нямали нищо общо със съвременните македонци. Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина "Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос.
Траките, според Херодот, били най-многобройния народ на земята след индийците, обаче автори като проф. Велизар Велков, проф. Василка Тъпкова-Заимова* и особено акад. Димитър Ангелов се опитват да ни убедят, че през Римската епоха те били: "романизирани и елинизирани"; "етническото им съзнание било променено"; "траките се претопили"; "провинциите Долна Мизия, Тракия и Македония пострадали от нашествия и се обезлюдили"; "на Балканите станали големи етнически промени до идването на славяните IV-V в."; "в пограничните провинции по долното течение на Дунав населението било силно варваризирано"; "траките били подложени на асимилационни процеси"; "антропологическата и биологична пъстрота сред тракийския свят се увеличава"; и т. н. Според акад. Димитър Ангелов през Римското и Византийско владичество, траките почти изчезнали под влияние на неблагоприятни фактори: чести войни, варварски нашествия, опустошителни епидемии, отвличания в робство, емиграции, претопяване, асимилация и т.н. Въобще, траките започват да се "изпаряват" и да "изчезват", защото така са наредили отгоре!
Фалшификациите на тракийското наследство, пренасящи се и върху древната българска история, започват още при многобройните "редактирания" и преписи на Омировия епос. Още там се прави нагъл опит да се прикрият много факти и обстоятелства от древната история на Балканския полуостров, които обаче през последните години бяха изнесени на бял свят.
Това, че траките и древните македонци (трако-илирийци) били "изчезнали" през античността и нямали нищо общо с българите, продължава да се тиражира и днес. Божидар Димитров в книгите си "Десетте лъжи на Македонизма" и "Българите и Александър Македонски" твърди, че древните македонци били "гръцко племе" и че нямали нищо общо със съвременните македонци. Той дори адмирира разрушителната теза на еврокомисарите, според която поради тази причина "Македония трябва да се откаже или от името си или от историята си"!... Тук вече и слепите би трябвало да прогледнат и да разберат за какво става въпрос.
Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той, пускайки дезинформации в публичното пространство. Друг пример от същия автор показва с какво точно се занимава той,
пускайки дезинформации в публичното пространство. В книгата си "Десетте
лъжи на Македонизма", Димитров дава копие от български надпис на цар
Самуил, в който има пасаж, определящ цар Самуил като "цар на Българи и
Ромеи". Надписът е открит през 1997 г. на каменна плоча в българска
църква на територията на Гърция. Той е изпратен като снимков материал и
реплика от гръцки граждани от български произход до Божидар Димитров.
Първоначално Божидар Димитров обяви надписа за фалшив в една публикация
във в. "Македония", а след това се отметна и каза, че е оригинален.
Междувременно гръцките власти откриха надписа и го унищожиха!... Същият
Божидар Димитров се обяви и категорично против експедициите на проф.
Петко Димитров (БАН) и проф. Робърт Балард за търсене на следи от
библейския потоп в Черно море и предпотопните селища по нашата стара
брегова линия. Въпреки заявените цели на експедицията, Божидар Димитров
ги обвини, че под предлог, че търсят "потъналия Ноев ковчег", всъщност
правят проучвания за нефт. Явно Божидар Димитров като виден комунист не е
чел Библията и затова не знае, че Ноевият ковчег не е потънал! Самият
професор Балард обяви награда от 10 милиона долара ако някой го открие.
Нека не забравяме, че все пак проф. Балард откри кораба "Титаник" и е
човек, който се занимава със сериозна наука за разлика от Божидар
Димитров, който впрегна историческата наука и археологията в служба на
ДС, БКП/БСП и собствения си джоб!...Комунистически фалшификатори, тоталитарни цензори и "историци" в периода 1944-89 г.
След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историкът Стефан Чурешки: "...Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени... На мястото на старите аристократични професори и доценти, в университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера... Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става".
По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г, секретар на ЦК на БКП - 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов, конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов.
При прегледа на документи и архиви прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като: Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана Фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара Йосиф Пинкас*, Самуел Франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, Фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на БКП!
Тези "български историци" пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и опорочена! Механизмите, по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки. Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, X и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите - "историци" с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците: проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков.
Фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологията рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите "историци" са категорични за това и дори залепят съответния етикет "монархо-фашизъм"! Фашизъм обаче е имало в Италия по времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното,
твърде вероятно е да се окаже, че "първият фашист" може да е бил кан Кубрат, тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!...
Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Желю Желев ("Фашизмът") за появата на известни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и "глобализма" ("Новия световен ред " или "Рах Аmericana")!...
Главните съветници на комунистическия диктатор Тодор Живков бяха хора от вашата черга, като: Нико Мойсей Яхиел*, Жак Натан Примо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Паси*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*, Леон Фабрикант*, Соломон Франсез* и др. За да се прикрият тези факти сега някои искат да се закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че две от темите, по които тя искаше да работи са: "Изграждането и дейността на КДС и МВР в периода 1944-48 г." и "ДС и българската историческа наука". Както казва народът : "Де го чукаш, де се пука".
След 1944 г. идеологията и политиката трайно се настаниха в българската историография. Това грубо погазване на научните принципи донесе огромни беди за българската история и тя беше осакатена по един вандалски начин. Ето какво пише по този въпрос историкът Стефан Чурешки: "...Антинаучната същност на марксизма и присъщата на логиката му омраза към способните и умни хора доведе до насилие както над знанието за историята, така и над самите учени... На мястото на старите аристократични професори и доценти, в университета дойдоха полуграмотни партийни деятели и/или просто лумпени, изучавали историята и философията в шумкарската си кариера... Освен това новоизлюпените "учени" с партиен стаж и кръжочна грамотност ползваха преките наставления на съветски историци и философи, които от своя страна бяха много добре подготвени фактологически, но бяха непочтени и превратни в тълковното изложение на историческото знание. Така в българската наука се стигна до страхотно псевдонаучно и партийно съчетание, унищожаващо както качеството на непосредственото знание, така и морала в науката. А за някаква духовност и дума не може да става".
По-нататък става ясно, че фактическият идеолог на марксизацията в България е Рубен Аврамов Леви* (Директор на обединената школа на Коминтерна в Москва 1941-43 г, секретар на ЦК на БКП - 1950 г., председател на Комитета за наука, изкуство и култура и министър на културата -1952-57 г.). Под негово давление и това на Васил Коларов, конкретни надзорници и ръководители на историята стават Туше Влахов и Тодор Павлов.
При прегледа на документи и архиви прави впечатление появата на специфични еврейски имена в българската историческа наука след 1944 г. като: Рубен Аврамов Леви*, Леон Соломонов Асланов*, Ели Хаим Ешкенази*, Жак Натан Примо*, Берта Якова Калаора*, Давид Буко Коен*, Исак Самуилов*, Ана Фаденхехт*, Давид Беневенисти*, Давид Соломон Елазар*, Клара Йосиф Пинкас*, Самуел Франсес*, Димитрина Митова Джонова*, Ашер Ханакел*, Домна Кристин*, Фидел Барух*, Роберт Меламед*, Ребека Клейтман*, Жак Рафаел Ескенази* и др., всички яростни активисти и идеолози на БКП!
Тези "български историци" пишеха нашата история и затова тя беше не само осакатена, но и опорочена! Механизмите, по които ставаше това в общи линии са обобщени в книгата на Стефан Чурешки. Авторът се спира и върху някои конкретни нови гимназиални учебници (за IX, X и XI клас), като анализира и критикува техните автори, които продължават да се носят по инерцията и шаблоните, очертани по заповед от Москва и кой знае от къде другаде, от комунистите - "историци" с чуждоземни имена! Във връзка с горното са критикувани историците: проф. Андрей Пантев, гл.ас. Борислав Гаврилов, проф. д-р Милен Семков, Иван Колев и Димитър Тафков.
Фалшификациите на българската история след 1944 г. свързани с идеологията рефлектират по най-различен начин. Много се спори например дали преди 1944 г. в България е имало фашизъм. Комунистическите "историци" са категорични за това и дори залепят съответния етикет "монархо-фашизъм"! Фашизъм обаче е имало в Италия по времето на Бенито Мусолини - Дуче*. Думата идва от латинското "фашио" (сноп пръчки завързани заедно с ликторската секира, като символ на единството и правосъдието в римските легиони). В България фашизъм преди 1944 г. не е имало. Ако твърдим обратното,
твърде вероятно е да се окаже, че "първият фашист" може да е бил кан Кубрат, тъй като именно той дава завета за единство на синовете си със снопа пръчки. Този завет и досега стои изписан на фасадата на Народното събрание и в герба на България!...
Във връзка с това съм по-склонен да приема, че нещо подобно на "фашизъм" имаше в тоталитарния период (1944-89 г.). Точно за това беше и забранена книгата на бившия президент д-р Желю Желев ("Фашизмът") за появата на известни аналогии между "фашизъм" и "комунизъм" (тоталитаризъм). В днешно време някои прибавят към тези категории и "глобализма" ("Новия световен ред " или "Рах Аmericana")!...
Главните съветници на комунистическия диктатор Тодор Живков бяха хора от вашата черга, като: Нико Мойсей Яхиел*, Жак Натан Примо*, Пепо Менахем Коен*, Исак Соломон Паси*, Нансен Бехар*, полк. Валери Таджер*, Леон Фабрикант*, Соломон Франсез* и др. За да се прикрият тези факти сега някои искат да се закрие Комисията по досиетата. Интересно е, че две от темите, по които тя искаше да работи са: "Изграждането и дейността на КДС и МВР в периода 1944-48 г." и "ДС и българската историческа наука". Както казва народът : "Де го чукаш, де се пука".
Прочетете още: ФАЛШИФИКАЦИИ И МАНИПУЛАЦИИ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ
Няма коментари:
Публикуване на коментар