В ПАМЕТ НА РАДКА, ИВАН И СТЕФАН КОСТОВИ share buttonYouTube channel- Veliko Tarnovo СКЪПИ ЧИТАТЕЛИ, АКО ТОЗИ БЛОГ ВИ ХАРЕСВА, ПРЕПОРЪЧАЙТЕ ГО!

Превземането на гр. Драма от българските войски

Ето какво пише архимандрит Кирил Рилски за превземането на гр. Драма от българските войски.. В понеделник рано се чуха топовни гърмежи откъм Гюреджичкото дефиле. Аз и драмският гръцки митрополит веднага отидохме в правителствения дом, за да молим мутесарифина да освободи затворниците от драмския затвор, които бяха повече от 400 души. Мутесарифина не искаше да послуша нашата молба, като избягваше от нас в правителствния дом от една в друга стая. Ние се бояхме да не би турците да запалят затвора при отстъпването и да изгорят затворниците. В правителствения дом се събраха драмските първенци: турци и християни и се започна да се обсъжда въпроса: какво да прави местното население, щом наближат българските войски в Драма. Някои предложиха да излезе населението по драмските височини и там да стои докогато трае сражението. Други предложиха, че това не е удобно, защото не може да се знае до кога ще трае сражението и заради това по-добре ще бъде местното население да се разотиде по околните близки драмски села и там да стои, докогато трае сражението. Това мнение се прие от всички, като най- доброто. Драмският гръцки митрополит и аз взехме решение да поканим драмското християнско население и отидем в гръцкото с. Чаталджа, което се намира на разстояние 1 час далеч от Драма, по шосето за Кавала. Докогато се разсъждаваше помежду гражданите в правителствения дом, като какво да се прави, щом наближат българските войски града Драма, то захванаха да хвърчат над гр. Драма български гранати. Изплашиха се правителствените чиновници и избягаха по железницата за Солун. В правителствения дом стана една голяма суматоха помежду гражданите и правителствените чиновници. Аз и гръцкият митрополит, с риск на живота си, слезнахме долу в затвора, който се намираше в същия двор, счупихме вратите и пуснахме затворниците, за да избягат. Аз взех учителиите, учителките и учениците от икономическия пансион в Драма и избягахме по полето за с. Чаталджа, където пристигнахме в 8 ч. вечерта. Установихме се в двора на селската черква под открито небе. Гостолюбивите гърци селяни, като ни видяха в църковния двор под открито небе, веднага се разпоредиха и отведоха учителките, учителите и учениците на квартири по селските къщи, а мен отведоха в една богаташка къща, където подир малко пристигна и гръцкият драмски митрополит. Тази нощ прекарахме в това гръцко село Чаталджа много добре у тези гостолюбиви селяни. Тъй като с. Чаталджа се намира на самия път от Драма за Кавала, то грозеше опасност да не изколят озверените турци, при бягството си, християнското население. Заради това се въоръжиха всички млади момчета от селото, които са способни да владеят оръжие, и заобикаляха селото цяла нощ да го пазят от турските тълпи, които напускаха Драма и бягаха за Кавала. На утрешния ден се превзе града Драма от победоносните български войски. Подир обед пристигнаха българските войски и в с. Чаталджа, от които разбрахме и ние с гръцки митрополит, че вече гр. Драма е превзет от победоносните български войски. Гръцкото население на с. Чаталджа посрещна българските войски с голяма радост, като окичи пушките им с цветя и зеленини. Драмският гръцки митрополит и аз се завърнахме от Чаталджа в Драма и отидохме направо в квартирата на г-н генерал Ковичев, за да го поздравим с победата, защото когато бяха влезнали победоносните български войски в Драма, ние с гръцкия митрополит не бяхме в Драма, за да ги посрещнем. Българите от околните драмски села, които бяха влезнали в гр. Драма наедно с българските войски, бяха отишли веднага в българската митрополия да видят като какво е станало с мен. Като видели, че нашата митрополия е затворена, всички помислили, че аз, учителите и учениците от Иконом. пансион сме изклани от турците, преди да се превземе Драма от българските войски. Някои даже от селските свещеници бяха отслужили панахида за нас. Никому и на ум не идвало да помисли, че аз, наедно с учителите и учениците, съм отишъл в чисто гръцкото село Чаталджа, при съществуващата голяма омраза между българското и гръцко население в гр. Драма. Подир превземането на гр. Драма, българските военни власти поставиха едно временно градско управление от граждани, в числото на които влизахме както аз, така и драмският гръцки митрополит. При превземането на гр. Драма българските военни власти бяха арестували, по указанието на драмските гърци, повече от 600 души от турското градско население в една тютюнева фабрика. Временното драмско правителство, членовете на което бяха всичките от драмските търговци-гърци, с изключение само на мен, бяха съставили един списък от арестуваните по първи турски търговци, като най-лоши турци, за да го представят на военните български власти, за да бъдат изклани. Този списък ми поднесоха и мен за одобрение като член на временното драмско правителство. Като прочетох този списък, останах поразен, като видях в него записани най-видните и честни драмски турци, драмски търговци. Аз познавах лично всички тези турци, като най-честни граждани в Драма. Аз заявих на членовете на временното драмско правителство, че записаните в списъка турци- търговци са най-почтените и честни граждани в Драма и заради това аз няма да допусна нито едно влакно да падне от главата на тези честни граждани. „Причината, която ви е заставила да представите този списък на тези честни турци-търговци за лоши, за да бъдат изклани от българските военни власти, е да мине цялата търговия на гр. Драма във ваши ръце“, заявих аз натъртено на временното драмско правителство. Направих нужната постъпка, където беше нужно, пред военните власти, и всичките арестувани турски граждани бяха освободени. Аз не исках да знаят самите драмски турци за тази подла постъпка на драмските гърци спрямо тях, като се задоволих само със свършеното: че можах о време да предотвратя злото. Но градският кмет българин от Драма, който знаеше подробно всичката история за тази подла постъпка на драмските гърци спрямо драмското турско население, не бе можал да се въздържи и бе казал отсетне на някои от драмските турци, които дойдоха при мен със сълзи на очи и ми поблагодариха, че съм ги защитил от клеветите на драмските гърци. При превзимането на Драма, местното гръцко население разграби турските къщи и българските военни власти на всичко това гледаха хладнокръвно. Когато се завърнаха драмските турци в къщите си, намериха разграбени и разорени, без врати и прозорци. Много плачевно и мизерно беше положението на драмското турско население. Богати хора, които са имали всички удобства за живеене, сега бяха останали на улицата гладни, голи и боси. В това нещастно положение, в каквото се намираше драмското турско население, подир превзимането на гр. Драма от българските войски, се притекоха на помощ на местното турско население благородните англичани, Братя Бъкстонови, които дойдоха в Драма в 1912 г., за да раздават помощ на пострадалото от войната местното турско население. Братя Бъкстонови се настаниха на квартира в Драма в зданието на нашата българска митрополия, където местното турско население идваше да получава помощ от благородните англичани. Братя Бъкстонови престояха в Драма 20 дена и обиколиха лично всички околни села на Драма, където раздаваха помощ на пострадалото от войната местно турско население. Те всичко видяха и чуха от самото турско население: в какво плачевно състояние се намираше то подир войната, така също те чуха от самото турско население във време на войната какво е вършено над него от българските доброволчески чети и редовни войски при превземането на драмските места. До превземането на Драма ние, българите, имахме в този град един малък параклис, който беше достатъчен за малкото българско население в града, което се състоеше от 32 къщи, наскоро заселени от околните български села. С превзимането на Драма от българските войски, населението вече се увеличи. Малкият молитвен дом, какъвто имахме в Драма, вече не беше достатъчен да удовлетворява религиозната нужда на увеличеното българско население в града. Трябваше да се намери средство, за да се удовлетвори тази нужда на увеличеното драмско българско население. Гръцкото население в Драма имаше само една църква, която беше нужна за самото гръцко население в тоя град. Турското население в Драма имаше много молитвени домове (джамии), от които някои бяха съвършено излишни за него, като повече. Помежду многото джамии в Драма имаше 2, за които беше се запазило предание помежду драмското население, че са били православни църкви, които са били обърнати в джамии от завоевателя на драмските места — турския султан Баязид. Едната от тази джамии се намираше в чаршията, при драмските извори, която носеше названието ..Ески-Джамия“, а другата се намираше близо до гръцката махала, която носеше названието „Св. София". На джамията "Св. София", старото здание, което е служело за православна черква в старо време, беше се запазило цяло, а зданието на „Ески-Джамия“, което служило в старо време за православна църква, беше паднало от земетресение и самите турци бяха въздигнали ново здание върху същите нови основи. Джамията „Св. София", която беше близо до гръцката махала, на която зданието беше много малко — само с едно кубе, дадохме я на драмските гърци, които я обърнаха в православна църква под старото историческо название „Св. София“, а джамията „Ески-Джамия“, която се намира при драмските извори, я обърнахме ние, българите, в православна църква под старото историческо название „Св. Георги“. Този молитвен български дом в Драма, по своята солидна, здрава, с 7 кубета сграда, напълно удовлетворяваше религиозната нужда на увеличеното драмско българско население. Когато посети града Драма Негово величество Царя на Българите Фердинанд I, то в този величествен български храм в Драма отслужихме благодарствен молебен Богу, в Негово присъствие. Посетиха Драма и Техни Царски Височества Княз Борис Търновски (сегашният цар на българите) и Княз Кирил Преславски, които дойдоха и посетиха нашата българска митрополия в Драма, на които за спомен подарих две древни златни монети от византийско време, които бях купил от един турчин в гевгелийското село Стояково, който беше ги намерил, копаейки в своето лозе. До превземането на гр. Кавала ние, българите, в тоя град нямахме нищо. Аз отворих в Кавала Архирейско Наместничаство, обърнах една от кавалските джамии в православна българска църква, за която се беше запазило предание помежду кавалското християнско население, че тази джамия в старо време е била православна църква с името „Св. Праведни Лазар“. При правенето на необходимите приспособления за църква на тази джамия, се потвърди местното предание, че е била православна църква в старо време, като се намериха християнски знаци при поправките, като кръстове и др. християнски знаци. Интересното е, че се е запазил старият обичай и до наше време на площада около тази древна православна църква да става панаир от християнското и турско население на „Св. Праведни Лазар“. Във време на моето стоене в Драма, като управляющи епархията, аз няколко пъти обиколих цялата епархия и се запознах отблизо с нуждите на местното драмско българско население. Откакто се превзеха драмските места от нашите български власти, аз подканих някои първенци от българското драмско селско население, които припознаваха духовната власт на цариградската патриаршия, за да минат под духовното ведомство на своето родно духовно началство св. Българска Екзархия, като чисти българи. Те ми заявиха чистосърдечно, че са чисти българи и такива ще си останат завинаги, но драмският гръцки митрополит ги уверявал, че драмските места щели да останат непременно под гръцка политическа власт и заради това нека още да почакаме, като как ще се развият политическите обстоятелства и тогава ще да минем под духовното ведомство на Българската Екзархия, като чисти българи. Аз виждах, че това тяхно мнение е много разумно и ги оставих на спокойствие, за да се чака по-нататък да се закрепи нашата власт в Драмско, а тогава ще да преминат под духовното ведомство на своето родно духовно началство — св. Екзархия. Аз самият, като гледах със собствените си очи какво вършеха нашите военни и граждански власти в Драмско, то и аз самият се съмнявах дали ще да се закрепи нашата българска власт в драмските места. Правдата и истината е най-здравата основа на всяка една власт, а тези главни добродетели, за голямо съжаление, не съществуваха в нашето чиновничество, в Драмско и заради това не можеше да се очаква никакво закрепяване на нашата българска власт в Драма. Българските доброволчески чети, при превзимането на драмските места, много турско население ограбиха и избиха. Бъдещият безпристрастен историк ще да каже своята авторитетна дума на всяка православна народност от Балканските държави: българската, гръцката, сръбската и румънската, ще се даде на всяка народност заслуженото. Бъдещите поколения на балканските православни народности: българите, гърците сърбите, румъните, и албаните ще да четат историята и ще да се червят от срам, като четат какви зверства са вършели техните деди и прадеди, всички православни чада на православната Христова църква. Много справедливи са казаните думи преди няколко века от Негово Блаженство Охридския Българския Патриарх Атанасий за своите духовни чада: българите, гърците, сърбите, румъните, и албанците, които са населявали неговия обширен диоцез — на Охридската Патриаршия, който казва: „че неговите духовни чада, православните народности: българите, гърците, сърбите, румънците и албанците“ се мразят помежду си и се отнасят един към други, като диви зверове“ (руския писател Будилович). Нагледно се оправдаха думите, казани от Негово Блаженства Охридския Български Патриарх Атанасий, преди няколко дена от извършените зверства на балканските православни народи в последно време от междусъюзната Балканска война насам, които извършени зверства са още пресни в паметта ни. Но пита се сега: къде лежи самият корен на това голямо зло за съществующата голяма омраза помежду православните балкански народности: българите, гърците, сърбите, румънците и албанците, всичките духовни чада на една православна Христова църква? Коренът на това голямо зло, голямата омраза, която съществува помежду православните балкански народи, лежи в цариградската фелистическа патриаршия, която се е предала да служи всецяло на елинистическите интереси на елинската народност. Подведомствените митрополити на цариградската фелистическа патриаршия са станали прости политически агенти на елинската народност, са занемарили своите високи пастирски обязаности към православоия народ и православната Христова църква, която не прави никаква разлика помежду своите духовни чада — православните христиани, съгласно учението на великия апостол на езичниците св. апостола Павла, който казва, че няма никакви привилегировани народности в Христовата църква, а всички са равноправни членове в нея (Кол. III, 11), Епископите на цариградската елинистическа патриаршия, която е престанала да бъде център на православието, а се е обърнала на чисто елинско учреждение, всецяло служат със своето високо пастирско звание на елинската народност, като преследват всичко неелинско и притесняват другите православни народи: българите сърбите румънците, албанците и др. православни народности, които се намират под духовното ведомство на Цариградската елинистическа патриаршия. Лошият пример на цариградските елинистически епископи подражават духовенствата и на другите православни народности: българите, сърбите, румънците и албанците. Тук е източникът на голямото зло: шовинизма и голямата омраза, която съществува помежду православните балкански народи. Всяка православна балканска народност си има своята минала история, своите народни традиции, от които не така лесно може да се откаже в полза на елинизма или на др. каквато и да била народност и не трябва да се отказва. Православните духовенства на балканските православни народи: българите, гърците, сърбите, румъните и албанците са длъжни като пастири на Христовата църква, да насаждат християнските добродетели помежду православния народ, а не да се занимават с някаква си политика и някакви си национални интереси на отделните православни народи на Балканския Полуостров и с това да насаждат помежду тях омраза. Този велик грях за тази голяма омраза на балканските православни народи, която съществува между тях тежи на цариградската елинистическа патриаршия и тя е главната виновница за съществуващата голяма омраза помежду всички православни балкански народности, която се е преобърнала от православна-вселенска патриаршия на елинистическо шовинистическо гнездо. 
В 1913 година, в края на м. юний, се получи заповед от българското наше правиталство до всички драмски държавни чиновници да приберат архивите и ценностите и заминат за Стара България, защото драмските места щели да останат под гръцка политическа власт. Всичките държавни чиновници, съгласно тази заповед, напуснаха гр. Драма и заминаха за Стара България. Аз заявих на военния комендант, че няма да напусна града Драма и подир заминаването на нашите български власти за Стара България, а ще остана при своето духовно паство в града, като помолих военния комендант да направи нужното разпореждане до всички свои подведомствени чиновници: военни и цивилни, щото при отстъпването на редовните войскови части и доброволчески чети, да не правят никакво изстъпление над драмското население. Моята цел беше, загдето останах в Драма, подир отстъпването на нашите български власти от гр. Драма постигната, за да запазя местното население, за да не стават над него изстъпления, както що стана на други места при отстъплението на войсковите части и доброволческите чети, които бяха опожарили градове и села и бяха изклали местното население. Както, напр., при отстъплението на българските войскови части и доброволчески чети от гр. Сер бяха опожарили трите части от тоя град. Така също бяха опожарили и драмското голямо с. Доксат, което броеше повече от 800 къщи, като бяха изклали местното население, и др. Такава съдба очакваше да постигне местното население на Драма, ако ли аз не бях се решил да остана в Драма и моля военния комендант, за да се запази местното население при отстъплението българските войскови части от Драма и заминаването им в Стара България, то щеше да постигне същата участ и Драма. На 1 юлий утринта на 1913 г. дохождаха в митрополията да вземат сбогом военният комендант, окръжният управител и градският кмет, които последни заминаха по железницата в Стара България. В същия ден на 1 юлий 1913 г., в 2 ч. подир обед пристигна в Драма гръцката войска...  Подир дохождането на гръцките власти в Драма, българските драмски села, които припознаваха духовното ведомство на българската екзархия, преминаха под духовното ведомство на гръцката патриашия. Аз, откато престоях в Драма един и половина месеца, подир дохождането на гръцките власти в Драма, си заминах в Стара България. При стоенето ми в Драма, постоянно дохождаха гръцки и турски драмски граждани в нашата митрополия и ми предлагаха своите услуги от каквито имах нужда, за да ми услужат. Особено турското драмско население беше много разположено към мен и имаше голямо доверие. Драмските турци, всичко каквото виждаха да вършат гръцките власти в Драма и околността над българското и турско население, дохождаха в митрополията при мен и всичко подробно ми съобщаваха. Аз от драмските турци узнах, че гърците са извадили очите на височанския наш български свещеник Атанас и сетне са го убили. Така също от драмските турци се научих, че гръцките власти са убили нашите тежко болни войници, които бяха останали в драмската болница, подир отстъпването на българите от Драма, както и много други зверства, които са извършвали гръцките власти над населението в Драма и околността на града, за каквито зверства можах да узнавам само от местните турци.
Сега вече нямаше смисъл да стоя в Драма, тъй като българските драмски села, които припознаваха духовната власт на българската Екзархия, преминаха под духовната власт на цариградската патриаршия, защото не можаха да противостоят на натиска на гръцките власти в Драма.

Из "Назначението ми управляващ Одринската епархия"
Прочетете още...
Грета Костова-Бабулкова

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ако ви харесва блога може да ме подкрепите с дарение
Описание Сума
Дарение BGN