Римски артефакти на Царевец

През 1640 г. архиепископ Петър Богдан Бакшев посетил Търново и отбелязал в историята си следното: "На 20 септември 1640 година посетих града Търново, разположен между планините, близо до планината Хемус, със стени, но са разрушени; почти всички кули са паднали. Не е възможно да се опише неговото положение, бидейки направено непревзимаемо от самата природа – първом обграден от една река, назована Йетар (Янтра), която прави обиколка и образува като три острова, но не са острови, а полуострови. И върху тези острови са съградени три града, но отдалече изглежда един град, понеже са на високи места, и затова се наричал “Тринова”, което ще рече три нови града, сега са извратили името и го наричат Търново. Двата града са вече действително разрушени, но най-големият – средният – е запазен, ако и разрушен. Населен е само до първите врати, а всичко останало е пусто. Има един път на естествена скала, за влизане, а от двете страни има пропаст и пътят е толкова широк, че едва могат да минат две коли. Когато се пристигне близо до първата врата, скалата се разделя и образува долу пропаст, а отгоре има подвижен мост. Когато се влиза в първата врата, има отгоре голяма кула, така отгоре втора и трета врата, но почти всички са разрушени. Вътре се вижда джамия, съградена от турците, и стените на царския дворец и крепостта, която е била много яка, но наполовин е паднала; на най-високото място, гдето е била катедралната църква, стои половината от превисока камбанария и наоколо се виждат образите, но сега не може нищо да се различи. В стените се намират мрамори и големи камъни, на които са начертани на разни места (образи на) римски императори и латински писмена, но онези, които са ги поставили в стените, са ги обърнали наопаки, аз мисля, че те не са разбирали латинските писмена или пък не са се грижили за древните неща." На Петър Богдан като на католически архиепископ направили голямо впечатление обърнатите римски надгробни плочи, за които отделя повече внимание в своите описания, отколкото за църковните стенописи по стените на църквата, които били запазени тогава на един метър височина.
А Феликс Каниц в своите пътеписи пише: "Непосредствено отвъд моста стъпихме на днешния „Хисар“ през главната порта, охранявана от няколко редифи (турски запасен войник - бел. пр.), подновявана след чести разрушения през последните векове. Повечето от днешните му стени трябва да са издигнати от турци. Хаджи Калфа описва още Акропола: „В средата на града се издига шестоъгълен дворец от изсечени камъни с пет порти. Янтра го обкръжава като лунен харман и две кули го свързват с водата.“ Освен кулата, през която влязохме, днес се вижда малко от някогашния дворец. Между стените от кал без прозорци се изкачихме по тесните турски улички нагоре. Понякога приковаваха вниманието ни зазидани антични фрагменти, между тях една силно обезобразена оброчна плоча, посветена на Юпитер „Оконинос“, вероятно варварски прякор... В пъстра безредица са пръснати до тях останки от изчезнали укрепления, увенчавали вероятно по-рано тези места, между тях - изветрели тела на колони и капители; те говорят за по-добри дни, за времената на император Траян. Един почти заличен латински надпис, разчетен по моето копие от проф. Момзен: „Внукът на Тит Октавиан... постави на Пьопийския Силванус...“ е видял бурни набези на народи, няколко византийски корнизи, един метър висок римски профилиран осмоъгълен каменен постамент с височина един метър, служил - както се твърди - за кръщелен купел, са красили някога старобългарската постройка, на чието място по-късно е била издигната джамията. Вероятно тук се е намирала и църквата на патриаршията „Възнесение Господне“, чието разрушение оплаква упоменатият тогавашен архиепископ Цамблак с думите: „И бяха изпъдени веднага свещениците от църквите, където бяха погаврени учителите, в чужда ръка паднаха скиините и причастието се хвърли на кучетата.“ Край тези и други монументални останки от царския дворец на Иван Александър, в който той свикал събор против богомилите и евреите в 1355 година, от „патриаршията“, наричана „Майка на църквите на българската държава“, от църквата „Св. Петка“, въздигната от Цар Иван Асен II на Царевец за съхранение на мощите на светицата, запътилият се към Хисар-джамия мюсюлманин минава безразличен като край „ески шелер“ (стари неща). Той няма никакво разбиране за подобни неща и все пак би могъл да се поучи от тях, че и неговите гордо издигащи се минарета, от които мюезинът зове децата на пророците за молитва, някога ще бъдат съборени. Кога? Кой би могъл да отговори! Тъй писах в 1877г. и още същата година се сбъдна моето предсказание. Лек нежен ветрец ни навя аромат на билки и хлад, когато възлизахме в най-горещия слънчев пек към най-високата точка на Хисар, към „Чан тепеси“. Най-великолепната гледка възнагради нашето усилие. „Чан“ означава на турски камбана, „Тепе“ - хълм. Възможно е тук да се е издигала някога камбанарията на града. Могилоподобното огромно тепе е увенчано днес от един метър висок камък без надпис, украсен на три стени с овнешки глави. Барт го е видял тук в 1862 година и е отбелязал за него: „На това място, толкова значително и доминиращо над цялото движение между Дунава и вътрешността на страната, трябва да се е намирало укрепление, може би малкият Никополис ад Хемум“. При слизането ни по северозападния склон на Хисар се натъкнах на още избледнели остатъци от римски колони. Доста голямо насипище от развалини покрива тук може би останки от антични и средновековни постройки." 
По безспорен начин е установено, че средновековната патриаршеска църква е построена върху основите на по-стара църковна постройка — една базилика от VI в., вероятно готска. Тя била трикорабна с баптистерий към южната страна. 
Интересен момент обаче е, че когато през първата половина на V в. Никополис ад Иструм губи градския си облик, на отстоящия само на 18-20 км хълм Царевец в днешно Велико Търново се изгражда мощна крепост. Тези данни се свързват със сведенията на античния историк Йорданес, който споменава за "Никополската област в подножието на Хемус" (дн. Стара планина). Мнозина учени са на мнение, че тогава градската администрация от Никополис ад Иструм се пренася в здравата твърдина на Царевец. Тогава приставката "...ад Иструм" (на Дунав) се променя - "...ад Хемум" (на Стара планина). 
Прочетете още- Търново- Nicopolis ad Hemum 

Източник: Книгата „Дунавска България и Балканът“(1882)- Феликс Каниц 

РАЗГЛЕДАЙТЕ АЛБУМА

ПОДКРЕПЕТЕ СТАРО ТЪРНОВО С ДАРЕНИЕ