ГЕНЕРАЛ ОТ ПЕХОТАТА НИКОЛА ПЕТКОВ БАКЪРДЖИЕВ

(26.09.1881 - 17.03.1951)

Никола Бакърджиев се ражда в Търново на 26 септември 1881г. През 1897г. постъпва във ВНВУ с 22-ри випуск и като негов първенец получава награда от фонда на генерал Кишелски. Името му е вписано на мраморната плоча на първенците на училището. Допълнително получава военно образование в Торино през 1907г. През 1901г. е произведен в чин подпоручик, поручик - на 1 януари 1904г., капитан - на 15 октомври 1908г., майор - на 5 август 1913г., подполковник - на 16 май 1917г., полковник -на 2 ноември 1919г., генерал-майор - на 6 май 1926г., генерал-лейтенант -15 май 1930г. и генерал от пехотата - на 16 май 1934г. Никола Бакърджиев служи в генералния щаб и е министър на войната във втория и трети кабинет на Андрей Ляпчев (11 януари 1929-31 януари 1931г.). През Балканската война активно участва в разработката на действията в Източна Тракия и обсадата на Одрин. По време на Междусъюзническата война разработва оперативния план срещу Сърбия и Гърция, а в Първата световна война е началник щаб на оперативната секция при щаба на армията и участва в разработката на бойните действия в Източна Сърбия, Македония и Косово. През 1916г. е командир на дружина и се сражава при Тутракан, Черна вода и Северна Добруджа. В началото на 1918г. е командирован на Западния фронт, където се запознава с новите методи, прилагани от германската армия, даващи предимство на техниката. Бакърджиев преценява, че силите на Германия са изчерпани, и докладва при завръщането си в България. В началото на 20-те години на XX век Никола Бакърджиев завършва международно право и дипломация, както и финансови науки в София. Владее 5 чужди езика. Допринася за усъвършенстване на българската армия, въвежда наборната система, възстановява дивизионната организация, премахната с Ньойския договор, и провежда известното “тайно въоръжаване” на войската. Генерал Бакърджиев е уволнен след преврата на 19 май 1934г. Продължава да подпомага армията и след уволнението си. През май 1944г. е поканен за военен министър в правителството на Багрянов, но отказва. Носител е на високи отличия - ордени и медали. Умира на 17 март 1951г.
Източник: Търновските генерали- Горазд Чолаков
Старо Търново