Христо Стефанов Бояджиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 12–и пехотен балкански полк (1915 – 1916), на 3–а бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (1917 – 1918) и на 3–а бригада от 4–а пехотна преславска дивизия (юни 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).
Христо Бояджиев е роден на 20 декември 1865г. Търново. На 20 септември 1883г. постъпва на военна служба, през 1886г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 14 февруари е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Като юнкер взема участие в Сръбско-българската война (1885). От 7 юни 1888 е поручик, а от 1892 – капитан. Служи като ротен командир в 10-и резервен полк. През 1904г. е произведен в чин майор. Като майор изпълнява длъжността началник на 20–о полково военно окръжие. На 15 октомври 1908г. е произведен в чин подполковник, а през 1909г. е началник на 20–о полково военно окръжие, през която година е награден с Кръст за независимостта на България 1908.
Подполковник Бояджиев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 27 септември 1913 поема командването на 12–и пехотен балкански полк, като на 1 ноември 1913 е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално командва поверения му 12–и пехотен балкански полк, на 6 май 1916 поема командването на 3–а бригада от 7–а пехотна рилска дивизия, а през юни 1918 е назначен за командир на 3–а бригада от 4–а пехотна преславска дивизия. По-късно командва 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия и 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия. През 1917 г. „за бойни отличия през войната“ съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“]] III степен 2 клас, но е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас. През 1919г. полковник Христо Бояджиев е уволнен от служба. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. До смъртта си през октомври 1939г. живее в родния си град на ул. „Христо Караминков“.
Негов син е генерал-майор Стефан Бояджиев. Написал е следните книги: “Отечествена география. За войниците от подофицерските команди от пехотните, артилерийските, крепостните полкове, крепостните батальони и пионерките дружини и подофицерските курсове при същите” и “Учебник по практическата геометрия и аритметика. За пионерните войници и класниците от ротната школа”.
Христо Бояджиев е роден на 20 декември 1865г. Търново. На 20 септември 1883г. постъпва на военна служба, през 1886г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 14 февруари е произведен в чин подпоручик и зачислен в пехотата. Като юнкер взема участие в Сръбско-българската война (1885). От 7 юни 1888 е поручик, а от 1892 – капитан. Служи като ротен командир в 10-и резервен полк. През 1904г. е произведен в чин майор. Като майор изпълнява длъжността началник на 20–о полково военно окръжие. На 15 октомври 1908г. е произведен в чин подполковник, а през 1909г. е началник на 20–о полково военно окръжие, през която година е награден с Кръст за независимостта на България 1908.
Подполковник Бояджиев взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). На 27 септември 1913 поема командването на 12–и пехотен балкански полк, като на 1 ноември 1913 е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) първоначално командва поверения му 12–и пехотен балкански полк, на 6 май 1916 поема командването на 3–а бригада от 7–а пехотна рилска дивизия, а през юни 1918 е назначен за командир на 3–а бригада от 4–а пехотна преславска дивизия. По-късно командва 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия и 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия. През 1917 г. „за бойни отличия през войната“ съгласно заповед № 679 по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“]] III степен 2 клас, но е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас, през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас. През 1919г. полковник Христо Бояджиев е уволнен от служба. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. До смъртта си през октомври 1939г. живее в родния си град на ул. „Христо Караминков“.
Негов син е генерал-майор Стефан Бояджиев. Написал е следните книги: “Отечествена география. За войниците от подофицерските команди от пехотните, артилерийските, крепостните полкове, крепостните батальони и пионерките дружини и подофицерските курсове при същите” и “Учебник по практическата геометрия и аритметика. За пионерните войници и класниците от ротната школа”.
Източници: Търновските генерали- Горазд Чолаков, https://bg.wikipedia.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар