Белю Христов Христов (до 1945г. Бѣлю, среща се и като Бельо) е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 45-и пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3-ти пехотен бдински полк и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
Белю Христов е роден на 5 септември 1866г. в Търново. На 10 юли 1883 постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 66-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк. На 18 май 1890г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900г. е командир на рота от 4-и пехотен плевенски полк. През 1906г. е произведен в чин майор, а през 1909г. е председател на домакинската комисия в 18-и пехотен етърски полк. На 22 септември 1911 г. е произведен в чин подполковник. Подполковник Христов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 45-и пехотен полк. На 2 август 1915г. е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йосифов командва 3-ти пехотен бдински полк (до 4 ноември 1916), за която служба е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас, но съгласно заповед № 679 от 1917г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас. По-късно командва 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия (от 4 ноември 1916), като за тази служба съгласно заповед № 355 от 1921г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.
Белю Христов е роден на 5 септември 1866г. в Търново. На 10 юли 1883 постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, като достига до звание юнкер, дипломира се 66-и по успех от 163 офицери, на 27 април 1887г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк. На 18 май 1890г. е произведен в чин поручик, а на 2 август 1894 в чин капитан. През 1900г. е командир на рота от 4-и пехотен плевенски полк. През 1906г. е произведен в чин майор, а през 1909г. е председател на домакинската комисия в 18-и пехотен етърски полк. На 22 септември 1911 г. е произведен в чин подполковник. Подполковник Христов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като командир на дружина от 45-и пехотен полк. На 2 август 1915г. е произведен в чин полковник. По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Йосифов командва 3-ти пехотен бдински полк (до 4 ноември 1916), за която служба е предложен за Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас, но съгласно заповед № 679 от 1917г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас. По-късно командва 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия (от 4 ноември 1916), като за тази служба съгласно заповед № 355 от 1921г. по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.
Източник: https://bg.wikipedia.org
Няма коментари:
Публикуване на коментар