ГЕНЕРАЛ- ЛЕЙТЕНАНТ ИВАН ИВАНОВ ФИЧЕВ

(15.04.1860-18.11.1931)

На 15 април 1860г. в семейството на прочутия възрожденски майстор Колю Фичето се ражда неговият внук Иван. Баща му е френк-терзия (майстор-шивач), и е най-възрастният син на възрожденския самоук архитект Колю Фичето. Има двама братя Коста и Георги. Учи в родния си град, първоначално при известния тогава учител и изтъкнат педагог даскал Георги, след което продължава в подготвителния клас на даскал Петър, след това в класно училище, в което преподаватели са Цани Гинчев, Ангел Границки и др. След това Иван Фичев напуска Търново и продължава обучението си в Априловската гимназия в Габрово. Две години по-късно заминава за Цариград, където постъпва в Робърт колеж. Не завършва колежа, тъй като през март 1877г. почива баща му и му се налага да прекъсне образованието си и да се завърне в Търново. По-късно същата година в България се формират новите 6 дружини от българското опълчение (т.н. второ опълчение) и 17-годишният Иван Фичев постъпва като доброволец в 8^-а опълченска дружина. Благодарение на доброто си обучение бива забелязан от руското командване, изтеглен от частта и назначен последователно за преводач на габровския окръжен управител, преводач на търновския губернатор и секретар на търновския окръжен началник, като на последната длъжност е до април 1880г. На 26 май 1880г. постъпва като юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, на 30 август 1882г. завършва (девети по успех от 62 випусници), произведен е в чин подпоручик и зачислен в Варненска №20 пеша дружина. На 2 октомври се явява в частта си и е назначен за младши офицер във 3^-та рота, а през 1883г. е назначен за и.д. адютант на дружината. Подпоручик Фичев служи в дружината до август 1884г., когато е изпратен на служба в Търновската №17 пеша дружина. На 15 април 1885 младият подпоручик Фичев встъпва в граждански брак с Поликсена Панайодова (известна по-късно като Сенка Фичева) – произхождаща от видно търновско семейство, сестра на министъра на правосъдието в 3 правителства Константин Панайодов), завършила образованието си в Загреб и след освобождението учителствала в девическото училище в Свищов и в родното Търново. Почива на 8 март 1907г.
На 30 август 1885г. Фичев е произведен в чин поручик. Няколко дена по-късно, поради обявяването на Съединението и изтеглянето на руските войски от България, той е назначен за търновски воински началник, но веднага във връзка с избухналата Сръбско-българска война (1885) е командирован в Северния отряд, където поручик Фичев е назначен за командир на 2^-ра рота от 5^-а запасна дружина на 5^-и пехотен дунавски полк с който участва в защитата на Видинската крепост (12 – 16 ноември). След сключването Фичев е върнат на предишната си служба като търновски воински началник, на която длъжност става до 1 април 1886г., когато е назначен за командир на рота от 9^-и пехотен пловдивски полк. През същата година поручик Фичев е редактор на първия български военен вестник „Народна защита“, чийто първи брой излиза на 30 май 1886 в Търново. По време на преврата срещи княз Александър Батенберг, Фичев е командир на 3-та рота от 6^-и пехотен търновски полк и като приближен на премиера Стефан Стамболов е част от групата, която посреща княз Батенберг след успешния контра-преврат. В Русе Стамболов представя поручик Фичев на княза и го аташира като адютант на княза. В това си качество Фичев придружава княза от Русе до София. След това се завръща на служба в 6^-и пехотен търновски полк. При избухването на бунта на русофилите в Русе, за потушаването му от Търново е изпратена сборна рота под командването на поручик Фичев. След бързото възстановане на реда Фичев се завръща в частта си. На 1 април 1887 е произведен в чин капитан. На 1 март 1888г. е командирован в София за преглеждане на преведените на български език руски устави, след което е назначен за член на комисията, натоварена с редактирането на уставите. По същото време Фичев работи по монографията си „Материали по Сръбско-българската война през 1885 година“. През 1889г. капитан Фичев е командирован във висшата италианска военна школа „Scuala di Guerra“, която завършва на 10 август 1891 година. След завръщането си в България е назначен за командир на рота в 6^-и пехотен търновски полк, малко след това е преместен на служба в щаба на 1^-ва пеша бригада, където изпълнява длъжността офицер от генералния щаб. През 1892г. е произведен в чин майор, а година по-късно е назначен за преподавател по тактика в дивизионната учебна команда на 1^-ва пехотна софийска дивизия. Същата година е назначен за началник на новообразуваното учебно бюро при Министерството на войната, създадено с цел съсредоточаване на просветната дейност на българската войска. На тази длъжност на капитан Фичев е поверена редакцията на списание „Военен журнал“, а самият той поставя началното на списание „Войнишка сбирка“, съдържащо общообразователни и военно-възпитателни разкази и повести.
През октомври 1894г. майор Фичев е отстранен за два месеца от длъжност и от генералния щаб по политически причини, като е преведен в пехотата и назначен за командир на дружина от 17^-и пехотен доростолски полк. Като дружинен командир през 1896г. издава справочна книга, която представлява наръчно помагало при практическата работа на офицерите в полеви условия. През 1897г. е върнат в София и назначен за инспектор на класовете във Военното на Негово Княжеско Височество училище, където също така преподава военна история в училището и тактика на старшия офицерски курс. Към края на годината е назначен за член на комисията за преглеждане на строевите устави. През 1898 завършва Военната академия в Торино, Италия, а след завръщането си, през 1899 е произведен в чин в чин подполковник и назначен на служба в Оперативното отделения на армията, а през 1900г. е привлечен в Генералния щаб. По-късно в продължение на една година подполковник Фичев командва 6^-и пехотен търновски полк, след което е началник на Оперативното отделение в щаба на войската, където служи цели 3 години. През 1903г. е произведен в чин полковник и като такъв е началник-щаб на 1^-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е една година. На 9 януари 1905г. полковник Иван Фичев е назначен за помощник на началник-щаба на армията, на която служба е до началото на 1907г., когато е назначен за командир на 2-ра тракийска пехотна дивизия с щаб в Пловдив, на която служба е до 1910 година. След като през януари 1908г. протестира пред княз Фердинанд, че е пропуснат в повишението в чин, на 15 октомври 1908г. все пак е произведен в чин генерал-майор. На 23 март 1910 е назначен за началник на генералния щаб на Българската армия, като съгласно Указ №1 от 22 септември 1912 година е назначен за началник-щаб на Действащата армия, която длъжност заема по време на двете Балкански войни. Неговият най-крупен принос като началник-щаб на армията е разработването на новия военно-оперативен план за война с Турция.
През Балканската война (1912 – 1913) ръководи военните операция на Тракийския боен театър, белязали победоносното настъпление на българските армии до Чаталджанската укрепена линия, когато изпада в немилост и остава на заден план в ръководството на войната. В знак на протест на 13 май 1913г. подава оставката си (макар фактически и неприета) от поста началник на Щаба на действуващата армия. Взима участие в конференцията в Букурещ и подписването Букурещкия мирен договор. След Междусъюзническата война, той продължава да е началник на Щаба на армията. На 14 януари 1914 е повишен в чин генерал-лейтенант и назначен за началник на Трета военноинспекционна област със седалище в Русе. С указ № 5 на Министерския съвет от 14 септември 1914 е назначен за министър на войната, на който пост встъпва на следващия ден. През февруари 1915г. в Атентата в Градското казино в София загива дъщеря му Мара Фичева-Багарова. На 17 август 1915г. по собствено желание и съгласно височайша заповед №29 генерал Фичев преминава в запаса. През 1921 година генерал Фичев приема предложението на земеделското правителство и е назначен за пълномощен министър на България в Румъния, на която длъжност работи до 1923 година. След завръщането си в България се отдава на историографска дейност. Иван Фичев е автор на редица монографии в областта на военното дело. Сред тях са: “Балканската война 1912 - 1913, преживелици, бележки и документи”, “Висшето командване през Балканската война 1912 от началото на войната до Чаталджа включително”, “Военната история и методът за нейното изучаване”, “Военно-исторически очерк на Българо-сръбската война през 1885г.”, “Лични спомени за всеобщата Европейска война”, “Ляоян. Военно истор. стуция според рус. и япон. офиц. сведения”, “Планинска война”, “Планинската война. Упътване”, “Ръководство за редовите и унтерофицерите в българската войска”, “Справочна книжка за тактическите занятия в полските поздки и маневрите”, “Справочна книжка и упътвания при решаването на тактически задачи на плановете в полето и на маневрите”, “Тактика. Курс за дивизионните учебни команди” и “Чаталджа. Такт. Стуция”. За принос в областта на военната история и наука Иван Фичев е удостоен със званието “академик”. Наред с това генерал Иван Фичев е редактор на първия военен вестник “Народен защитник”, издаван в Търново през 1886 година, както и на списание “Военен журнал” и вестник “Народна защита”. За воински заслуги Иван Фичев е награден с много отличия, включително орден “Св. Александър” V степен (1888г.) и сребърен медал за наука (1897г.). Уволнен от военна служба на 17 август 1815г. При атентата в „Св. Неделя“ през 1925г. е тежко ранен – когато го изваждат изпод отломките, близките му помислили, че е мъртъв, защото липсвала част от черепа му. Въпреки влошеното здраве до края на дните си не престава да пише. Умира на 18 ноември 1931г. Пред църквата “Св. Константин и Елена” се намира паметна плоча на семейството.

Прочетете разказа на неговия потомък Константин Фичев

Източници: Търновските генерали- Горазд Чолаков, https://bg.wikipedia.org

Старо Търново