Полковник Петко Цанев

Има личности, произлезли от стари великотърновски родове, които отдават целия си живот в служба на Отечеството и чиито имена не трябва никога да бъдат забравяни. Един от тях е героят от Балканските и Първата световна война - полковник Петко Цанев. Той е роден през 1870г. във Велико Търново в семейството на търговеца на кожи Цаню Тодоров и Мария, произлизаща от стар търновски род. За съжаление нейното фамилното име засега остава неизвестно. Знае се, че родът на Петко Цанев има общи родови корени с рода на д-р Марин Русев, както и с този на светлия възрожденски писател и деец - Цани Гинчев. В семейството, в което Петко е израсъл, цари дух на висока нравственост, възрожденски патриотизъм и отговорност, стремеж към образование. Къщата, в която е живял с родителите си и двете си сестри- Евгения/ 1874-1956г./ и Кинка Цаневи, се е намирала в района на читалище "Надежда", има сведения, че е запазена и до днес. Гимназиалното си образование той получава във Велико Търново. Полковник Петко Цанев Цанев постъпва на служба в армията на 9 ноември 1888г. Завършва  Военното училище с XIV-ти випуск, произведен е в чин подпоручик на 2 август 1892г. Произведен е в чин поручик на 2 август 1895г. На 1 януари 1901г. е произведен в чин капитан. Служи на длъжност взводен командир в 18-ти пехотен Етърски полк в Търново. През 1907г. е назначен на длъжност ротен командир в 20-ти пехотен Добруджански полк в Търново. По време на Балканската война (1912-1913) се сражава срещу турските войски за овладяването на подстъпите към Лозенградската крепост при Алмаклар на 8 октомври 1912г., при Инджеклер и Колиби на 15 октомври 1912г., при реките Соуджак-Дере, Караагач-Дере и селата Тузаклий, Пуралия при Бунар-Хисар на 16, 17 и 18 октомври 1912г., при Чаталджа, в участъка Софас и Тарфа на 4 и 5 ноември 1912г. и след подновяването на войната при Ортакьой от 3 до 31 март 1913г. Произведен е в чин майор на 18 май 1913г. в деня на подписването на мирния договор с Турция. През Междусъюзническата война (1913) се сражава срещу сръбските войски при Дъсчен кладенец, Мирославци, Тумба, Църни връх, Чука,  Пост Кебапов и  Букова Глава на 24 и 25 юни 1913 г., при височина 582, до село Извор на 30 юни 1913г., при Милевска планина на 1 – 3 юли 1913г., при връх Китка и Любатска чука на 6 и 7 юли 1913г., при връх Близнак, Дукатска чука и Дукат на 7, 8 и 9 юли 1913г.

По време на войната със Сърбия (1915) се сражава в боевете при река Хаиновци от 22 до 24 октомври 1915г.,  за овладяването на левия фланг на Гилянската позиция при село Божевци от 25 до 31 октомври 1915г., при атаката на Божевските височини на 31 октомври 1915г., при села Босфат и Ропотово на 1 и 2 ноември 1915г., на линията Ново Бърдо - Бостан на 3 ноември 1915г. и в долината на река Вардар от 12 до 29 ноември 1915г. През зимата на 1916г. участва в изграждането и укрепването на отбранителната линия Суха Рупа - Кота 626 - река Вардар.

Произведен е в чин подполковник на 30 май 1916г. и е назначен на длъжност дружинен командир в 8-ми пехотен Приморски полк. На 30 май, 1918г. е произведен в чин полковник. По време на войната с Румъния (1916) се сражава срещу румънските, руските и сръбските войски в боевете при Стожер, Геленджик и Добрич ( 1-7 септември 1916 г.) при отбраната на Кьоселерската позиция от 25 септември до 11 октомври 1916г., за овладяването на Кубадинската позиция при Топра-Хисар, Узунлар, Омурча, Назарча, Деринкьой, Доробанци и Тузла от 19 до 27 октомври 1916г. и по време на настъплението към Баш-Бунар и Кьор-чешме от 28 октомври 1916г. до 11 ноември 1916г. След прехвърлянето на полка на Македонския фронт на 22 ноември 1916г. е назначен е за командир на 3-ти Планински полк със Заповед № 785 от 8 април 1917г. (Полкът е формиран към Македонската Областна Военна Инспекция със Заповед по Действащата армия № 576 от 5 ноември 1916г.) След прехвърлянето на Планинската дивизия на Вардарския фронт в участъка Даутли - Вардар се сражава срещу английските и гръцките войски до края на войната през септември 1918г. След подписването на Солунското примирие на 29 септември 1918г. и демобилизацията на армията служи като началник на резервния интендантски магазин във Варна. Уволнен е от армията на 29 август, 1919 година.

Участва в тържествата при обявяване на Независимостта на България през 1908г. във Велико Търново. На по-късен етап, около 1912-таг. се изселва най-напред в Шумен, където живее със своята съпруга Райна Захариева Жандова. Впоследствие семейството му отива във Варна и там остава да живее до края на живота си. Имаме някои данни за неговото участие в определени битки на нашата войска, но точните сведения за тези събития би трябвало да се съхраняват във Военен архив, би трябвало да бъдат открити и публикувани в бъдеще. Засега данните, с които разполагаме, са преди всичко по думите на неговата дъщеря Лиляна Жандова и някои негови родственици. Петко Цанев е притежавал изключителни морални и физически качества, бил е много уважаван на постовете, които е заемал и се е ползвал с беззаветната любов и преданост на войниците. Те са спасявали много пъти живота му в боевете, следвали са го безпрекословно в сраженията. За него се разказва, че е бил изключително силен и пъргав, както и че е бил най-добрият гимнастик в полка, където е служел. Прескачал е големи препятствия, а като си опънел ръката, на нея можело да се играе като на лост. Запазен е спомен на неговия ординарец. Когато Петко се разболява от холера по време на Балканската война, войниците са го носели на ръце, всеки ден са отделяли от оскъдните си дажби за него, за да го спасят, не са го изоставили. Ботушите му били редовно запълвани с покълнал ечемик, за да бъдат краката му винаги топли. Трогателно мили грижи по време на война, когато всеки един живот е бил изложен на риск. До края на живота му тези войници са идвали да го посещават в дома му и не са преставали да изказват своето възхищение и обич.
Знае се, че Петко Цанев е участвал при превземането на Одрин през 1913 година. По време на Първата Световна война е участвал в сраженията на Северния и Южен фронт. Бил е в състава на Осми приморски полк. Имал е пет ордена за храброст и железен кръст, бил е "Кавалер на бойците", притежавал е най-високото отличие за храброст. В сраженията е бил винаги на първо място, проявявал е изключително безстрашие. В един момент, когато в боевете били избити много командири, на него е било възложено ръководството на полка, с която задача той се е справил превъзходно. През 1917/18-та година е бил Командир на Трети планински/ 67-ми пехотен полк/. При пробива на Добро поле е бил един от малкото командири, които са успели да върнат успешно войниците във Варна, без да се дават никакви жертви. Описана е една случайна семейна среща след много години между него и цар Борис. Петко поправял лодката, с която семейството му било тръгнало на излет в района на Евксиноград. До него се приближил цар Борис в работни дрехи и поискал да му помогне. Веднага си спомнил за полковник Цанев, с когото се е срещнал на фронта при Дойран и го назовал по име, въпреки, че тогава той бил по-млад, с мустаци и е изглеждал доста по-различно. Тогава Петко Цанев бил изразил несъгласие с действията на Царя, но независимо от това, явно в същото време е бил оценен по достойнство. При настоящата им среща цар Борис проявил много почтително отношение към него.
Поради дългото си участие във войните, болести и наранявания, здравето му било силно увредено. След войната е бил пенсиониран и до края на живота си останал да живее със съпругата и дъщеря си във Варна. Проявявал се като изключително добър родител и благороден човек в отношенията си към всички близки, много внимателен и грижовен. Знае се, че с риск на живота си успява да издири и спаси брата на своята съпруга, който е бил пленен от французите по време на войната. Добротата и благородството остават отличителен белег на неговата личност, всички, които са го познавали, говорят за това. В знак на уважение към него под прозореца на къщата им на ул. "Славянска" на Гергьовден е изпращана да свири военна музика, което е трогвало до сълзи безстрашния български герой. Почива на 19-ти юли, 1948г. в дома си в град Варна на 78 годишна възраст.
На снимките виждаме Петко Цанев в различни периоди от живота му във Велико Търново и Варна, както и снимка с неговата сестра Евгения Цанева.
Подготвила: Евгения Гунчева, внучка на Евгения Цанева
Старо Търново

 

ПОДКРЕПИ И РАЗГЛЕДАЙ АЛБУМА